София. В парламента приеха на първо четене промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Със законопроекта се предлагат разпоредби, регламентиращи осъществяването на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.
Въвеждането на мярката цели предотвратяване неплащането на данъци и защита на фиска. Контролът върху движението на стоки с висок фискален риск ще се осъществява на територията на цялата страна от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите(НАП) и ще обхваща движението на всички рискови стоки, независимо от мястото на получаване/разтоварване на стоката - територията на страната, територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или на трета страна.
Фискалният контрол няма да се прилага по отношение на стоките под митнически режим. Списъкът на рисковите стоки ще бъде утвърждаван със заповед на министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. С предложените промени се уреждат правомощията на органите по приходите, които ще осъществяват контрола. Те ще имат право да спират транспортни средства на фискални контролни пунктове; да изискват и извършват проверка на документите, придружаващи стоката; да извършват проверка и оглед на превозваната стока; да изискват представянето на документ за самоличност от водача на транспортното средство; да изискват от водача на транспортното средство да декларира данни за вида и количеството на стоката, за изпращача и получателя и за мястото, датата и часа на получаване на стоката; да поставят и отстраняват технически средства за контрол на транспортното средство, с което се превозва стоката и др.
С предложения законопроект се уреждат подробно процедурите по извършване на фискален контрол, задълженията за лицата в производството по фискален контрол, редът за обжалване действията на органите по приходите и др. Със законопроекта се предлагат и промени, свързани с усъвършенстване на единната сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски. Създава се правна възможност за разсрочване и отсрочване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски при облекчени условия за по-дълъг период и в по-голям размер. Задълженията, включени в разрешенията за отсрочване и разсрочване, се изключват от системата на единната сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски до момента на настъпване на падежите по разсрочването или отсрочването.
Друга промяна, свързана с усъвършенстването на единната сметка, е възможността самоосигуряващите се лица да заявят кои задължения за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване погасяват в случаите на няколко публични задължения, сроковете за които са изтекли. При заявяване на това обстоятелство от самоосигуряващите се лица пред Националната агенция за приходите редът по единната сметка няма да се прилага по отношение на заявените задължения. Предложението е продиктувано от факта, че при непогасяване на задължения за осигурителни вноски самоосигуряващите се лица губят осигурителни права.
Със законопроекта се предлага промяна и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като от обхвата на приравнените на трудовите правоотношения се изключват доходите от управление и контрол и от участие в управителни и контролни органи на предприятия, когато получатели на такива доходи са чуждестранни физически лица, тъй като съгласно чл. 37 от закона те се облагат с окончателен данък.
Със законопроекта се предлагат изменения и допълнения на разпоредби от ДОПК, регламентиращи практическото прилагане на процедурата за административно сътрудничество на Република България с другите държави - членки на Европейския съюз, съгласно Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, транспонирана в националното законодателство от 1 януари 2013 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
