С подаването на оставката от трибуната на парламента Христо Иванов опита да представи себе си като герой, който пада в битката за справедливост, в случая за съдебна реформа, колкото и фалшива всъщност да е тя. С действието си, обаче, министърът на правосъдието за пореден път демонстрира незачитане на държавността, част от което е и разделението на властите.
Нещо, което изначално бе загърбил чрез предложенията, които подкрепяше за промяна в Конституцията и особено в проекта за промяна на Закона за съдебната власт. Да подадеш оставка, защото не е станало това, което искаш, означава, че си се водил преди всичко от лични амбиции, но не и от държавнически помисли. Да хвърлиш оставка от трибуната на парламента показва, че не уважаваш държавността и върховенството на закона.
Най-малко, защото оставката трябва да се подаде пред прекия ти началник – премиерът, който е този, който може и да не я приеме. Действията на Христо Иванов всъщност показаха и още нещо, неговият личен професионален провал, но и цялостен провал на една от основните цели на това правителство – реформата на съдебната система. България изгуби цяла година, която не е за сметка на ГЕРБ, реформаторите, патриоти и АБВ, както и за БСП и ДПС или Атака, а за сметка на обществото. България има нужда от държавници, от управленци, които носят отговорност, а не безхарактерно да влизат и излизат от властта, защото смятат себе си за незаменими и единствено правите.
заб. АНАЛИЗЪТ Е НА БГНЕС
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
