- Британската кралица не си позволи звук срещу Борис Джонсън, българският президент си играе на опозиционер
- Направим ли го, по друг начин ще гледаме на всичко, особено на партийните битки
Историческото обръщение на британската кралица за борбата на Англия с коронавируса прикова вниманието на целия свят. Не защото погали пораздърпаното от Хари и Мегън имперско достойнство на островитяните. А защото бе едва петото в 68-годишното управление на Елизабет II. Извън дежурните си коледни пожелания, кралицата се е обръщала към народа си само четири пъти преди това. Първият е през далечната 1940 г., когато със сестра си Маргарет говорят пак от замъка Уиндзор на децата, евакуирани от домовете си, за да избягат от бомбардировките на нацистките самолети. През 1991 г. Елизабет II излиза пред поданиците си заради войната в Залива, през 1997 - заради гибелта на Даяна, и през 2002 г. - заради смъртта на майка си.
Най-важното нещо в 4-минутното обръщение на Елизабет II обаче не бе самата зараза и борбата с нея. А фактът, че в словото нямаше и звук на упрек към правителството или вече покосения от коронавирус Борис Джонсън, които със сигурност
заслужено могат да бъдат обвинени от цяла Европа
за безхаберието, с което не въведоха овреме мерки срещу вируса в Англия. И така застрашиха не само собствената си държава, но и целия континент. В речта на кралицата нямаше и дума срещу непукизма на англичаните, които и днес сякаш не приемат заразата сериозно. Пълнят до спукване Хайд парк и опъват нервите на полицията. Думите на монарха бяха думи на истински лидер - с благодарност съм здравните работници и с вяра в националния дух на Англия, който ще успее да се пребори и с тази заплаха. Благородството задължава!
На този фон у нас президентът, който влезе на "Дондуков" 2, развявайки знамето на националното единение и достойнство, разигра недостойно и разделително Радев шоу за личен рейтинг. При това за трети път. След като не се посвени да прави партиен митинг в деня на Левски и се заяде на дребно с ГЕРБ от паметния връх Шипка, сега държавният глава полетя на крилете на страха от пандемията,
за да си играе на опозиционер
Битката му срещу кабинета и Борисов стана толкова натрапчива, че привлече интереса дори на Ройтерс, за да изуми света с личните си войни във време, в което всички загърбват различията, за да действат като един.
Всичко започна с атаката на Радев към кабинета заради удължаването на извънредното положение до 13 май. Президентът настоя след Великден ограничителните мерки да паднат. Нищо, че според прогнозите точно тогава ще е пикът на заразата у нас. Съседът ме кара да избирам кой да живее и кой да умре, коментира през зъби Борисов. И обяви, че ще извади ГЕРБ от парламента, ако Радев спре с вето актуализацията на бюджета и промените в Закона за извънредното положение. Вирус ще има и след 13 май, цинично коментира президентът, докато одобряваше работата на медиците в "Пирогов", сякаш приема военен парад. В арсенала на битката бе вкаран дори гениалният немски философ и политик Гьоте. "Той го е казал най-добре: "Няма нищо по-страшно от активната глупост", заяви Радев по адрес на Борисов. "Когато двама се карат, виновен е по-умният", затапи го по Гьоте Томислав Дончев. И допълни: "Разделяй и владей е мъдро правило, но обединявай и изпълнявай е по-добро."
Окрилена от Радев, Нинова не остана по-назад. Само
за три дни лидерката на БСП направи 300 пируета
в парламента. Първо нарече замразяването на депутатските заплати популизъм, после тръгна да надцаква ГЕРБ с идеи за орязването им. Бранеше като Матросов партийните субсидии, после тръгна да си приписва заслуги за спирането им. Обяви, че хем хазната е празна, хем достатъчно пълна, за да запуши всички дупки в момента.
Всъщност депутатското опълчение за заплати лиши от дар слово цял народ. В деня, в които колекторски фирми запорираха последната заплата на десетки съкратени работници, защото парламентът още не бе приел поправките, които забраняват това, депутатите се хванаха за косите (и маските) на какви нива да си замразят парите - на 3900 лв., на 2900 лв., на 50% или на 100%. Затова и крайното им решение всички заплати след удръжките да отиват директно във фонда на Министерство на здравеопазването предизвика само иронични усмивки. А биенето в гърдите на президента, че "тихо" си бил давал заплатата още от март, усили горчивия вкус.
На този фон никакво учудване не породиха професорските дрязги между щаба на Мутафчийски и съвета на Костов, който просъществува едва две седмици и си отиде преди вируса, оставяйки след себе си 400 страници думи, които
докторите едва ли ще имат време да прочетат
защото в момента спасяват човешки животи. Изграждане на колективен имунитет, което означава 80% заразени и 1 процент загинали, поиска доц. Мангъров. И вбеси всички - от премиера до уплашените и затворени по домовете си хора. Защото макар на езика на медицинската теория това да означава борба с епидемията, на езика на цифрите кънти зловещо: 56 000 майки, бащи, братя, сестри и деца - умрели. За станалите вече досадни препирни между работодателите и властта, бизнеса и синдикатите не си струва да говорим. Но си струва да отбележим, че в тази ситуация
най-адекватно отново бе поведението на ДПС
Движението не само даде летящ старт на дарителската кампания, но и личен пример в лицето на депутата Делян Пеевски, чиято подкрепа вече надхвърли 3 милиона лева. Нещо повече, благодарение на ДПС бе прието предложението държавата да изплаща и осигуровките върху пълната сума на заплатите в закъсали фирми по схемата 60:40, където по-голямата част ще поема бюджетът. Така бизнесът се успокои и мярката заработи.
Извън агорафобите и интровертните ексцентрици едва ли има някой, който да изпада във възторг от ограниченията заради коронавируса. Със сигурност обаче няма разумен човек, който да не си дава сметка за опасността от заразата. Доказват го хората по улиците, които въпреки привидно острата обществена реакция срещу задължителното носене на маски напускат дома си на прибежки и в неузнаваем вид - шапка, маска, очила, ръкавици и т.н. Милиони българи стискат зъби, стоят си вкъщи, слушат ген. Мутафчийски и горещо се молят по-бързо да стигнем заветното плато, за да започнем
бавното спускане към новия живот
С всичките му лишения, несгоди и неясноти. Вярвайки, че както много пъти в миналото, при тежки изпитания ще се обединим.
За разлика от тях недостойното поведение на група граждани, вдъхновено от президента, буди само снизхождение. Похвално е желанието на Радев, Нинова и цялата БСП хазната на секундата да се отвори и всеки да получи пари на калпак, но, когато не носиш отговорност, лесно приемаш желаното за възможно. В ръцете на Борисов, Горанов и Дончев остава да измислят как да направят така, че хем да има помощ за хората и бизнеса сега, хем да останат пари в икономиката утре, когато животът ще започне отначало. Днес най-важно е да оцелеем. Направим ли го, по друг начин ще гледаме на всичко, особено на партийните битки.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com