Да оставим националния празник на историците, ако трябва и допитване до народа да направим, но да затворим тази тема днес, тя не е най-важна. Това заяви изненадващо пред Епицентър.бг лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Най-важните ни цели като нация днес са влизането ни в Шенген и Еврозоната, както и конституционните промени, които касят съдебната реформа, а не датата на националния празник, така отговори Борисов на въпрос дали има промяна в позицията на партията му по отношение на Трети март.
Бившият премиер и лидер на най-голямата парламентарна партия е притеснен, че в момента нацията е разделена в противопоставянето на Трети март на 24 май и затова смята, че тази тема трябва да излезе от политическия дебат и да се даде думата на историците и експертите.
"Дори, ако трябва да направим допитване до народа", изтъкна Борисов. Кога да е националният празник не е тема, която е важна днес, това може да го решаваме и след една, и след 2 години. Още повече, че датата на националния празник може да се реши и със закон", уточни Борисов.
По време на посещението си в Бургас в събота Борисов сподели, че в партията му отдавна мислят по този въпрос и той дори е коментирал тази своя позиция със съпредседателя на ДБ Христо Иванов, настоявайки темата за националния празник да мине на заден план. Борисов заяви категорично, че това, което днес заявява пред Епицентър.бг, ще бъде защитено от депутатите на ГЕРБ по време на дебатите в зала.
Изявлението на Борисов днес означава, че ГЕРБ ще защитят конституционните промени в частта им за съдебната реформа и ограничаване правомощията на служебното правителство, но не и за промяна на националния празник.
А това решава и драмата, която разтърси нацията - Трети март остава национален празник. Така се слага точка на поредната тежка конфронтация в обществото.
Днес политици, общественици, журналисти и спортисти обявявиха инициатива за запазване на националния празник Трети март, когато честваме освобождението на България от османско иго.Те изразяват готовност да поставият този въпрос на всенародно допитване чрез референдум.
Сред инициаторите са президентът (2002-2012) Георги Първанов, акад. Юхновски, професор Искра Баева, ексминистърът Весела Лечева, Георги Кадиев, проф. Валери Стефанов, доц. Жаблянов, евродепутатът Петър Витанов, боксьорът Тервел Пулев, лекари, журналисти, общественици. Георги Първанов определи призивите за бойкот на 3-ти март, като национален празник, който бележи Освобождението на България от турско робство, президентът "не като грешка, а като престъпление".
Академик Иван Юхновски заяви, че една евентуална промяна на националния ни празинк, би било оскърбление със загиналите герои през петвековното турско робство. Той нарече полемиката, предизвикана от намерението на сглобката, като семейно насилие.
"3-ти март не е празник на Руската империя. Това е плод на усилията на българите. Българите десетелителия са се борили за своите права. Това е български празник“, подчерта проф. Искра Баева.
Проф. Даниел Вълчев подчерта също днес, че отварянето на темата с промяната на националния празник е тежка грешка на управляващите и президентът е "взел инициативата много силно":
"Това не е въпрос за Конституция, а за Кодекса на труда. Ако някой иска да се занимава с този въпрос, да отвори Кодекса на труда. Вдигането на въпроса на конституционно равнище, означава, че се търси започване на дебат - дали за прикриване на други по-важни неща, или пък нещо друго - това е отделен въпрос", изтъкна деканът на Юридическия факултет.
Проф. Вълчев предложи въпросът за националния празник сега да бъде затворен и един ден, "когато всичко се нормализира в света около нас и в нас", да се мисли кой да е националният ни празник.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
