С оглед на войната в Украйна, България е в центъра на маневрите на Кремъл, който се стреми да установи своето влияние там. Наред с борбата с корупцията, отношенията с Москва са един от структуриращите фактори на българския политически дебат. Това пише в свой анализ за политическата обстановка у нас френското електронно издание Revue Conflits, цитирано от news.bg.
Миналия февруари позицията на българския президент Румен Радев със сигурност колкото зарадва Москва, толкова и разгневи Киев. Докато твърдеше, че е поискал от правителството си да се противопостави на каквато и да е военна помощ за Украйна - като по този начин се противопостави на гласуването на българския парламент миналата есен, той увери, че иска "дипломатическите усилия да се възобновят, за да се търси мирно решение на конфликта" . Дори тази позиция да изглежда разумна, за Киев и сред голяма част от съюзниците на Украйна, тя напомня на разказ, който обслужва пряко интересите на Русия. Зад него се крие желанието за незабавно прекратяване на българската военна помощ за украинските военни усилия. Но това едва ли е изненадващо в страна, където "отношенията с Русия отново се превърнаха в структуриращ фактор за публичен дебат и политически идентичности", по думите на историка Надеж Рагару, професор в университета Sciences Po в Париж, в колонка, написана за вестник Le Monde през септември 2022 г. През последните месеци отношенията на България с Русия, в контекста на нахлуването в Украйна, са най-малкото еволюционни, съдейки по смените на правителствата в една страна, която преживя четири избора за две години. България е разделена между партия ГЕРБ, разнородна съвкупност от икономически интереси без изградена политическа линия, и нейната опозиция, проевропейският и антикорупционен съюз на центристите от ПП и "Демократична България". Политическата картина се усложнява от наличието на безброй движения, чийто капацитет за коалиция се сблъсква с фундаментално противоречиви и понякога много лични интереси.
Провал на антикорупционното правителство
И все пак за няколко месеца линията беше доста ясна. Правителството на премиера Кирил Петков, което встъпи в длъжност през декември 2021 г., се постара да превърне борбата с корупцията в свой приоритет и без много шум да доставя от първите дни на конфликта боеприпаси и гориво на украинските въоръжени сили. Оперативна подкрепа, която по своя мащаб допринесе за устойчивостта на украинските въоръжени сили, особено през първите седмици на конфликта. Страната също като цяло се присъедини към евроатлантическата линия, като дори гласува за санкции срещу руските олигарси, които въпреки това са вездесъщи в страната. Правителството на Петков, което беше избрано на базата на програма, ориентирана до голяма степен към борбата с корупцията, издържа само шест месеца, по-специално заради войната в Украйна и последователните доставки на оръжия, които помогнаха за разтурването на и без това крехката политическа коалиция, която включи в своите редици самата проруска социалистическа партия. Така то загуби доверието на парламента на 22 юни. "В усилията си за еманципация (бел.ред. от Русия), правителството на Петков не успя да направи така, че гласа му да бъде чут в обществените медии, които отразяват проруското говорене на българския държавен глава ", обяснява Надеж Рагару. Българският медиен пейзаж наистина остава глобално концентриран в ръцете на олигарси, близки до бившия премиер на ГЕРБ Бойко Борисов и е обект на дълбоки критики, като страната заема 71-во място в класацията за 2022 г. на Репортери без граници (RSF).
