София. 18.8% от избирателите биха гласували за БСП, а 18.0% за ГЕРБ, ако изборите за Европейски парламент се провеждаха днес. Това сочи анализ на обществено-политическите нагласи през февруари 2014 г. на Института за модерна политика.
Според изследването България без цензура-ВМРО-ЗНС получават 8.0%, ДПС – 4.3%, АБВ – 3.9%, Реформаторски блок – 3.6%, Атака – 3.0%, НФСБ – 1.2.
Февруарското проучване отново, както и в предходните месеци, регистрира лека преднина за БСП спрямо бившите управляващи от ГЕРБ. Тази малка разлика, която в изследванията на Социологическия екип на ИМП от ноември миналата година досега се движи между 0.5 до 1 на сто, в настоящето проучване за февруари възлиза на 0.8%.
Отново трябва да се констатира, че на този етап се наблюдава по-скоро "позиционна война", отколкото отчетлива тенденция на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ.
В съчетание с немалкия дял на респондентите, които са решили да гласуват в предстоящите евроизбори, но все още не са определили еднозначно коя партия или коалиция ще подкрепят – 11,5%, изравнените позиции, от които навлизат в предизборния период двете най-големи партии предопределя изключително оспорвана предизборна кампания. Това значително повишава значението на фактори като предизборните стратегии и качеството на кандидатурите, съобщава БГНЕС.
От останалите политически сили отчетлива тенденция на растеж вече в няколко поредни проучвания се регистрира за политическия съюз "България без цензура"-ВМРО-ЗНС, оглавяван от Николай Бареков. Делът на респондентите, които заявяват подкрепа за тази политическа конфигурация в настоящето изследване възлиза на 8% (за сравнение: по данни на ИМП – 5.6% през януари т.г. и 5.0% през декември м.г.). Към момента данните отреждат на този нов политически съюз не само статута на най-голяма извънпарламентарна сила, но и на трета политическа сила след БСП и ГЕРБ.
Що се отнася до националистическия сегмент, очевидно поредицата от инициативи и активността на партия "Атака" с наближаването на предизборната кампания мобилизира подкрепата на нейните избиратели.
Не се наблюдава обаче развитие в потенциала на другата националистическа формация – НФСБ, която получава подкрепата на 1.2% от респондентите.
Пореден спад в електоралната подкрепа регистрира и коалицията "Реформаторски блок". Делът от респондентите, които биха гласували за тази коалиция, ако европейските избори се провеждаха към момента на проучването, възлиза на 3.6% (за сравнение: по данни на ИМП от декември 4.8%, а от януари т.г. 4.5%). Хипотезата е, че претърпените разцепления, липсата на ясна политическа физиономия и на убедителни инициативи и политики, съчетана с появата на други политически алтернативи, разколебават електоралната подкрепа за Реформаторския блок.
Делът от респондентите, които декларират подкрепа за ДПС в настоящето проучване е 4.3%, което е в диапазона на традиционното електорално влияние на партията. Трябва да се има предвид обаче доказаният потенциал за предизборна мобилизация на ДПС, който би могъл да увеличи електоралната им подкрепа в реална изборна ситуация.
Около и под 1 на сто е понастоящем делът на регистрираното електорално присъствие на други политически формации, участвали в последните избори, като партия "Зелените", непартийното Движение "Модерна България", партията на Светльо Витков "Глас народен", партия "Зелените".
Делът на респондентите, които категорично заявяват, че няма да отидат до урните, ако европейските избори се провеждаха към момента на настоящето проучване е 25.7%.
От ИМП отбелязват, че ако регистрираните в последните няколко проучвания тенденции се запазят до изборния ден, бихме могли да очакваме представителство в Европейския парламент да получат между 3 и 5 формации.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
