София. Капацитетът на България да настанява бежанци вече е изчерпан и трябва да потърсим нови възможности, може би строителство на нов център. Това алармира днес външният министър Кристиан Вигенин. Според него дом с 500-700 места ще реши проблема. Въпреки двойния ръст на бежанците в България през първата половина на годината Вигенин подчерта, че засега няма "бежанска вълна".От януари насам 1880 души са потърсили закрила у нас, докато за цялата 2012 г. те са били 1380. 1000 палатки могат да бъдат разпънати веднага в Харманли при бежанска криза у нас. Толкова е капацитетът на Временния приемателен център в южния град. Той е разположен в старите казарми, а ремонтът му завърши в началото на 2013 г.
С 200 000 лв. от бюджета беше разчистен района на палатките, сградите на щаба, столовата и КПП. Центърът ще заработи само в случай на бежанска вълна към България при влизане в сила на Националния план за действие при временна закрила.
Бежанските центрове у нас са пълни до дупка. Два от най-големите и уредени приемни за чужденци - транзитният център в село Пъстрогор и Центърът за временно пребиваващи в Любимец имат общ капацитет от 600 души.
По данни на Държавната агенция за бежанците потърсилите закрила у нас чужденци само през юли са 441, сред които 81 деца. Те са от 25 държави, някои от тях са доста екзотични като Мианмар. Все пак "Топ 10" на бежанците оглавява Афганистан.
Сирия е на четвърто място в класацията. Вълната на сирийски бежанци у нас се засили в края на миналата година. Досега Върховният комисариат на ООН е регистрирал 1,6 млн. бежанци от войната в Сирия, а до края на годината се очаква броят на изгнаниците да достигне 3,5 млн.
По данни на Гранична полиция на външните ни граници през 2012 г. са задържани 1904 нарушители. Те са два пъти и половина повече спрямо предходната година, когато са били 748. От задържаните 99% са на българо-турската граница. При опити за нелегално превеждане на хора през границата са хванати и 196 каналджии.
Повечето от имигрантите се опитват да се доберат до свои роднини в Западна Европа и да се потърсят късмета в богатите страни от Шенген. България е транзитна страна, а преминаващите оттук са се насочили основно към Германия, Холандия, Франция, Австрия.
От година насам успеваемостта на бежанците да преминат през българо-турската граница на"зелено" е равна на нула. С изграждането на интегрираната система за наблюдение, изгнаниците почти нямат шансове да минат в България незабелязано през 58-километровия обсег.
Набезите обикновено са вечер. Основните организатори на каналите са турски граждани, които събират групите в Одрин. Възрастта на бежанците в повечето случаи е от 16 до 40-50 години. В зависимост от крайната дестинация, заплащаните суми варират от 2000 до 6000 евро.
В организацията на каналите българите обикновено се водят като помагачи и "чакащи" на наша територия. Те са предимно безработни хора от близките до границата с Турция села. Повечето от тях са младежи и отчасти криминално проявени. Често обаче, усетили, че са прихванати от граничарите, помагачите зарязват бежанците и се спасяват.
Един от най-разтърсващите случаи беше преди два месеца. През юни граничните патрули прибраха покрай браздата 23-годишна бременна руандка без документи за самоличност. Няколко дни по-късно Синдия Фейт роди момиче в центъра в с. Пъстрогор. Младата жена напуснала родината си не по свое желание, а насила. Била отвлечена от непознати мъже. Преди да бъде открита от патрулите, Синдия нямала представа къде точно се намира, в мрака край браздата се отделила от групата и била изоставена на произвола на съдбата. Подобна е и участта на други от имигрантите.
Веднъж граничните полицаи от Елхово заловиха сирийче с шиниран крак да минава незаконно границата ни при село Голям Дервент. Родителите на детето обяснили, че травмите са получени от шрапнели при бомбардировка.
Хванати на "зелена граница" от граничните патрули възможностите на нелегалните са две. След като приключат делата им, спрямо тях се прилага Закона за чужденците в България - с принудителни и административни мерки хората биват предавани в домовете за временно настаняване на дирекция "Миграция", като този в Любимец.
Другият вариант е задържаните да поискат статут на бежанец пред ДАБ.
Настанените в транзитния център в Пъстрогор са обикновено в позиция на изчакване на статута. Центърът е от отворен тип и домуващите в него могат да излизат на разходка до определен час на деня.
Преди месеци обаче свободният режим на движение на имигрантите създаде и напрежение в Свиленград, след като на няколко пъти бяха засечени дребни кражби от чужденци, пребиваващи в дома. Веднага след това от Агенцията за бежанците наложиха и по-ранен вечерен час на домуващите, въпреки че отрекоха това да има връзка с кражбите в близкия пограничен град.
Мохамед: Дадохме всичко, за да стигнем до тук
За да спасят трите си деца от сигурна смърт, от Сирия към България преди близо година поемат 37-годишният Мохамед Набил ал Габри и съпругата му Хабра. Дотогава живеели в Дамаск и спокойно и с любов отгледали сина си Ясер (10 г.) и дъщерите Аия (4 г.) и Фарах (1,5 г.). В родината си Мохамед си вадел хляба като търговски представител. "Работата ми беше в центъра на най-горещите събития, които се случваха в Дамаск. Преди да реша да избягам, няколко месеца наблюдавах размириците, стрелбите по демонстрантите и виждах все повече мъртви тела и ранени по улиците.
Няма да забравя стрелбите с ракетите и арестите без причина. За набезите вечер по къщите не ми се говори. Нямаше никой защитен, никой в Сирия не беше в безопасност. Отвличаха децата, обезглавяваха спящи хора. Изнасилваха жени. За да стигнем до България, дадохме на каналджия всичките си спестявания, за да ни преведе от Турция през вашата граница", разказва мъжът.
Той е убеден, че в България ще направи всичко възможно да си намери работа, за да издържа съпругата и жена си и да не е в тежест на държавата, която ги е приютила.
Фамилията смята да остане в България, докато родината им стане напълно безопасна. Най-голямата мечта на Мохамед Набил ал Габри и съпругата му Хабра е един ден да се върнат в Сирия. Вярват, че най-малката им дъщеря - Фарах (Радост) ще им дава сили по пътя им към дома.
"Тя сега е малка, но се надявам с брат й и сестра й да не си спомнят един ден нищо от ужаса, който ни застигна в Дамаск, а само от радостните мигове на детството си, които ще изживеят в България."
Каналджиите лежат до 3 г. в затвора
Българският закон възприема пресичането на границата като незаконна дейност. Затова на всички нелегални бежанци им се образува наказателно производство. Обикновено присъдите за чужденците са от 3 до 8 месеца условно, с тригодишен изпитателен срок. Каналджиите пък най-често са осъждани на между 1 и 3 години ефективен затвор в зависимост от броя на лицата, които са превеждали нелегално.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
