- Има един вариант за стабилен кабинет, казва политологът д-р БОРИСЛАВ ЦЕКОВ, шеф на Института за модерна политика
- Коалиция с Кирил Петков? ГЕРБ ще поеме по пътя на БСП в отмирането й
- БСП е обречена да си отиде, новата левица е „Продължаваме промяната”
- Нормалната политическа логика изисква партиите,които бяха в правителството на Кирил Петков, да седнат на местата на опозицията
- Г-н Цеков, защо е това напрежение по оста създаване на редовно правителство при положение, че и външните, и вътрешните обстоятелства налагат то да бъде създадено?
- За съжаление, през последните години и най-вече откакто България беше връхлетяна от злощастната „промяна“, политическият диалог в страната е много сериозно нарушен. Липсва каквато и да е цивилизована норма на диалог между политическите субекти в Народното събрание. И не случайно говоря за африканизация на политиката.
Защото в цивилизования демократичен европейски модел политическият диалог е висша ценност. Дори и най-непримиримите позиции на политическата сцена се изразяват в рамките на политически диалог между партиите, които гражданите са изпратили в парламента.
Докато африканският тип политика е нещо подобно на това, което наблюдаваме в България през последната година – племенни войни за взаимно унищожение, всяко племе се е оградило в собствената си територия и воюва със съседното не в името на някаква обща идея и кауза, а за да установи контрол върху публичните ресурси.
Горе-долу до това се е свела и българската политика и сега берем горчивите плодове на тази африканизация, защото в безпрецедентните външни и вътрешни условия, в които се намира страната, партиите са длъжни не да обясняват по цял ден как не могат да направят нещо и с кого никога няма да разговарят, а да обяснят как ще изведат България от кризата и как ще намерят пътища за съгласие по големите теми, които вълнуват България и българските граждани днес.
За съжаление, няма достатъчно критична маса от подготвени политици и държавници на политическата арена в момента, които имат капацитет да осмислят и реализират такъв тип политика.
- И все пак какво ги ръководи – дали това, че държавата е изправена пред множество кризи, или надеждата, че ако отидат веднага на следващи избори, ще постигнат по-добър резултат, т.е. чисто егоистични интереси?
- Тази втора егоистична надежда е надеждата на политическата партизанщина, надеждата тип „след мен и потоп“. В момента в новоизбрания парламент единствено ГЕРБ като че ли дава сигнали, че търси друг подход – национално отговорен, че са готови на компромиси в името на това да се създаде правителство с ясна цел.
Всички останали в момента са се окопали в партийните си владения и воюват. Но всъщност това не е война за някаква кауза. Това в крайна сметка е война срещу гражданите и срещу интересите на България.
- Само че анализаторите предричат, че ако се отиде на нови избори, гражданите, които предпочитат да има правителство, много жестоко ще накажат цялата политическа класа и всички партии. В какво може да се изрази това?
- И аз така мисля. И затова не случайно виждаме, че в момента партиите се състезават как да не бъдат нарочени за виновници за поредния провал за създаване на правителство. Но е неизбежно партиите, които торпилират диалога, които откажат например да подкрепят това, което политическата логика и фактите сочат, да бъдат наказани.
Първата политическа сила е ГЕРБ и на нея трябва да й се даде шанс да сформира правителство. И то не за друго, а защото интерпретациите наистина са свободни в политиката, но и фактите са свещени. А фактът е, че трите управляващи партии в предходния парламент и правителство – „Продължаваме промяната“, БСП и ДБ, получиха по-малко депутати от двете основни опозиционни партии в предишния парламент – ГЕРБ и ДПС. Този факт означава вот на недоверие към тази управленска конфигурация, която ни управляваше чрез правителството на Кирил Петков, вот на недоверие към тяхната политика, ако щете, и към техния персонален състав като правителство.
Така че сега идеите, че ще се заобиколи волята на българските граждани, ще се подмени вота и вместо правителство с мандата на първата политическа сила, основано на едно по-широко съгласие, ще се създаде едно правителство на подмяната отново от същите партии – ПП, БСП и ДБ и с нечия друга подкрепа, но в основата си същите партии, които бяха в кабинета на Кирил Петков, ще бъде много тежък удар върху доверието в този парламент. Защото сега, когато хората очакват солидност на управлението, те отново ще получат същия хаос, който имахме през последните месеци. И заедно с това подмяната на вота ще бъде още по-сурово наказана, отколкото виновниците – ако има такива – за подмяната на този парламент.
- Точно тези, които имат мнозинство обаче – ГЕРБ и ДПС, изглеждат най-широко отворени, най-склонни към диалог, а тези, които го нямат, правят точно обратното – прокарват червени линии и дори траншеи. До какво в крайна сметка ще доведе това – до провал на първия мандат, на втория мандат, на третия мандат?
- Очевидно от сигналите, които поне публично излъчват партиите, целта на малките формации, на тези, които бяха отхвърлени от българските граждани заради предходното управление, е да торпилират опита на ГЕРБ да създаде правителство и, съответно, да торпилират този парламент и да търсят някакви палиативни решения чрез т.н. трети мандат, надявайки се например, че президентът ще го връчи на ДБ.
