- Цветанов в парламента? Не е невъзможно, но е трудно, каза специално за "СТАНДАРТ" социологът Първанов Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“
- Интересно е ще отиде ли Отровното трио при Манолова
- Бъдещето е на политическите мрежи
- БСП има шанс за спечелване на изборите, защото ГЕРБ разполага с целия ресурс за изгубването им
- Нинова трябва да се поучи от грешките си - непримиримостта отблъсква
- Електоратът на Слави са младите, а те не са лоялни гласоподаватели
- Радев лидира синхронизацията на опозициите
- Г-н Симеонов, на политическата сцена вече има нов играч - Републиканци за България на Цветан Цветанов. Как оценявате профила на партията, колко гласове от ГЕРБ ще откъсне и виждате ли я в парламента?
- Профилът на партията е най-близък като че ли до профила на Демократична България и ГЕРБ. С подчертано евроатлантически акцент, което означава, че тя се цели в една немного голяма ниша. Искрените евроатлантици в България не са толкова много. Освен това има много сериозна конкуренция в тази ниша в лицето на Демократична България. Колко гласове ще откъсне не е възможно да се каже на този етап, защото вероятно има и скрит вот, т.е. някои хора в анкетите ще продължат да казват ГЕРБ, а ще гледат към Цветанов. Лично аз не бих надценявал електоралните способности на тази партия, защото не става само със структури. Цветанов взе някои структури, самият той е добър в изграждането на партийни мрежи, но няма засега обществена подкрепа. Буквално на някакви десети от процента казват, че биха гласували за такава партия, т.е. не става само с апарат, трябва и народна любов, така да се каже. С това отговарям може би на въпроса Ви дали я виждам в парламента – не е невъзможно, но ми се струва трудно.
- Приоритетите на партията на Цветанов се припокриват с тези на градската десница - връщане на българите от чужбина, върховенство на закона. Как ще се разпредели вотът на десните? Какви коалиции между тях виждате?
- Ако живеехме в идеална политическа ситуация, най-логично би било Цветан Цветанов да е в коалиция с Демократична България. Това също ми се вижда трудно, защото все пак в политиката трябва да има някаква хигиена. Демократична България гледа да не помрачава образа си, който доста бързо успя да рестартира. Само преди 2-3 месеца бе фракцията на Христо Иванов. Не ми се вижда много логично те да посягат към Цветанов, който все пак носи бремето на според тях дискредитирания ГЕРБ. Това означава, че тези идейни сходства по-скоро може би от днешна гледна точка ще бъдат някаква форма на конкуренция, а не на сътрудничество.
Друг потенциален партньор на Цветанов може да бъде търсен в патриотичните среди. Знаем, че има определени сходства между неговите позиции и тези на Валери Симеонов, например. Но, ако някой от патриотите започне да работи с Цветанов, това означава, че окончателно ще загуби доверието на ГЕРБ.
Разбира се, най-любопитно, щом става дума за потенциални коалиции, е това, че Цветанов напоследък звучи по-близо до президента Радев. Това е парадокс и го казвам с усмивка, разбира се. Другият донякъде парадокс е, че те не затварят вратата дори за сътрудничество с ГЕРБ в един определен момент. Вероятно в своите мечти и надежди, те виждат своята роля точно така - един ден ГЕРБ да зависи от коалицията с тях. За целта обаче първо трябва да влязат в парламента.
- В БСП започнаха турбулентни процеси. Въпреки избирането на Корнелия Нинова с 81,5% от гласовете на социалисти, въпреки конгреса, който подмени знакови лица в БСП, шестима социалисти напуснаха парламентарната група, петима от тях и партията. Какъв е анализът Ви, очаквате ли разцеплението да продължи?
- Това не е разцепление, това е ронене. Навремето в ранното СДС това се наричаше люспене. По-скоро ми се струва, че гласовете, които събраха Жаблянов и Янков на вътрешните избори, показаха, че тяхното отдръпване от БСП и парламентарната група няма да нанесе огромна щета, тъй като те нямат някаква грамадна подкрепа. Има имиджова щета и тя е несъмнена, защото това идва няколко дни след като беше провъзгласена сериозната победа на Нинова, която рестартира енергията в БСП. По-важно е дали Корнелия Нинова, която получи много сериозен вот на доверие, си е взела поука от грешките от последните месеци и години.
