Иска ли Доган нова конституция?

Рестартът би имал смисъл, ако носи промяна в обществените отношения

В парламентарното уравнение за и против новата конституция остава само едно неизвестно - какво мисли ДПС. Часове след обявеното от Борисов историческо предложение, лидерът на Движението Мустафа Карадайъ публикува пореден пост във Фейсбук, в който бяха цитирани пасажи от изказване на д-р Ахмед Доган пред актива на партията в навечерието на 2020 година. Ключовото послание там беше, че още преди 9 месеца почетният председател говори за неизбежност от рестарт на демократичния и политическия модел, който обаче трябва да бъде направен при зрялост и от политическия елит, и от гражданското общество. Освен това той го обвързва и с моралния императив, което предполага както защита на ценности, така и поставянето на ясни цели и задачи.
Задочното му изказване първоначално се прие по-скоро като принципна подкрепа на предложението, но събитията през седмицата създадоха противоречиви усещания. Внесеният проект от страна на ГЕРБ се оказа, че включва главно промени по отношение на съдебната система. А броят на депутатите се превърна в основния спор по текстовете.
Нахвърляните предложения от ВМРО, НФСБ, СДС, синдикати и конституционалисти оставиха впечатлението, че всеки индивидуално консумира идеята за основния закон на държавата. Нещо повече - през изминалата седмица в подкрепа на сегашната конституция се изказаха дори явни опозиционери, които години показваха на показ нейните несъвършенства. Евентуална подкрепа от ДПС пък се разглеждаше само като аритметична стойност, която да осигури зелена светлина към Велико народно събрание или да тласне страната към служебния кабинет на президента Радев.
ДПС пропуснаха традиционните си финални коментари в края на лятната парламентарна сесия, но със сигурност Мустафа Карадайъ ще излезе с програмна реч още на 2 септември, в началото на есенната. Дотогава е времето на интерпретациите върху посланията на Доган, отправени чрез речите му и изказвания на депутати от партията му.
Темата - нова Конституция, досега не е била в обръщение в коментарите на ДПС. За разлика от друг акцент - националната програма за ускорено и догонващо развитие. Философията й бе обяснена от Доган в словото му в навечерието на 2019-а. Там той говори за новата роля на държавата, поставяйки акцент върху икономиката, не върху политиката. Заяви, че нямаме нито пазарна икономика, нито свободна конкуренция, нито сериозен държавен ангажимент в икономиката. Критикува държавата, че се е оттеглила от стопанския живот на страната, но продължава да се вживява в ретроградната си роля на основен работодател и санкциониращ фактор на бизнеса. В речта си още тогава той предупреждава, че разтворената ножица между бедни и богати, както и накърненото чувство за справедливост от разпределението на ресурса ще развалят обществения договор между политиците и обществото, и това ще превърне Улицата в основен играч на политическата сцена.
Като изход той посочва смяна на модела на управление чрез програмен кабинет, излъчен от всички политически сили в парламента с дългосрочен мандат, който да реализира нова стратегическа цел - ускорено развитие на основата на новата икономика на добавената стойност, която ще доближи доходите ни до тези в ЕС.
Година по-късно, след перманентни политически скандали, които показаха, че партиите нямат консенсус по нито един съдбовен за България въпрос, и след двойни избори, в речта на Доган в края на 2019-а оптимизмът му е изчезнал заедно с бледата "светлина в тунела". Яростната му критика е към целия елит на прехода, който не е успял да намери политическа мяра в отношенията нито с външния свят, нито с вътрешното общество. Той говори за дефектирали правила, норми и реалности, за грубо опорочаване на изборния процес, превърнало се в епидемия, за демокрация, легитимността на която е поставена под съмнение. Упреква политиците, че подменят визията за бъдещето с абстрактни риторики и че стремежът им за власт се е превърнал в самоцел със силата на опиат. Дава като диагноза на обществото - умора, апатия, демотивация, и предупреждава политиците, че ще бъдат гръмоотвод на натрупаната негативна енергия.
В този контекст съществува въпросът - застигна ли ни вече ефектът на пеперудата от словото му в навечерието на съдбоносната за целия свят 2020? Ако това е така, то може да се предположи, че Доган би подкрепил коренна промяна на системата, но само ако носи тотална промяна на обществените отношения. Дали ще става въпрос за държавен капитализъм, за пазарна демокрация или възстановени права, е въпрос на интерпретация. Важно е обаче те да формулират нови национални цели и приоритети, дефинирани от Доган още преди години като Обединяващ патриотизъм.
Само заради промяната на броя на депутатите, мандатите на съдии и прокурори, както и военната служба, няма как да мине решението за нова конституцията. Трябва й нова философия. Или енергия, както е модерно сега да се казва. Иначе отново ще се завъртим в омагьосания кръг на българския преход.
А защо Доган говори за политика, а не за икономика, става ясно от друга негова реч. В нея той казва: "Политиката е функция на икономиката. Само в преходни времена обаче политика е решаващият фактор, а икономиката е функция".