София. БСП би получила с 3% повече гласове от ГЕРБ, ако парламентарните избори бяха днес. Подкрепата за БСП би била 21.6% от гласовете, или с около процент по-малко, отколкото през декември. За ГЕРБ биха гласували 18.1% от българите, за ДПС – 5.8 на сто, а за партии от Реформаторския блок – 4.5%. Това показват данните от национално представително проучване на "Галъп интернешънъл", направено сред 1012 души между 9 и 16 януари.
НФСБ би получила 2.1 на сто от гласовете, а "Атака" - 1.5%. За партия на Николай Бареков биха гласували 2.5%, а над 40 на сто от анкетираните заявяват, че въобще не биха отишли до урните.
Според созиолозите очакванията са на европейските избори през май да гласуват около 2.5 млн. души, което поставя бариерата за влизане в европарламента на около 150 хил. гласа. С уточнението, че е рано за прогнози за евровота, социолозите отчитат, че ГЕРБ и БСП влизат в предизборната битка с равни сили. Възможностите на ДПС са добри, а изгледи за влизане в Европейския парламент имат Реформаторският блок и "България без цензура". НФСБ има своите шансове, а от днешна гледна точка за Атака ще е трудно да има евродепутат, пише в прессъобщението на "Галъп". Проучването е направено преди предишният президент Георги Първанов да обяви, че ще прави самостоятелна листа за вота през май с движението си АБВ. В данните от излязлото днес изследване на "Алфа Рисърч" листата на Първанов получава гласовете на 7% от анкетираните.
Скандалите около Атака преди и след Нова година – може да подействат мобилизиращо на твърдите привърженици на Сидеров, но засега явно по-скоро заплашват шансовете на партията, пишат от "Галъп".
Наблюдава се известното успокояване по темите около бежанската криза, от която се очакваше да е хранителна среда за радикални формации. Комбинацията от тези фактори може окончателно да върне подкрепата за Атака на ниските нива отпреди миналогодишните февруарски протести, които позволиха влизането на партията в парламента, припомнят социолозите. Според тях пикът на проблема с бежанците изглежда отминат, след като едва 28% споделят крайното становище, че България не трябва да приема бежанци и трябва да изгони вече влезлите, докато повече от половината българи възприемат намират, че трябва да се помага на бежанците, защото те се спасяват от военен конфликт.
Сред формациите в националистическата ниша по-реални са изгледите за самостоятелно влизане в следващ парламент на НФСБ. Партията има и по-видим потенциал за постигане на евродепутат. Всичко това обаче ще зависи от коалиционните взаимодействия, както и от преодоляването на затварянето на партията в определени региони и сред зрителите на телевизия СКАТ, пише в съобщението на "Галъп".
"Алфа Рисърч": Половината от подкррепта на АБВ идва от БСП на евровота.
Национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 18-22 януари 2014 г. сред 1050 пълнолетни граждани от цялата страна, показва други резултати. Според него ако вотът беше тази неделя, ГЕРБ би имал 6 евродепутати, БСП - 5, ДПС, което разполага с по-голям твърд електорат - 3, АБВ - 2 и Реформаторският блок - 1.
Евролиста на проекта АБВ, водена от Ивайло Калфин, стартира със 7% електорална подкрепа. Почти половината от нея идва от БСП, останалата - от центристки, националистически формации и негласуващи.
Според проучването появата на АБВ, БСП губи около 20 на сто от миналогодишните си избиратели. Тя запазва за момента вот от около 15 процента, но отстъпва първото място на основния си опонент ГЕРБ. На фона на трусовете вляво, ГЕРБ успява за първи път от шест месеца насам да мобилизира симпатизантите си и да подобри позициите си, като постига 17.8 процента. ДПС с устойчивите си 6 процента избиратели и Реформаторският блок с 5.2 процента, са другите две партии, които минават бариерата, необходима за излъчване на евродепутати. Така, появата на нов играч вляво пренарежда съотношението на силите за евроизборите.
Равносметката на българските граждани в началото на 2014 г. за развитието на страната след последните парламентарни избори е преобладаващо негативна - 20% го оценяват като положително, 51% - отрицателно. Респективно, доверието към ключови държавни институции запазва ниските равнища от края на миналата година. Дейността на парламента се одобрява от 10% от гражданите, а неодобрението нараства до 64 на сто. Отрицателно остава и съотношението в оценките за работата на правителството - 21% положителни срещу 50% отрицателни.
Леко подобрение в личния рейтинг регистрира министър-председателят Пламен Орешарски (24% доверие срещу 46% недоверие). Все още обаче премиерът и неговите министри не успяват да разширят влиянието си сред по-широки социални групи и подкрепата за тях остава затворена в тесния кръг от привърженици на БСП и ДПС. Положителна динамика в доверието регистрират и няколко ключови държавни фигури. Президентът Росен Плевнелиев подобрява рейтинга си с 4 пункта до 31% положителни оценки, но запазва 34% отрицателни. Най-значим ръст в доверието е налице към главния прокурор Сотир Цацаров. Действията на прокуратурата по казуси като скандала с лидера на „Атака" Волен Сидеров и Бисер Миланов (Петното) добавят 7 пункта към одобрението за дейността му. През януари положителното отношение към него е 29%, а отрицателното 27%.
Като цяло обаче доверието в държавните институции остава твърде ниско, сочи проучването. На фона на нарастващото напрежение, произтичащо от наближаващите избори, този нисък кредит на доверие ограничава възможността им за преодоляване на всяка проява на политическата нестабилност.
С появата на АБВ, БСП губи около 20% от избирателите, гласували за нея на парламентарните избори миналата година. Това са основно хора, разочаровани от поведението на партията след изборите, от зависимостта й от Атака, или персонално неодобряващи Станишев. В 15-те на сто подкрепа, с която в момента се ползва БСП, тя запазва най-твърдия си електорат (53% от него са над 60г., 38% живеят в селата), но отстъпва част от периферията си - в средното поколение, служещите и в столицата, където критичността на левите избиратели към начина, по който БСП упражнява властта, е най-силна. Регистрираните първоначални намерения за вот в полза на АБВ оправдават страховете на ръководство на БСП от конкурентна листа на Първанов/ Калфин. Едва следващите месеци обаче ще прояснят в каква посока ще се развие съотношението на силите между тях, което в момента е 2/2,5:1.
При АБВ е налице най-голям марж между подкрепата за листата (7%) и рейтинга на неговия лидер (30% за Първанов), който вероятно още носи ехото от президентските му години, но сега ще бъде поставен на изпитание на чисто партиен терен. На база на първоначалните данни, като основен проблем пред АБВ се очертава липсата на достатъчна спойка между неговите потенциални избиратели и по-слабата им мотивация в сравнение с тези на БСП за участие в изборите.
При ДПС промяна няма (6.2%). Лидерът Лютви Местан губи обществена подкрепа, което се отразява на отношението към управляващите и парламента, но не и на вота за партията.
Известен спад има при Реформаторския блок, което може да се дължи както на разочарованието на част от сините избирателите заради проблемите около подписването на коалиционното споразумение, така и на конкурентната на Меглена Кунева фигура на Ивайло Калфин. Блокът запазва обаче твърди шансове за един евродепутат - 5.2%.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
