Мария Габриел става премиер, Николай Денков получава специален статут
Знакови депутати влизат в регулаторите, нови лица поемат щафетата в парламента
Политическата 2024 година стартира с откритата в четвъртък нова сесия на парламента. Тя ще е една от най-тежките, тъй като предстоят десетки отлагани във времето назначения в държавните регулатори, ротация на премиерите и кадрови смени по министерствата, продължаване на съдебната реформа след промените в Конституцията. За да бъдат приети всички тези промени ще е необходимо квалифицирано мнозинство в парламента с гласовете на ГЕРБ - СДС, ПП-ДБ и ДПС.
Голямото презареждане следва.
Настоящият премиер Николай Денков вече отсече: финансовият министър Асен Василев трябва да бъде втори вицепремиер (самият той се надява да е първи и да оглави отново образователното ведомство). Ген. Атанас Атанасов от ДБ да оглави Народното събрание, а Никола Минчев от ПП да поведе листата за евроизборите през юни на партиите от сглобката, посочи още Денков.
Което значи, че опитите за презареждане са започнали още към края на миналата година, когато депутатите приеха бюджета за 2024 г. и промените в Конституцията.
Председателят на синята партия Румен Христов заяви, че ГЕРБ-СДС ще подкрепят Василев за вицепремиер. На противоположното мнение обаче е острието на ГЕРБ Делян Добрев. Съгражданинът му от Хасково Василев мълчи по въпроса, но демонстрира професионално и политическо самочувствие в публичните си прояви.
От своя страна ген. Атанасов се похвали, че владее до най-малката подробност парламентаризма и е готов да поеме отговорността да стане председател на Народното събрание. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че партията му ще подкрепи кандидата на ПП - ДБ за шеф на парламента. Който и да е той.
Вече е постигната договорка кои да са новите конституционни съдии от парламентарната квота - председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова (Борисов поема ПГ на ГЕРБ - СДС), а предложението на ПП - ДБ, които се отказаха от ген. Атанасов, е за съдията Борислав Белазелков.
Двамата няма да са с пълен 9 годишен мандат, а ще бъдат конституционни съдии в продължение на 7 години. Причината: парламентът е закъснял близо 24 месеца с номинациите си за КС.
Що се отнася до ротацията, Денков вече обяви, че Мария Габриел ще бъде новият премиер след оставката на правителството в навечерието на 6 март като уточни, че по въпроса има политически консенсус сред управляващите. А Кирил Петков допълни, че самият Денков ще се ползва със специален статут на министър-председател при следващи ротации в кабинета.
"Смени на министри ще има, но това ще са единични случаи", посочи още Денков.
Вече е налице и първият бушон в изпълнителната власт. Здравният министър проф. Христо Хинков обяви на 11 януари, че няма да остане в кабинета, тъй като не усеща доверие на партньорите във властта към него. Дни преди това спортният министър Димитър Илиев намекна, че трудно би работил в екипа на Габриел. А в медии се завъртя информация, според която с постовете си ще се разделят още: министърът на туризма Зарица Динкова, земеделският шеф Кирил Вътев и министърът на електронното управление Александър Йоловски.
За вътрешния министър Калин Стоянов също тръгнаха подобни слухове, но на 11 януари ген. Атанасов отсече: МВР шефът остава.
Въпрос на договорки между партньорите и професионализъм от страна на министъра. Впрочем, той вече заяви, че е готов да довърши започнатото в повереното му ведомство.
На този фон Лена Бориславова също намекна, че в правителството ще има персонални промени.
И ето, че на политическия тезгях сглобката вече тегли преценките си относно кадровите смени. Как обаче ще бъде спазен чупливият баланс между партньорите, тепърва предстои да видим.
От подкрепящата правителството партия ДПС за пореден път са категорични: не искаме министри, не искаме участие в изпълнителната власт.
През ноември и декември м. г. парламентарното мнозинство даваше заявки, че към назначения в регулаторите ще се мине едва, след като е окончателно договорено разпределението на около 80 позиции в 17 органа. Заедно с това е необходимо и съгласие за новите министри - около 20, ако не бъдат направени още структурни промени в кабинета след номинацията на Асен Василев за втори вицепремиер.
Ето и част от належащите назначения, тиражирани от Епицентър.БГ:
* Висш съдебен съвет - пет, Висш прокурорски съвет - шест;
* Инспекторът към Висшия съдебен съвет - главен инспектор и около 10 инспектори:
* Комисия за защита на конкуренцията - председател, зам-председател и 5 членове;
* Комисия за енергийно и водно регулиране - председател;
* Комисия за финансов надзор - председател;
* Национална здравно - осигурителна каса - управител и подуправител.
Задължително трябва да бъдат приети и законите, свързани с Плана по възстановяване и устойчивост. За да не загуби България 1.4 млрд. лв. от Европейската комисия.
По този въпрос парламентарните партии вече обявиха, че подготвеният от последното служебно правителство законопроект, има недостатъци.
Предстои да видим промените.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
