* Политическият трус в Европа започна от Джонсън и Драги, отеква при Шолц и Макрон
* Моделът "Супер Марио" бе успешен, но мирисът на избори му взе властта
Само преди един месец тримата европейски лидери - Еманюел Макрон, Олаф Шолц и Марио Драги, пътуваха умислени във влака от Киев, след като дадоха на президента Володимир Зеленски кураж за войната и подкрепа за еврочленството на Украйна. Едва ли някой от тях обаче си е представял, че след ужаса от бомбите в украинските градове, в собствените им държави ги чака очаква мощен политически взрив, който е на път сериозно да разклати властовите им позиции.Със скоростта на влака под Ламанша трусът в Лондон, който свали Борис Джонсън от върха на британската политика, пристигна в Париж под формата на медийни разкрития, че току-що преизбраният президент Еманюел Макрон не само е защитавал интересите на Uber пред държавата, но е имал и прекалено близки взаимоотношения с компанията, докато е бил икономически министър. И макар държавният глава да отхвърли обвиненията и да заяви, че и сега би процедирал по същия начин, най-малкото, което гласят опонентите му, е мащабно парламентарно разследване.
Поредният снаряд гръмна
и около германския канцлер Олаф Шолц, а разкритията за купона на социалдемократите изобщо няма да се разминат само с разследване, защото става дума за лятно ВИП парти за 1000 германци, дадено от канцлера, след което поредица от жени стигнали до болница. А ако се потвърдят опасенията, че става въпрос за т. нар. "нокаутиращи капки" – течен наркотик, който се добавя към храна или напитки, който прави хората беззащитни и безпаметни, често и жертви на сексуално насилие, Шолц може и да последва политическата съдба на Джонсън.И докато ехото от геополитическия трясък в Германия и Франция тепърва ще набира скорост, драматичните събития около италианския премиер вече получиха своята развръзка. Марио Драги стана вторият премиер в Европа, който само в рамките на седмица подаде оставка след Борис Джонсън. За Италия свалянето на кабинета означава ново влизане в спиралата на неизвестност, месеци преди парламентарните избори. За България провалът на бившия гуверньор на Европейската централна банка е още една поука колко внимателно трябва да се състави правителство на националното съгласие в период на домино от кризи.
Независимо дали като виртуален трети мандат в настоящия парламент или като очакван първи - след изборите.
Факт е, че в момента България се намира в аналогична политическа ситуация, преживяна от Италия само преди година и половина. Тогава се срути правителство на новопоявилия се антисистемен играч - "Пет звезди", защото една от малките партии напусна коалицията заради несъгласие с проектите по Плана за възстановяване на Италия. Последваха отчаяните 2 опита на Джузепе Конти да направи нова коалиция, за да запази премиерския си пост, но след провала им Италия се подготви за поредните предсрочни избори. В последната минута президентът извади жокера - Марио Драги, който обедини италианското политическо семейство, иначе прословуто с крясъците си. Не само прати политическата несигурност в миналото, но и постигна впечатляващи резултати.Първо, стимулира туризма като даде подкрепа на вътрешния и напълни хотелите дори през пандемията.Второ, даде безпрецедентна данъчна и грантова подкрепа на бизнеса, за да оцелее и да не спира да инвестира в иновации. Трето, разписа подробен план за парите от Европа и направи реформите, които ги гарантираха.
Четвърто, въведе поредица от облекчения за семействата заради по-високите цени на горивата
Пето, диверсифицира газа, който Италия потребява като намали руския от 40 на 25 процента само за 4 месеца. Договори допълнителни количества от Алжир. Само за 15 месеца - при премиер технократ, с 6 национални приоритета и с широка политическа подкрепа - от крайно дясно до ляво, дългът на Италия започна на "пада като скала", а икономиката се задвижи с невиждани от десетилетие темпове.Направи го външен за политическата система банкер, който преди години спаси еврото, а сега върна европейското самочувствие на Италия. Приказката им обаче свърши в четвъртък, когато коалицията около Драги се разпадна. Джузепе Конти, чиито рейтинг за по-малко от 3 години се намали близо три пъти, реши да разтресе държавата като обяви, че напуска коалицията. Искрите между него и премиера са отдавна заради външния министър, който беше един от най-близките му хора, но после се приближи до премиера и направи собствена група в парламента.
Промяната настъпи заради променливото поведение на Конти спрямо Русия
Сега обаче бившият премиер извади нов коз срещу Драги - постави куп социални условия, които така и не направи по време на своето управление. Нещо повече - обяви ги пред медиите в момента, в който Драги стоеше на масата до Байдън и западните лидери на срещата на върха на НАТО в Мадрид. Принуди го да си тръгне предварително, за да тушира напрежението. След разговор между двамата Конти обяви, че са се разбрали. Два дена по-късно обаче каза обратното - нищо не са постигнали. Докато парламентът приеме или отхвърли исканата подкрепа за бизнеса и хората, петзвездният бивш премиер ще клати с популизъм до последно лодката на приемника си. Но не само това бе проблемът на Драги. Още няколко от партиите, патерици на властта, също решиха да запишат предизборни точки, притискайки премиера и надскачайки се с Конти.Повечето от тях правят и противоречиви оценки за Русия - заклеймиха я в началото на войната, а сега са сред най-яростните радетели за бързи преговори за мир.
И в Италия, и в България, най-лоялна към Запада си остава опозицията
За разлика от нашата действителност обаче премиерът на Италия знаеше как да потушава страстите в страната и как да тропа по масата в Брюксел. Досега Драги оцеляваше с хитър ход - той не само събра експертите на партиите, но и ги превърна в технократите, които в един момент се опълчиха срещу популизма на лидерите си. Но тъй като никоя от партиите не искаше предизборно властта, Марио Драги се задържа. Но когато замириса предстоящ вот, страстите се разпалиха и кабинетът рухна. Има ли български Марио Драги? За третия мандат вече е късно да се търси. Но за новите избори, кастингът сега трябва да започне. Защото за огромно съжаление, кабинетът на промяната ни върна поне година и половина спрямо политическия часовник на Италия. А за икономическия барометър е по-добре да не говорим. Докато Италия очаква невиждания от десетилетие 3 процента ръст тази година, ние, "лидиращата България", стискаме палци отчайващата прогноза за 2 процента да не се ревизира от Европа отново надолу.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