- Кои са най-големите й грешки?
- Основната - от месеци и години, е свързана с тази непримиримост, която понякога я изолира, и както се вижда понякога отблъсква хора. Тази непримиримост, колкото беше добра в началото, когато партията беше в летаргия при Михаил Миков, толкова може да се окаже проблем по-късно, когато партията трябва да покаже гъвкавост и възможност да работи с други политически сили. Защото по всичко личи, че се очертават партии с много различен профил да се опитат да застанат срещу ГЕРБ в някаква идея за реформаторско мнозинство, както се казваше пак едно време. В такива условия БСП ще трябва да създава мрежи, а не да се самоогражда от другите. Нинова трябва да си спомни грешките, които направи на последните избори, когато БСП не успя ефективно да създаде мрежи, а по-скоро се самоизолира в някакви моменти.
- Нинова заяви курс на БСП към спечелване на изборите. Има ли потенциал Столетницата за това?
- Има. По-скоро, не че БСП има някакъв грамаден ресурс за спечелване на изборите, ГЕРБ има така да се каже целия ресурс за загубване на изборите. Не че БСП е скочила над ГЕРБ. Просто ГЕРБ слезе на нивата на БСП. Между другото трябва постоянно да си напомняме едно много важно обстоятелство, отчетено от всички изследователски агенции – след началото на протестите спадна подкрепата за ГЕРБ, но също толкова спадна и подкрепата за БСП, така че явно БСП е разпознавана от голяма част от обществото като елемент от статуквото. Съответно хората тръгнаха да търсят не БСП, а Слави Трифонов, Демократична България, Мая Манолова или просто казват, че няма да гласуват. Отвръщайки поглед от двете големи партии ГЕРБ и БСП, те тръгват да търсят средни опции, трети опции. Това трябва да е сигнална лампа за БСП. Иначе потенциал за спечелване има, но не бива да се подценява и потенциала на ГЕРБ за спечелване, което се изразява в това, че те държат администрацията и парите. Две доста мощни предизборни оръжия.
- Мая Манолова също заяви своя проект - коалиция с Движение България на гражданите, Волт, партията на Татяна Дончева. Какви са шансовете им за парламента и какъв електорат ще привлекат те?
- Имат шансове за парламента. По всичко личи, че сега са на ръба за влизане. Те трябва да покажат дали могат да изграждат политически мрежи. Опитват се да направят сбор от различни граждански, политически и какви ли не елементи, който да е базиран на енергията от протестите. Единият вариант е това да е ефективна протестна мрежа, която наистина да се харесва и на леви, и на десни, и да стане спойка за едно очертаващо се потенциално мнозинство на леви и десни, което да елиминира ГЕРБ от властта след изборите. Вторият вариант е това да се окаже просто механичен сбор, който не сработва. Все пак влияние идва от това, че Мая Манолова загуби изборите за кмет и това до някъде намалява нейното обаяние. Ние българите не обичаме загубилите. По принцип в политиката е така, загубата е порок.
Тук има един съществен въпрос и той е какво ще става с Отровното трио. Преди една година Отровното трио подкрепи Мая Манолова и даде възможност да се направи точно такава ляво-дясна амалгама, която да подпомогне на втори тур Манолова, а пък бесепари гласуваха за районните кметове на Демократична България. Сега въпросът е Отровното трио какво ще прави, дали пак няма да отиде към Манолова, но да видим. Предполагам, че това е дилема за всички тях в момента.
- Отровното трио излезе с План България. Смятаме ли, че то може да стане партия?
- Отровното трио ще трябва нещо да прави, защото акумулира очаквания. В същото време е в тежка ситуация - ако направи проект, това вече не е протест и много хора ще кажат: „За това ли беше всичко?“. Ако не направи проект и няма оставка, оставя енергията да изтече. Това също не е окей. Затова решението пред тях ще бъде нелеко. И пак казвам, голямата питанка е дали триото ще ходи при Манолова.
