Спецовете по превземане на плажове, площади и кръстовища от градската десница пуснаха разделителните си линии и най-старата институция у нас - БАН. Академията, която се създава преди държавата и винаги е била символ на националното обединение от няколко дни е като гнездо на оси. Причината е един професор, който симпатизира на умните и красивите - Емануил Мутафов. Под негово давление група учени подкрепиха протестите. Нещо повече - призоваха за гражданско неподчинение. В четвъртък други двама видни учени - проф. дн Симеон Съйнов, асоцииран член на Института по механика и ст.н.с. д-р Георги Райчевски, асоцииран член на Института по физикохимия, излязоха с контраписмо. С него те се възмущават, че колегите им използват БАН като трамплин за реализиране на личните амбиции и казват, че "ядрото на това активно мероприятие е дълбоко обвързано с БСП".
Къде е заровено кучето? Оказва се, че в дъното отново са едни пари. И те пораждат въпроса въпреки държавата ли съществува Институтът за изследване на изкуствата, който се ръководи от уважаемия професор Мутафов, завършил образованието си в Гърция и специализирал в куп западни университети.
Преглед на активността през последната година показва, че главната дейност на института е писането и изпълнението на проекти, финансирани с пари от Европейски програми и държавата. На сайта на институцията ще видите десетки съобщения за попълването на броя на участниците в отделни проекти, които са главно по линия на оперативната програма за наука и образование и интелигентен растеж, която се управлява от Министерството на образованието и специалната изпълнителна агенция за тази програма.
Последните протести на БАН преди почти две години завършиха след личното нареждане на Борисов към образователния министър Красимир Вълчев да включи в програмата преимуществено институтите на БАН, които с право критикуваха кабинета заради ниското заплащане. Подписаното споразумение вкара в тях значителен финансов ресурс, но много от тях изпразни откъм стратегии.
Поостарелите аналитици бяха изхвърлени от борда, а на европейската академична софра бяха изтикани младите учени, които бързо разбраха как изрядно да попълват документацията и още по-пунктуално да я отчитат. Затова и оттогава процъфтяват институтите, които повече приличат на консултантски фирми за обществени поръчки, отколкото на лаборатории за творчески идеи и научни експерименти.
В зависимост от интересите на шефовете, се разгръщат и проектите. В института на Мутафов на почит са неговите приоритети - византология, гръцка епиграфика, палеография, християнска иконография, култ към светците, изкуство на Атон, Константинопол, Йерусалим и т.н. А сътрудничествата, които прави -независимо дали е с Музея "Старинен Несебър" или с Богословската академия в гр. Волос, Гърция, са свързани отново с общи проекти, които са в голямата европейска програма сложени като раздел "Наследство.бг" или в още по-голямата "Еразъм".
Един от конкретните примери е действащият проект на тема: Богородица Вместилище на невместимото: човешки измерения на Палеологовото изкуство в Константинопол, С. 2020, ISBN 9789548594813, включващ колосално изследване на надписите в църквата на манастира Хόра в Константинопол (Истанбул) и ктиторството, а като кулминация на проекта точно за християнския празник "Успение на Пресвета Богородица" тези дни на пазара бе пусната и специална монографията на Мутафов с тираж от ... 100 бройки, но обилно рекламирана от изданията на Иво Прокопиев.
Безспорни са уменията му да вписва проектно института в определена част на европейското културно наследство, но изказванията му по отношение на общата визия за развитие на научните изследвания, не са толкова убедителни.
Защото дават акцент предимно върху материалните, а не върху духовните измерения. Като например, писмото му относно "Проект за национална стратегия за развитието на научните изследвания 2016-2025". Вижте какво акцентира Мутафов в него: "Отчитаме факта, че подобен документ и приложенията му се изготвят за първи път и трудно, не могат да избягат от трафаретните чиновнически клишета и прекалено общите понятия като "иновации" и "развойна дейност", които не отчитат спецификата на отделните пълноправни дялове в науката и се нуждаят от по-точна дефиниция. Амбицията за 0.45 % от БВП, отделени за наука в бъдеще, обаче е доста скромна и не отчита релевантните проценти в страните от ЕС, с които се равняваме или по-скоро догонваме. В стратегията не е ясно например защо публичните инвестиции, предвидени за научноизследователска и развойна дейност, ще възлязат на 0.67 % през 2025 г. Във връзка с това е необходимо разяснение за разминаванията между плана за действие на стратегията и предложената индикативна таблица.
Едва ли има учен у нас, който да не подкрепя по-високия процент на публични инвестиции в научните изследвания въпреки липсата на уточнения относно пътищата за постигането им, заради което изглеждат в стратегията едновременно доста скромни и утопични. Приветстваме стремежите към "преминаване към финансиране, основано на резултати" и за модернизация. Те обаче са възможни само ако средствата, отделяни от държавата за наука, се увеличат поне три пъти".
Мутафов е известен с фразата си, че не дава интервюта и не общува с журналисти, защото е уважаван учен. Но я наруши два пъти. Първият - когато поиска да се откажем от изложбата в Лувъра, защото християнските ни артефакти щели да се покажат в ислямското направление на музея и страната ни щяла да се представи като Европейска Турция.
Изказването му предизвика небивал скандал с най-престижния музей в света, в която бяха вкарани и правителството, и парламентът.
Само дългогодишните познанства на Вежди Рашидов с ръководството на Лувъра тогава спасиха страната ни от доста конфузна ситуация.
Житейските му пристрастия към древногръцката история, византийската култура и отстояване на християнските ценности няма как да не се изразяват в напълно противоположна емоция на всичко, свързано с Турция и османизма.
Но това едва ли е достатъчно основание да наречеш Делян Пеевски разбойник и да поискаш от колегите си да теглят потребителски кредити, за да му връщат дарението за Академията. Най-малко два въпроса възникват след подобно страстно изказване. Защо се прави сега, а не преди 3 месеца, когато бе актуално дарението. И второ - щеше ли да се изказва Мутафов по подобен начин, ако вместо за подкрепа на българските медици и разработваната от тях ваксина, сумата бе дадена на института по изкуствата - примерно, за отстояване на християнските ценности, в които се припознава колкото Мутафов, толкова и самия Пеевски.
Но ако въпросът с депутата от ДПС изглежда по-скоро персонален, то втората му изява пред репортерите тази седмица е с друг хоризонт. Същият Борисов, който преди време нареди финансовия поток за БАН и в частност за института му, вече е абсолютно неприемлив заради идеята си да прави нова конституцията. Тезата на Мутафов за необходимост от спешни парламентарни избори по скоро намирисва на политическа амбиция на еродирания учен и заявка за участие в кабинета на президента с евентуална подкрепа на градската десница или на Нинова.
След всичко това чудно ли е, че председателят на комисията по култура и медии в НС Вежди Рашидов, който е член - кореспондент на Академията, избухна в четвъртък: "БАН не е институция за политически шантаж".
Вместо да прокарва разделителни линии в БАН, групата около Мутафов би трябвало да си спомни, че още от основаването си като Българско книжовно дружество Академията съществува, за да обединява мъдростта на нацията. Днес, пред лицето на новата световна криза, повече от всякога имаме нужда от експертизата на учените. А не от раздорите им. Ако милеят за България.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com