Има макар и хипотетична възможност 2023 г. да завърши без приемане на бюджет за нея. Това може и да не е толкова лоша перспектива, предвид бюджетното раздаване, което формациите в парламента вероятно готвят, особено ако няма шанс да се състави новоправителство. Предупреждението отправи пред БНР експертът от Института за пазарна икономика Петър Ганев.
"За втори път виждаме бюджетът да е залог на политическия хаос. На практика това е историята на последните 2 години", каза Ганев. Същото видяхме в края на миналата година, припомни той и подчерта, че втора година сме с удължителен закон. Според него има опасност този път удължителният закон да продължи по-дълго.
"По-добре бюджет да има - това дава спокойствие за всички. По-добре е и правителство да има. Когато имаме поредни служебни правителства и то за дълъг период, това носи проблеми и те са видими. За да имаме финансова стабилност, ни трябва първо бюджет и второ - редовен кабинет", изказа мнението си Петър Ганев.
По думите му на теория е възможно да завършим календарната година без бюджет за нея. Хубаво е обаче за капиталовите програми някаква нова бюджетна рамка да бъде приета, смята той и обясни, че много от разплащанията и договорите се сключват в края на годината. При липса на рамка - това не е отигравано, не знаем как би повлияло на различни капиталови разходи.
"Сигналът е такъв, че ако до края на април няма правителство, служебният кабинет ще внесе бюджет. Ще има 1 бюджет. Базовият сценарий ще е с 3% дефицит. Затова виждаме пакет от данъчни закони, който свива дефицита, т.е. премахва някои неща по отношение на ДДС, вдига някои акцизи, данък свръхпечалба, който може би е най-спорният и аз не виждам как той би минал. Ако искаме да имаме в рамките на този удължителен закон приет бюджет, до края на април трябва да се внесе самият бюджет и средносрочната рамка и май месец да се гласува", коментира икономистът.
Според него бюджетът е възможно да се приеме и половинчато. Не мисля, че целият пакет от данъчни закони може да мине, изказа мнението си Петър Ганев.
Той отбеляза, че в момента ако обложим всички, ще понесат удари и малки компании, които нямат нищо общо с енергийните компенсации. Според него фокусът трябва да е върху тези, които са спечелили много, директно обвързано с тези компенсации.
Този бюджет ще е различен и откъм приходи, подчерта икономистът и обясни: "Икономиката не е вече на тези обороти, инфлацията е много по-ниска. Свръх печалбите в енергетиката също поизчезнаха. Няма да имаме този ръст на приходите, който видяхме миналата година. Вече правим бюджет в една рамка, която не е на изненадващи нови приходи".
Петър Ганев коментира и темата за влизането на България в еврозоната. Това, което ще гледат европейските партньори, е средносрочната рамка, подчерта той и добави, че ако тя не мине през гласуване в парламента, остава само един ориентир - какво си е мислила една власт, която може да бъде сменена във всеки един момент, ако се формира редовно правителство.
Ние нямаме средносрочна рамка, за която да знаем, че е политически подкрепена и ще бъде следвана, с изключение само на минималната работна заплата, подчерта Ганев.
Според него ако има дори правителство с много краткосрочен хоризонт, то ще приеме бюджет и средносрочна рамка. Но ако отново висим на много скоро приближаващи избори, пак ще имаме същата ситуация, добави той.
Според него тази година може би няма да видим ревизия на бюджета - "то няма да остане и време, ако влезе в сила в средата на годината".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