Но не случайно казах, че това би било много флагрантна подмяна на вота на гражданите и само ще задълбочи политическата криза, независимо от това, че някакви хора ще застанат отново на властовите постове и всъщност ще продължат това, което гледахме няколко месеца – разграбване, феодализация и изключително тежка некомпетентност. Това бяха трите осноновни характеристики на коалиционното правителство на Кирил Петков, на което българските граждани гласуваха вот на недоверие на изборите.
- Освен заради неразбирателствата между партиите, дали процесът по връчването на първия мандат не се бави и в очакване на датата 8 ноември, която ще промени съотношението на силите в американския Конгрес и в сената, а оттам и цялостната ситуация в света?
- Не мисля, че в случая, конкретно тези междинни избори в САЩ може да са решаващ фактор, който предопределя българската политическа картина. Защото, да, наистина се очаква промяна в законодателната власт. Най-малкото, това, което поне до момента е сигурно, промяната в долната камара на американския Конгрес ще бъде спечелена от републиканците. За сената това все още не е сигурно. Но каквото и да стане на междинните избори, то има по-скоро косвен ефект.
Голямата промяна в политиката на САЩ, която би могла да се усети бързо в Европа и в частност в България, би могла да дойде през 2024 г. на президентските избори. Затова не мисля, че това оказва решаващо влияние. Но това не означава, че няма хора и партии, които си въобразяват, че нещо ще произтече нещо конкретно, което ще налее вода в тяхната мелница тук, в България, с оглед на нашите локални драми.
- А в цялата политическа схема, заради безпрецедентно ниския резултат на БСП отмира ли тази партия?
- БСП сама се е обрекла на отмиране, защото през тези 30 години след промените те продължиха наследството на комунистическата партия – да бъдат апаратна партия и партия, която се възпроизвежда на кланово-фамилен принцип. Когато апаратното начало е в демократични условия, то рано или късно се изражда в една отрицателна кадрова селекция – най-некадърните хора започват да вземат връх. Защото да се превърне политическата, партийната дейност в трудов стаж, т.е., в основно средство за препитание на една група хора, няма нищо общо с конкуренцията на идеи и на политики и на личности, ако щете, което е характерно за демокрацията. Апаратното начало е характерно за тоталитарния строй.
Сега БСП не преодоля това в течение на 10 години и ние виждаме резултатите. Онова, което някога, независимо от несъгласията, които може да имаме с БСП през годините, те в началните години – поне допреди десетина години, се славеха като партия със сериозни кадри в различни направления. Днес БСП се е превърнала в посмешище, в символ на некадърност, некомпетентност - всякакви случайници, шофьори, футболисти, зълви и т.н. олицетворяват ръководството на БСП.
Така че БСП в този си вид и с тази си неясна идеологическа линия е обречена да си отиде. Всъщност в България вече има модерна левица и това е „Продължаваме промяната“ – те са либералното ляво, което в момента властва навсякъде. А БСП е обречена на отмиране, защото продължава да се изживява и да се възпроизвежда като тодорживковска левица.
- Все пак ще имаме ли правителство или отиваме на избори и кога?
- Аз съм умерен скептик, че ще има правителство. По-скоро, ако ГЕРБ не направи някой неочакван ход и да поднесе властта на ПП, каквито сигнали се чуват тук и там, ще се отиде на нови избори.
Но за тази хипотеза – ГЕРБ да подкрепи правителство на ПП, мисля, че ще бъде опустошителна за ГЕРБ. Голяма част от привържениците на ГЕРБ ще бъдат много тежко разочаровани, защото не може до вчера да говорим за това каква голяма корупция и некомпетентност има в правителството на Кирил Петков – и това беше линия на ГЕРБ, освен едно обществено мнение – и изведнъж днес да кажат: „Не, те са компетентни и ние ще ги подкрепим“.
Така че ГЕРБ е изправен пред сложната ситуация да постъпи смело и да предложи правителствена формула и след това състав на кабинет, включително на малцинството. Или, подкрепяйки ПП, да тръгне по пътя на ерозията, който в един момент може да се окаже пътят на БСП – на отмиране, защото, когато правиш такива резки обрати без никаква последователност, без никаква принципност, това рано или късно се наказва.
- А има ли спасителен пояс в даването на третия мандат на Стефан Янев и „Български възход“, които изглеждат склонни да разговарят с всички?
- Според мен нормалната политическа логика с оглед на изборните резултати изисква партиите които бяха в правителството на Кирил Петков, да седнат на местата на опозицията. А останалите, най-вече ГЕРБ и ДПС с помощта на „Български възход“ и тематична подкрепа от други партии да съставят правителство.
За съжаление, този национално отговорен подход – защото за мен той е точно такъв – не намира нито разбиране, нито подкрепа сред профанизираните партии, които виждаме в парламента и които са превърнали червените линии във фетиш.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
