Според Плана за възстановяване и устойчивост на Евросъюза страната ни ще получи над 12 млрд. лв. безвъзмездно финансиране и до 9 млрд. лв. заемни средства. Крайният срок за усвояване на средствата е 2026 г., като изискването е две трети от ресурса да е вкаран в изпълнение през първите две години.
„Това не са просто едни нови пари към оперативните програми, които трябва да усвоим – планът е уникална възможност за огромни публични инвестиции там, където са основните нужди на България“, коментира вицепремиерът Томислав Дончев и допълни, че това е шанс да бъдат прокарани реформи. Изпълнението предполага всяка година да бъде инвестиран поне 2 млрд. лв. допълнителен публичен ресурс, което би удвоило обемът на публичните инвестиции в страната.
Планът включва 4 основни стълба – за повишаване конкурентоспособността на икономиката ще се инвестират 20% от ресурса, вторият стълб е Зелена България, където ще се инвестират 37% от парите, следва Свързана България с 22% дял и основен акцент повишаване конкурентоспособността на регионалните икономики и транспортната свързаност. Четвъртият стълб е Справедлива България с 21% дял и инвестиции в здравеопазването и социалната сфера.
Предвижда се изграждането на образователна STEM среда, създаването на 1680 STEM кабинета и закупуването на устройства за учители и ученици. Ще бъде създаден и фонд, който ще финансира науката и иновациите, на стойност 410 млн. лв. По стълба Зелена България ще бъде създаден фонд за декарбонизация и ще бъде възстановена програмата за енергийната ефективност на жилищните сгради. Инвестиция за над половин милиард лева ще има в електроенергийния системен оператор. 850 млн. лв. ще се използват за модернизиране на хидромелиоративната инфраструктура у нас. За разгръщането на цифровата инфраструктура ще се вложат 806 млн. лв. Средства ще бъдат отделени и за закупуване на нови влакове, вагони, мотриси. За дигитализиране на държавната администрация се заделят 150 млн. лв. "Това означава да имаме повече електронни услуги, които да са достъпни", каза Дончев. 1.2 млрд. лв. ще са за социално включване. Специален фонд от 60 млн. лв. ще насърчава културния обмен и съдържание.
Според него това е шанс за дигитална икономика, икономика на знанието, на високата добавена стойност и на зелените технологии.
„България има много добре известни предизвикателства – необходимост от продължаващи реформи в публични сфери, администрации, социална сфера, образование. Имаме огромни нужди от още инвестиции в частния сектор, за да бъде той по-енергоефективен, да смени оборудването си“, каза вицепремиерът. По думите му нуждите на ВиК, пътната и ЖП инфраструктурата у нас се оценяват на десетки милиарди евро. Той изтъкна, че е от ключово значение българската икономика да стане конкурентоспособна, но не само произвеждайки повече, а правейки усилия производството да бъде с по-висока добавена стойност.
Дончев посочи, че вече има и нови предизвикателства, като натиск върху здравната и социалната система, опасност за здравето на хората. „България, както всяка друга държава членка, е в състояние да се бори едновременно с традиционните и с новите предизвикателства“, увери Дончев.
През 2020 и 2021 г. България ще отделя близо 2.4% от БВП за справяне с пандемията и за непосредствена подкрепа на хората и компаниите от кризата. „Това са мерки за спасение, не са такива, които ще доведат до връщане по пътя на растежа“, коментира Дончев.
Той напомни за европейския механизъм, създаден в отговор на кризата. Пакетът с име „Европа от Следващо поколение“ е на стойност близо 750 млрд. евро, от които 390 млрд. са грантове, а други 360 млрд. евро са достъп до кредити. „Става дума за огромен ресурс, той е 75% от обичайния европейски бюджет и трябва да бъде инвестиран за кратко време. Това е шанс за Европа и е решение, в което България участваше“, заяви Дончев.
Бюджетът на ЕС по многогодишната финансова до 2027 г. е над 1 трилион евро, като една трета от тях са средства за кохезионната политика, а друга една трета е за общата селскостопанска политика. До 2027 г.
България ще разполага с почти 18 млрд. лв., без националното съфинансиране – бюджет, който да бъде използван чрез оперативните програми. Близо 4 млрд. лв. по ОП „Развитие на селските райони“ и близо 10 млрд. по линия на директните плащания.
Преди края на октомври актуализирана версия на програмите от страна на България вече са изпратени към Еврокомисията и чакат одобрение. „В рамките на това традиционно финансиране ще бъде изграждана пътна, железопътна, ВиК инфраструктура, ще бъде инвестирано в градска среда и сгради“, увери Дончев.
Основен акцент ще са малките и средни предприятия, тяхната дигитализация и технологична модернизация. Фокус има в социалната система и пазара на труда така, че никой член на обществото да не бъде изключен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
