За десетилетията от старта на демокрацията у нас, като общество сме се нагледали на такива абсурди и примери за наглост от страна на политици, че си мислехме, че сме видели всичко. Е, излъгали сме се. Доказа го воят на една група депутати, които натрупаха десетки милиони на гърба на избирателите си, а сега ронят сълзи, че били станали жертва на кражба, репресии и разпад на държавността (?!) Причината – решението на ВАС от сряда, 11 септември, стъпващо на вече съществуващ съдебен прецедент, с което беше постановено, че ЦИК незаконно е отказал регистрация на коалицията „ДПС-Ново начало“ на председателя на ДПС Делян Пеевски и съответно постанови комисията да поправи закононарушението си. И да регистрира предизборния съюз, включващ ДПС и още две партии – „Български глас“ и „Новите лидери“.
„Днес сме свидетели на безпрецедентен акт на кражба на над 30-годишна история, отново с тоталитарни похвати. Изключеният от ДПС Делян Пеевски открадна марката ДПС за предстоящите предсрочни парламентарни избори с помощта на Върховния административен съд (ВАС) като инструмент на превзета държава. Противоречащо на редица правни норми, решението на ВАС е ярък символ на разпада на държавността“, заяви няколко часа след постановяването на решението другият председател на ДПС – Джевдет Чакъров, който оглави лагера на изключените и отцепилите се от групата на движението депутати, станал известен като фракцията на „дерибеите“.
Ако телевизиите имаха навика да заглушават лъжите по начина, по който правят в момента с нецензурни изрази, нарушаващи добрите норми, няколко минутното изявление на Чакъров щеше да бъде предадено като поток от звукови сигнали. Причините са поне дузина, колкото бяха и неговите лъжливи твърдения. Но да започнем от самото решение на ВАС.
То – както отбеляза по същото време в свое интервю пред bTV бившият правосъден министър Антон Станков, не само е по буквата на закона, но „можеше да се очаква и не е изненада“. А мотивът е прозаичен – ВАС отмени отказа на ЦИК да регистрира коалицията „ДПС-Ново начало“, стъпвайки на факта, че документите за него бяха подадени първи, още пет минути след полунощ на 1 срещу 2 септември, от Делян Пеевски. По електронен път. ЦИК отказа да ги приеме с мотива, че комисията нямала ред за прием на регистрации по електронен път, с което наруши освен няколко български закона и европейския регламент, задължаващ администрациите на страните-членки да предоставят пълния си обем услуги по електронен път. И продължи да нарушава нормативната уредба на страната, като безпрецедентно прие по едно и също време, при това без входящ номер, документите, подадени вече на хартия от пълномощници на Делян Пеевски и тези за коалицията, сформирана от лагера на Джевдет Чакъров и почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. Всички тези закононарушения на комисията бяха направени под давление и на фона на факта, че секретарят й Севинч Солакова и другият член на комисията от квотата на ДПС Ерхан Чаушев, са не само представители на „дерибейския“ лагер в движението, но и в отявлен конфликт на интереси, тъй като Солакова е и член на ЦОБ на ДПС, а Чаушев – на контролната комисия на формацията.
И докато ВАС няма как да се произнесе по казуса с конфликта на интереси, тъй като той е в правомощията на друг държавен орган -антикорупционната комисия, то върховните съдии с решението си поправиха първичният акт на беззаконие – отказът за регистрация въз основа на електронно подадените документи. Още повече, че в становището си магистратите стъпиха на вече създаден съдебен прецедент – решение на Старозагорския административен съд от 2021 г., с което се отменя отказът на тогавашния РИК да регистрира кандидат-депутатска листа на „Демократична България“ за парламентарния вот през 2021 г., подадена по електронен път. Мотивът на съда тогава е бил именно този, на който стъпва сега и ВАС – че с отказа си районната избирателна комисия е нарушила Закона за електронните документи.
Така воят на „дерибеите“ в ДПС, водени от Джевдет Чакъров и Ахмед Доган, които впрочем демонстрират удивително единомислие с ДБ през последните седмици, е ни повече, ни по-малко пример за двоен аршин по един и същи казус. Също толкова нагъл, колкото и твърденията им, че решението на ВАС било пример за „завладяна държава“ и „разпад на държавността“.
Тук е моментът да се подчертае, че Чакъров и лагерът около него да говори за „завладяна държава“ е като обирджия да се цани да пази банков трезор. Причината е, че както той, така и цялата фракция около него и Доган са сред най-емблематичните примери именно за „завладяната държава“. Като се започне от разкритията, че почетният лидер на ДПС в продължение на години е обитавал палати, живеейки в нагъл лукс, плащан от Движението за права и свободи (разбирай – членовете на ДПС), като е „усвоил“ незаконно и 30 млн. лева от заема за 150 млн. лева, даден от ББР на другаря му по седенки и бизнес схеми Румен Гайтански-Вълка. Продължи се с факта, че самият Чакъров е скрит енергиен олигарх в сянка и през семейството си притежава фотоволтаици за десетки милиони. И се стигне до другите ключови брънки в този „дерибейски“ кръжец като Илхан Кючюк, който се оказа мултимилионер в имоти, Рамадан Аталай, чийто син е мастит бизнесмен именно в секторите, в които баща му дълги години ковеше закони и Джейхан Ибрямов, който се оказа, че е карал тузарски джип, купен с престъпни пари от източено от държавата ДДС.
Що се отнася до друго от лъжливите твърдения на Чакъров от сряда вечерта, в което той обвини Делян Пеевски в кражба на ДПС, то това дори не заслужава коментар. Само ще припомним, че именно Чакъров се опита да открадне от членовете и активистите на движението марката ДПС, като я запише в Патентното ведомство на името на Ахмед Доган. Абсурд, демонстриращ ясно кой от коя страна на морала е в тази история и защо стартираното от Пеевски „ново начало“ в ДПС толкова бързо беше прегърнато от редовите членове на движението, които след години репресии и използване от страна именно на Доган, Чакъров и „дерибеите“ около тях най-сетне се отърсват от страха, заливайки институциите в държавата със сигнали за техните своеволия и закононарушения.
Но да се върнем на изявлението на Чакъров – най-добрата присъда за него народът отдавна я е дал, казвайки, че на лъжата краката са къси. В случая, ако перифразираме тази мъдрост, случилото се показва също, че на крадците не само носът им е дълъг, но и краката са къси. И колкото и бързо да се опитват да бягат, рано или късно винаги се препъват. В собствените си къси крака.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
