По какво си приличат българската политика и Оскарите? По това, че след промяната стана по-лошо.
Този безвкусен виц се изтъркаля в социалните мрежи часове след като бляскавата церемония по връчването на Оскарите загуби от блясъка си, разделяйки се с статуквото на интериора - червения килим. Новият цвят - шампанско, вместо да изчисти помпозността от натруфените рокли, показа пиршество не на елегантността, а на дързостта. По същия начин, по който с идването на харвардската промяна елегантното лицемерие в предизборните кампании рязко отстъпи мястото на арогантното поведение.
Има и друга прилика.
И политиците у нас, и филмовата гилдия отвъд Океана, явно гонят рекорди. 5 поредни избори у нас, 7 статутки за победителя на Академията. С подобни резултатите може да се похвали този век само "Беднякът- милионер", който прибра статутките в Холивуд по същото време, когато в България се надигна последната вълна на масов вот за поредния политически спасител - Борисов.
Колкото повече лавина от критики събира тоталният победител на Оскарите - „Всичко навсякъде наведнъж“ - тъп, тотален дебилизъм, потрес, психо - толкова повече той се приближа до определението за българския политичеки ландшаф в новия ни предизборен сезон.
Всичко ... предстои
Няма такава скучна предизборна кампания. Ако не бяха репортажите от предизборния автобус на ДПС, пълните читалища с ръкопляскания за Борисов и задължителното прекъсване на всяко видео от Ютуб с нравоучително изказване от "Продължаваме промяната", щяхме да си помислим, че в България Великден е дошъл един месец по-рано и политиците са заминали на пролетна ваканция в Гърция.
Политолозите като никога са така единодушни в прогнозите си, че вече провокират мисълта дали картелът е само сред търговските вериги. След като се изредиха екстрасенсите от всички краища на света, дори за най-неизкушените от политика стана ясно, че всичко тепърва предстои. А вечерта на раздаването на политическите Оскари у нас със сигурност ще е по-изнанедваща от тази в театър "Долби" в Ел Ей.
Съспенсът засега се вдига с обявения равен брой номинации за първото и третото място.
Стратегията за спечелването на мандатната статутка при ГЕРБ и ПП е коренно различна.
При първите на преден план е дългогодишният носител на приза за главна мъжа роля - Бойко Борисов. За разлика от миналогодишната кампания, когато Томислав Дончев, Делян Добрев и Тома Биков бяха окупирали телевизионния ефир, този път ветеранът даде самостоятелна газ из страната, за да се закълне пред електората, че празен чек на ПП и ДБ няма да подпише.
Докато той драматично рисуваше с черни краски държавата, Кирил Петков усмихнато летеше по зимните писти, а кампанията се поведе от носителката на приза за главна женска роля - Лена Бориславова. Очаквано, нейната изповед за достигането на политическия връх в документалиня филм "Погрешен ъгъл" привлече цялото внимание на аудиторията. А умилителната й реплика за киселото мляко и пенсионерите събра цялото внимание на фейсбук. Не можаха да я засенчат нито банковите фалити в САЩ, нито сваления американски дрон край Крим.
Покрай нея успя да запише много номинации като второстепенна мъжка роля и Асен Василев с култовите си изпълнения като училищен радиоводещ.
Цялата закачка стана плачка, когато Борисов показа, че няма конкуренция при наградите за специални ефекти. След като два дни подред завършваше предизборните си срещи с призив към служебните министри да огласят финансовото състояние на държавата, един секретен документ на финансовия министър изтече услужливо в медиите. От него на всички стана ясно, че държавата отива на кино. И неусетно влязохме в нов паралелен свят.
Навсякъде... свръхдефицит.
Докато българите пълнят кръчмите, резервират почивки и купуват коли като за последно, леден душ помете оптимизма. Коланите се стягат до последно, заплатите може да се замразят, пенсиите може и да не се изплатят, кошмарът МВФ се завръща, еврото изчезва, валутният борд може и да остане, но с него ще имаме и финансов. Виновник за всичко това се оказа една финансова чуждица, която доскоро беше неизвестна - свръхдефицит. Колкото и далечно да звучеше, приближаването й сега води със себе си всички злини. Защо чак сега се огласява, не е трудно да се досетим. Защото който е виновникът, ще се раздели с властта. Политическата битка за дистанция от свръхдефицита тепърва предстои. Лошото е, че тя върви заедно с най-голямата беда за хората - непосилно високите цени.
Наведнъж ... обедняхме
Може хората да не разбират какво означава 7 процента бюджетен дефицит към брутния вътрешен продукт и защо това ни отдалечава от лелеяните пари от Европа, но всеки усеща повече от всякога как цените се изстрелват в небето, а джобовете се опразват. Паниката от високите цени занули политическите препирни около Паметника на съветската армия, оръжието за Украйна и новите списъци Магнитски.
Докато политиците търкаха плочата за смяната на главния прокурор, стана ясно, че разграденият двор в държавата е приютил опасен заговор, в който мафиоти, олигарси, политици и журналисти си разменяли списък с магистрати, които наричали "вредители за уволнение". Били плащани пари и за отстраняването на главния прокурор. А един от заговорниците - Къро, дори наричал Промяната - моите хора, което стана ясно от пуснати записи.
Другите имена, които изтекоха, са тези на Бобокови, Цветан Василев, както и журналистите от Бърд и Бивол Атанас Чобанов и Димитър Стоянов.
В Холивуд доброто може да и спечели, а беднякът да стане милионер, но у нас, в политиката, все се оказва, че не Добрите сили побеждават, а паралелната държава. Губещи си остават обикновените хора, чиито дневен ред остава винаги извън този на политиците.
Затова и днес, две седмици преди изборите, безразличието към това кой ще победи е налегнало електората. Още по-лошото е, че е напът да прерастне в отчаяние. Всичко тепърва предстои, защото навсякъде има дефицит и наведнъж обедняхме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
