Икономист ни изправи косите. Петър Ганев от Института за пазарна икономика обясни какво ни чака, ако няма редовен бюджет или в краен случай второ удължаване на сегашния.
Бюджетният хаос продължава с пълна сила. Всички чакат избора на редовно правителство, за да стане ясно какво започва да гласува парламентът. Партиите са категорични, че нов бюджет може да приеме само правителствено мнозинство, което носи отговорност за провежданите политики.
Според Петър Ганев датата 10 юни не е случайна, тъй като тогава изтичат трите месеца на действие на удължителния закон за бюджета.
След тази дата удължителните разпоредби на бюджета не могат да се прилагат без ново решение на парламента. Чл. 87 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) много ясно разписва процедурата, като в ал. 4 е казано, че „Народното събрание по предложение на Министерския съвет определя с решение допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери“.
Казано по-просто, ако в парламента не се заемат с приемането на бюджета през следващата седмица, министърът на финансите най-вероятно ще внесе нов удължителен закон, за да спази разпоредбата на ЗПФ. На хартия би трябвало да е невъзможно това да направи депутат, инициативата е в Министерски съвет. Тук вече следва да разгледаме безумния сценарий, в който депутатите отказват да гласуват по подобно предложение и ни пращат в институционална бюджетна криза. Ако Народното събрание не приеме нов удължителен закон или решение по чл. 87 от ЗПФ, след 10-ти юни разпоредбите на бюджета не са в сила и съответно централното правителство няма да може да прави плащания и трансфери, обяснява Ганев, цитиран от сайта pariteni.bg.
По думите му в случая не говорим за „бюджет на нула“ или „бюджет по инерция“, а просто за техническо блокиране на централното правителство. Важно е да уточним, че чл. 87 от ЗПФ позволява на Министерски съвет „да поема държавен дълг за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, поет до началото на съответната бюджетна година“.
С други думи държавата няма да фалира и ще си прави плащанията по държавния дълг. Всички други плащания и трансфери от държавния бюджет обаче биха били блокирани. Здравната каса и НОИ ще могат да правят частични плащания, тъй като имат собствен бюджет и приходи, но те също зависят от трансферите от държавата и не могат да се справят сами.
Има дори вариант, при който Надзорния съвет на НОИ да увеличи пенсиите по швейцарското правило от 1 юли (чл. 100 от КСО), новите пенсии да се дължат, но просто да не могат да бъдат платени в пълен размер, посочва икономистът.
Цялата тази картина изглежда почти невероятна, но на хартия е възможна при недобросъвестно поведение на партиите в парламента. Ключов момент тук е, че блокирането на бюджета може много лесно да бъде преодоляно – парламентът може в рамките на 1-2 дни да вземе нужното решение за удължаване на бюджета. Това означава, че е възможно картата с блокирания бюджет да бъде играна до последно, дори за назидание да ни вкарат за няколко дни в институционална бюджетна криза.
Ако прескочим 10-ти юни и блокираме бюджета, президентът със сигурност няма да разпусне парламента, докато депутатите не приемат поне едно от описаните решения, с които да позволят нормалното функциониране на фиска. Натискът върху парламента да предприеме някакво действие би бил огромен и партиите ще бъдат принудени да оттеглят своя блъф, категоричен е Петър Ганев.
Според него всичко това показва, че картата с блокирания бюджет, ако бъде изиграна, ще е по-скоро игра на нерви и на прехвърляне на вина (blame game), която дори може да прехвърли 10-ти юни. Крайният резултат обаче неизбежно ще е ново удължаване на бюджета. Технически това ще е решение, но от фискална гледна точка ще останем в някакъв пореден временен вариант, без политики и ясен хоризонт пред бюджета. По-добрият вариант е бюджетното мнозинство, което вече се оформи между двете най-големи формации в парламента, да не връща инициативата в президента и да гласува собствен бюджет с нисък дефицит, което е напълно постижимо в следващите три седмици, заключва икономистът от ИПИ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