- Според поне две социологически прогнози досега, макар все още да стои встрани от епицентъра на политическите събития, Слави Трифонов качва доверие. Каква според Вас е реалната тежест на "Има такъв народ"?
- Тук съм принуден да Ви кажа, че ще видим на изборите, защото формации като „Има такъв народ“ обикновено са много харесвани, но твърдостта на подкрепата не е сигурна и тя се получава на избори. Тук понякога сработва правото на най-малкото зло - отива избирателят пред урните, не иска да гласува нито за едните, нито за другите и търси третия. Такива формации получават много сериозен ситуационен бонус, включително в деня на изборите. Но съществува и обратният вариант - да се окаже, че подкрепата на думи е много сериозна, защото Слави Трифонов е новата политическа мода, но тази подкрепа е от млади хора, а те не са много лоялни гласоподаватели. След няколко месеца може да са на друг акъл. Така че за такива формации, които си нямат твърд електорат, е много трудно да се прогнозира. За мен от днешна гледна точка, Слави Трифонов може да има много добър резултат. Едва ли толкова добър, колкото имаше през 2001 г. Сакскобургготски и през 2009 г. Бойко Борисов, но и едва ли такъв, какъвто имаха при влизането си в парламента Бареков, Марешки и др. Някъде по средата, но с изгледи да расте.
- След повече от 80 дни протести как се промени политическата ситуация у нас?
- Не се променя много, зацикля, повтаря се даже леко досадно. Случи се следното, най-общо казано, двете основни партии загубиха почва под краката, а хората започнаха да търсят трети опции, както стана дума. Президентът Румен Радев лидира тези процеси на синхронизация на опозициите. Това е една от големите новини - всички опозиции у нас се синхронизираха. Опозиции, които преди действаха различно, трудно намираха общ език помежду си, сега звучат почти еднакво - сини, червени, Славитрифоновистите. Едното течение е прозападно либерално синьо, другото течение е произточно носталгично червено и винаги има едно течение, което казва: „И едните, и другите са маскари, давайте да ги махаме всички“. Тези три течения се синхронизираха и една от фигурите, която спешно ги синхронизира освен Слави Трифонов е президентът Румен Радев, най-високорейтинговата политическа фигура в страната. Борисов изтърва момента за бърза и хитра оставка и му остава сега да играе другия вариант – игра на нерви, игра на изтощение, игра на чест, в която ще се опита да удържи, засега успява, и да развие силен финален спринт с активна кампания в страната и с раздаване на пари. Помните, абсолютно същото направи след „Апартаментгейт“ и му се получи.
- Ще стане ли и сега?
- Този път ще му е малко по-трудно, защото като че ли откъм Европа се сгъстяват облаците. От друга страна протестът си е взел поуките от 2013 г., когато започна такъв ежедневен протест и не доведе до нещо. Този протест сега започна да се изтощава, но реши да измисли креативни форми и реши да протестира не всеки ден, а на седмица, 10 дни. Протестът най-вероятно ще продължи, но за него има едно много неприятно обстоятелство – идват избори, и ако няма оставка, протестът ще трябва да решава в какво да се трансформира. А когато един протест тръгва да се трансформира в политически проект, той донякъде губи основание. Президентът Румен Радев, разбира се, ще поддържа линията, че това правителство трябва да си ходи. Тук прогнозите са много трудни, възможно е правителството да удържи и целия мандат. Във всеки случай положението е крехко. Виждате и колко лесни са грешките, дали реторични в стил Караянчева, дали политически, дали от Европа ще дойде нещо, дали някой нов запис, някое ново разкритие. Положението на Борисов е да го кажем така: във физиката има такива едни материи, които са твърди, но са крехки, тоест положението му е твърдо, но не е устойчиво. По всичко личи, че ще се опитва да поостане, не се знае дали ще издържи. Пък и неговите нерви може да го посъветват още утре да си ходи.
- За събота, 3 октомври, е насрочено четвърто велико народно въстание. Какъв е ефектът от тези т.нар. въстания?
