Хроника на един предизвестен крах

Три месеца, след като се присъедини към мнозинството през задния вход – с подписване на допълнителен анекс, „дерибейският кръг“ около Ахмед Доган обяви, че напуска управленската коалиция. Като аргумент депутатите от АПС – коалицията, през която влязоха в Народното събрание, заявиха, че го правят защото не са постигнали целите си. А какви точно бяха въпросните цели стана пределно ясно за времето от 16 януари, когато беше съставен кабинетът „Желязков“, досега.

В тези близо 100 дни хората на Доган не излязоха с нито една конструктивна идея. Не предложиха и нито един законопроект, решаващ проблемите на гражданите на страната.

Вместо това вложиха всичките си усилия, за да извиват ръце и да получат позиции във втория ешелон на изпълнителната власт. Както и подкрепа в демонстративното погазване на законите на страната.

И когато партньорите в управленската коалицията ГЕРБ, БСП и ИТН ясно показаха, че няма да се поддадат нито на ултиматумите, нито на исканата индулгенция за беззаконията на Доган и хората му, последните обявиха, че напускат управленското мнозинство. Лицемерно твърдейки, че го правели, защото въпросното мнозинство се отрекло от обещанията си да „демонтира модела Пеевски“.

А каква е истината? Тя всъщност лъсва в целия си блясък от хронологията на изявите на „дерибейския кръг“ около Доган, свързани с управлението на страната.

Първата заплаха, че ще напуснат коалицията, дойде още в края на февруари. Тогава, въпреки че при присъединяването си към мнозинството твърдяха, че го правят едва ли не от алтруистични подбуди – за да е стабилна държавата, едни от най-отявлените представители на въпросния кръг заляха телевизионните студиа, за да обясняват, че ако АПС не получат зам.-министерски места и позиции в регулаторните органи, ще оттеглят подкрепата си за кабинета.

Дори се позоваха на несъществуваща клауза в допълнителното споразумение, което подписаха с ГЕРБ, БСП и ИТН. Номерът им обаче не мина. Постове така и не получиха, защото всички имена, които предлагаха за тях, бяха компрометирани и неприемливи за останалите партньори във властта.

Втората заплаха дойде месец по-късно – в края на март, по време на гласуването на самите кандидатури за овакантените места в регулаторите. Депутатите на Доган скочиха, че те не били съгласувани с тях и на 1 април се събраха на заседание, за да мъдрят дали да продължават да подкрепят властта. След него отново подвиха опашките си и се отказаха да клатят коалицията, защото се надяваха, че поне ще се ползват със защита за извършените беззакония.

Например, че разследваните от прокуратурата техни представители като Джейхан Ибрямов и Марио Рангелов, ще продължат да се прикриват зад депутатските си имунитети и да търкат парламентарните банки вместо да търкат наровете в ареста. Защото Ибрямов беше именно там след две съдебни решения, потвърдили задържането му за постоянно зад решетките, преди да се сдобие отново с депутатски имунитет като част от 51-то Народно събрание.

На 12 април обаче надеждите на дерибеите, че с подкрепата си за кабинета ще имат индулгенция за извършваните от тях престъпления обаче се изпариха окончателно след

един от най-срамните актове в българската политическа история.

В събота Ахмед Доган и хората му влязоха с взлом в бившите Сараи в Бояна, окупирайки имението, макар че е чужд имот. След няколкочасови разпри с полицаите, запечатани на видеа, в които ясно се чува как Доган се опитва да респектира „,униформените“, фъфлейки на градус реплики като „Познаваш ли ме кой съм аз?“ и „Какво правиш ти тука?“, кохортата беше принудително изведена от имението.

Намесата на полицията беше предизвикана от сигнал, подаден от истинския собственик на имота – Данаил Папазов, а след нея беше образувано досъдебно производство срещу дерибеите, нахлули в имението, за самоуправство и нарушение на реда.

Макар заформеният от тях спектакъл да беше нагла демонстрация на сила и опит да се покажат, че са над закона, депутатите на Доган се опитаха да го изкарат репресия и дори „нов Възродителен процес“, което е ни повече, ни по-малко гавра с паметта на жертвите му и абсурдно заиграване с етническата карта.

А в интервютата, които дадоха в следващите дни, заявиха, че са очаквали подкрепа от страна на партньорите си във властта. Такава обаче съвсем очаквано те не получиха, защото в нито една демократична държава няма място нито за дерибеи, нито за хора, които се считат над закона.

Факт, заради който всъщност днешното решение на хората на Доган да оттеглят подкрепата си всъщност беше поредна демонстрация. Защото още с действията си в събота те сами показаха, че няма място за тях не само във властта, а на самата политическа сцена.

Впрочем това започна да лъсва още миналата година, когато инициираното от председателя на ДПС Делян Пеевски „Ново начало“ в ДПС ги изчисти от редиците на Движението по настояване именно на активистите на формацията.

Разкритията, които последваха този процес, демонстрираха истинското лице на този лагер, съставен изцяло от хора, свикнали да паразитират на гърба на гражданите на държавата и да гледат на властта не като на отговорност, а като на хранилка за обогатяване и за раздаване на порции. Именно срещу това се бори т.нар. „модел“ на Делян Пеевски. Модел в политиката, в който няма място за дерибеи, а интересите на хората са над всичко.