Държава, пробита от ендемична корупция
България запази някои черти на режимите от съветския модел дори след падането на системата. Ендемичната корупция, резултат от подчинението на съдебната система на политическите кръгове и преобладаването на олигархия с престъпни корени, подкопава социално-икономическото развитие на тази държава-членка на Европейския съюз (ЕС). Според годишния индекс на Transparency International, страната е една от най-корумпираните в ЕС - заема предпоследно място - след Румъния и преди Унгария. Доминацията на ГЕРБ и ДПС - политическо движение на турци и мюсюлмани в България, негов съюзник в сянка през последното десетилетие - не е направила много за подобряване на ситуацията, според много наблюдатели. "Популистката ГЕРБ е официално дясноцентристка и прозападна, но преди всичко тя олицетворява широко разпространения клиентелизъм и корупция в страната. Връзките й с Русия са слабо забележими, но изглежда са подкрепени от споделени икономически интереси", обяснява за вестник Les Échos Надеж Рагару. Отляво подкрепата за Русия се предполага изцяло, със Социалистическата партия, пряк наследник на Българската комунистическа партия, както и от крайната десница, с ултранационалистическото движение "Възраждане", което днес се гордее, че обединява повече от 10 % от избирателите. По време на над десетгодишното си управление Бойко Борисов беше смятан за катализатор на мафиотските изстъпления в страната. Премиер почти непрекъснато между 2009 и 2021 г., той се смята за един от емблематичните случаи на ексцесиите на системата. Функционер на средно ниво в Министерството на вътрешните работи през 80-те години, той предпочита да запази партийната си членска карта в Комунистическата партия през 1990 г. и да напусне работата си в министерството след посткомунистическата деполитизация на службите (армия, полиция, правосъдие). Той е щателно разследван от Международният журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) заради предполагаемите му връзки с българските мрежи за пране на пари, включително СИК, и е критикуван за квазиотвличането на системата на европейските структурни фондове, предназначени за финансиране на инфраструктура, по-специално пътна и железопътна. Подобни критики съществуват и срещу съдебната система, възприемана като инструмент за натиск и репресии срещу всяка форма на опозиция чрез "политически мотивирани" разследвания. Недоверието към българската съдебна система - 57% от българите смятат, че корупцията е широко разпространена в съдебната система на страната, според Европейската комисия - е свързано отчасти и с всемогъщата роля на Иван Гешев, настоящ главен прокурор на страната. "Главният прокурор е единственият безотговорен български висш държавен служител, който се ползва с такъв имунитет и такива привилегии , подчертава Екатерина Баксанова в доклад от 2020 г. Сред някои съмнителни случаи е този на собственика на "Хиполенд", българска верига магазини за играчки, който публично се обяви в подкрепа на антиправителствените протести през 2020 г., което доведе до вълни от данъчни проверки на бизнеса му. Подобен модел се очертава в момента със стартъпа Nexo, един от световните FinTech гиганти. Компанията и нейните трима лидери, които се смятат за близки до проевропейските опозиционни среди, са изправени пред няколко обвинения. "Атака, координирана с обвинения в престъпно поведение, основано на изфабрикувани и политически мотивирани обвинения", според Тоби Кадман, адвокат на Nexo, цитиран от Марк Холингуърт в статия на The Spectator за " мафиотските ексцесии в България". "Големият специалитет на българската прокуратура е да подлага на разследване хора, за да ги дестабилизира и ако е възможно да разграби имуществото им, без изобщо да започне процес, който да им позволи да докажат невинността си", казват български юристи.
Москва взема превес със своите пионки
Системните слабости на България и склонността на част от политическия елит към Русия я правят стратегическа страна за Москва. Руското влияние в страната е многостранно. През юли 2022 г. правителствената говорителка на кабинета Петков заяви, че на обществени личности и влиятелни хора е било плащано от руснаците да разпространяват информации, обслужващи прокремълския наратив. Още през март 2021 г. председателят на Комисията по вътрешна сигурност на българския парламент говори за системно проникване на руски агенти в българските разузнавателни служби, което отчасти би могло да обясни провала на анализа им за предстоящата инвазия в Украйна. Тези твърдения свидетелстват за опити за руско влияние, осезаемо на всички нива на отговорност, включително в политическите и военни кръгове.
И както в останалата част на Европа, медиите и социалните мрежи не са имунизирани срещу опити за информационни маневри. "Прокремълската пропаганда навлезе в медийното пространство на България. Може да се намери навсякъде, в дигиталните или традиционните медии, включително публичните, или в социалните мрежи", казва Горан Георгиев, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, за списание La Libre Belgique. Въздействието върху демократичния живот на страната във всеки случай е реално, отбелязва Надеж Парапи за Le Monde: "Политиката на влияние, прилагана от Русия повече от десетилетие, при пълното безразличие на европейските наблюдатели, и подкрепата, която Русия даде на антисистемни формации, завършиха отслабването на политическата система".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