- Засега няма оставка. Не знам какъв ефект може да има, освен медиен. Това донякъде е „медийна революция“. Има медии, които наистина много сериозно подкрепят протеста, главно през социалните мрежи. Тези въстания, ако станат много, рискуват да превърнат протеста в рутина, във фон, а това не е добре за протеста.
- Очаквате ли оставка на правителството и предсрочни избори?
- Не е невъзможно, но поне засега ми се струва, че правителството ще се опитва да остане докрай. Или поне да избегне предсрочните избори, например през някакъв втори кабинет. Има все пак един вододел около ноември, когато ще трябва да се види какво става с Конституцията. Най-вероятно няма да има нужните гласове. И много хора отново ще кажат: „Борисов, тогава защо стоиш?“. Ако правителството оцелее до след Нова година, влизаме по-скоро в редовни избори. И без друго вече сме в предизборна кампания. Дали изборите ще са два месеца по-късно или по-рано, не е вече особено важно. Логиката на Борисов е да остане максимално, за да даде максимална възможност на протеста освен да позагуби сили и да се превърне във фон, да даде възможност на протеста леко да се дискредитира. Ето, виждате, че вътре в протеста вече има сериозни различия, донякъде между Отровното трио и Демократична България. Демократична България е основната сила на този протест, няма какво да се лъжем. Синя София е основната група протестиращи. Съответно Отровното трио в един момент се превърнаха в хора, които задават ритъма на този протест, буквално и преносно. И имаше малко искри между триото и ДБ. Демократична България пък влезе в неудобната ситуация да трябва обяснява какво е обяснила, за евентуална коалиция с ГЕРБ. Вижте, че дори г-н Цветанов си взе Горан Благоев така да се каже от подписите. Тоест Борисов изчаква протеста лекичко да се партизира, за да може съвсем да заприлича на предизборна кампания. Борисов го и назова, каза, че това е кампания. Така че, колкото повече напредва времето, толкова по-трудна ми изглежда тази оставка. Идеята на Борисов е да чака - „Аз ще обикалям страната, ще създавам добри новини и ще давам пари. Коронавирусът ще плаши хората и ще ги прави по-предпазливи, икономическата криза ще ги прави още по-предпазливи. Вместо да искат радикални движения, ще искат още от същото, т.е. мен.“. И през това време той си представя как протестът ще започне да се зацикля, партизира и да се изтощава. Това е логична сметка. Но този път няма да е толкова лесно. Защото има леко сгъстяване на облаци от Европа. И защото днешният Борисов не е вчерашният. Вече не е такава звезда и не може да му се получи толкова лесно. И си мисля в отговор на Вашия въпрос дали ще има оставка или предсрочни избори, това вече не е важно. Важно е, че и редовни да са изборите, много трудно ми изглежда Борисов да бъде приет да управлява страната след това. Или ГЕРБ известно време ще поостане в опозиции.
- Каква е оценката ви за действията на президента Румен Радев?
- В момента управлението се подкрепя от около 20%. От аритметична гледна точка президентът Румен Радев е на силната страна – защото има повече подкрепа. Най-интересно за мен е какво ще е продължението на политическата кариера на Радев. Дали ще се опитва по някакъв начин оперативно да се намесва в политическите процеси, той каза, че няма да прави партия и наистина това звучи логично. По-логично е той да е патрон на една мрежа от политически формации, на това реформаторско мнозинство, както го нарекох.
- И все пак очаквате ли президентски проект?
- Той го отрече, но аз лично си мисля, че един проект на Румен Радев отива отвъд това просто да се направи партия или движение, поредното. Според мен идеята е тук е по-скоро Румен Радев да е гарант на тази амалгама, която сега се сформира. Тази амалгама вероятно ще се опита да поиска доверие от българското общество за управленския мандат след следващите избори. Ако можеш да синхронизираш сини, червени и Слави Трифонов, това е далеч по-голям успех, от това да си направил поредната партия, с която да си разцепил допълнително БСП, например. Разбира се, в политиката едно от най-ценните качества е смелостта и в някакъв момент може и да рискува, излизайки по-директно на терена, но явно той отчита, че този момент не е дошъл.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
