Четвъртък,

Има нещо гнило в Скопие

От: Рачо Рачев -
A
A
A

Управляващи политици в Северна Македония внезапно смениха тона към България и започнаха да се изказват против страната ни с оплакването, че отказваме да признаем "македонски" език.

"Ако цената е да не бъдем македонци и езикът, на който говоря, да не е македонски, тогава ЕС не ни трябва", изненадващо заяви президентът Стево Пендаровски в интервю за телевизия Алсат, коментирайки позицията на България, приложена към заключенията на Съвета по общи въпроси на ЕС.

По отношение на исканията на България за македонския език, Пендаровски подчерта, че това е най-твърдата позиция в декларацията на българския парламент. “Трябва да ви кажа, честно казано, когато го прочетох за първи път, се връщах към тази формулировка два или три пъти. Не можех да повярвам, че през 21 век на някой може да му се спори с някого, че езикът му се нарича така, както той самият го определя и практикува от десетилетия“, каза македонският президент.

По думите на Пендаровски, македонският език е исторически факт и е потвърден на международно ниво от 1974 г. “Бивша Югославия, като член на Организацията на обединените нации, е декларирала три официални езика на своята територия. Оттогава македонският език е включен в номенклатурата на ООН, признат е от най-голямата световна организация, в която са членове практически всички държави, които съществуват по света“, обяснява президентът.

Той подчертава, че на практика е факт признаването на македонския език от конференция на ООН три години по-късно през 1977. “Не бих казал политически факт. Безспорен факт е и в езиковия комплекс, че през 1946 г. втората комисия, ръководена от Блаже Коневски, кодифицира македонския литературен език. Това са факти, това са приключени неща, това са факти, за които не може да се започва дебат“, каза Пендаровски в интервюто.

Той изрази мненията си относно декларацията, приета от българския парламент. “Има няколко елемента, които отиват директно не към Споразумението от Преспа, които не само че са анахронични на тенденциите в обединена Европа през последните няколко десетилетия, но и противоречат пряко на няколко основни постулата на нашето споразумение с България. Ние там не казваме, че при преговорите с ЕС трябва да определим етническата принадлежност на някой, живял преди 150 години. Ключовата фраза, използвана в този двустранен документ, е споделена история. Не обща история, според която до 1944 г всичко е било е българско, ти само трябва да подпишеш … но хора и събития, не всички до 44-та година, а само някои личности и някои събития, които са важни за тебе и за мен. И за България, и за Македония“, казва Пендаровски.

И добавя, че това всъщност е споделена история. “Това е изразът - споделена история. То е важно за тебе, важно е и за мен и затова го изучаваме и затова го уважаваме. И затова в определени ситуации се съгласяваме да го споделим заедно. Що се отнася до Кирил и Методий, и по-рано, преди комисията да започне да работи, години наред имаше българска делегация, македонска делегация, ходеше се във Ватикана и т.н. Ако се основаваме на този израз, който е неразделна част от двустранното споразумение, ще намерим общо решение много бързо. Напротив, ако настояваме, че до 1944 г. има обща история, разбирай само българска история, няма какво да преговаряме“, подчертава Пендаровски.

В интервюто държавният глава на РС Македония говори за исканията на България и дали те са истинска пречка за приемането на рамката за преговори, а след това за определянето на дата и провеждането на първата междуправителствена сесия. “От българската позиция или декларацията, приета в техния парламент само с четири гласа “против“, става ясно, че и правителството, и опозицията застават зад тази позиция, което ще бъде истинска политическа пречка. Мисля, че всички вече виждаме това. Какво може да се случи следващия месец и половина? Мога да ви разкажа за времето, за което знам по отношение на приемането на рамката за преговори за нашата страна от комисията, вероятно би трябвало да се случи някъде в средата на май, да излязат първоначални проекти, така че след срещата на върха в Загреб, която ще бъде онлайн за първи път в историята на ЕС“, подчерта държавният глава.

Скопие сложи край на преговорите за историята

Вече повече от 5 месеца минаха от последното заседание - то беше в София в края на ноември миналата година - на двустранната историческа комисия по историческите и образователните въпроси на България и Република Северна Македония.

Не е ясно кога ще е следващото заседание, но напоследък се забелязва активизиране на медийните изяви на съпредседателя на комисията от страна на Скопие - професор Драги Георгиев. Успоредно с активизирането на политическите изказвания за страната ни в контекста на предстоящите избори в съседната ни държава.

Проф. Ангел Димитров, съпредседател на двустранната комисия, подчерта категорично, че разговорите в комисията са прекратени едностранно и безусловно от страна на колегите от Северна Македония. "Желание от страна на колегите за някаква редовна връзка не съм забелязал“, каза той в интервю за БНР.

„Не са разгледани наши бележки за техните учебници. Вече 4 месеца от страна на нашите колеги не сме получили отговор на изпратения от нас протокол за последната среща“, подчерта проф. Димитров.

И допълни, че в предизборна обстановка България задължително застава в центъра на общественото внимание.

„Пречките за работата на съвместната комисия са няколко – една от тях е, че в основата това е нетърпимостта на нашите колеги към термина „обща история“, който е заложен в самия Договор за приятелство и добросъседство. По този начин те искат да ревизират самия договор, да го заменят със „споделена история“…Споделена история може да имаме само с днешната Република Северна Македония, но не и в исторически план“, отбеляза проф. Димитров.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички