Всички в съюза трябва да си поделят грижите за бегълците, смятат емисарите от ЕП
С поздрав "добре дошли" на развален български език няколко сирийски деца от бежанския център в Харманли посрещнаха делегацията от евродепутати, която доведе в петък българският евродепутат и зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП Илияна Йотова. Емисарите направиха обиколка из лагера, за да се запознаят с условията на живот, придружени от началника му Йордан Малинов. Около 1600 души са обитателите на центъра в момента, докладва Малинов. Евродепутатите се интересуваха от здравното осигуряване и грижи на бежанците, за режима в центъра,
"За момента няма напрежение, но когато започнат да прииждат много нови, се стига и до конфликти с хората от града. Затова и трябва законово да се реши възможността при увеличаване на броя на настанените в лагера той да става от отворен в затворен тип. Тези хора имат права, но същите права - на спокойствие и сигурност, имат и моите съграждани", коментира пред емисарите от ЕП кметът на Харманли Михаил Лисков. По данни на Гранична полиция действително през последните 2 месеца има увеличение на миграционния поток към България с 5-6 пъти. По отношение на контрола в бежанските лагери у нас Даниел Инджиев от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) обясни, че той ще бъде засилен до края на годината още повече с въвеждането на картова система. Първоначалната заделена сума за внедряването й е от порядъка на 250 000 лв. Според данните на ДАБ, около
70% от лагерите са запълнени
в момента. Около 20% от капацитета на центровете пък могат да бъдат разширени при засилен миграционен натиск.
"Първоначално, когато стъпих в лагера в Елхово, бях шокирана, но сега, при обиколката в този в Харманли, виждам, че България прави всичко по силите си за осигуряване на условия за живот на бежанците", коментира по-късно на работна среща в Културния дом на Харманли на тема "Бежанците - от европейски стратегии до национални и местни политики", евродепутатът от Германия Биргит Зипел, която е и координаторът в групата на социалистите и демократите в ЕП в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешна сигурност. "Разликата между България и Германия е в това, че много от емигрантите, идващи във вашата страна, не искат да останат тук.
А тези, които идват в Германия, искат да останат
при нас. Много държави членки на ЕС не са много щастливи от това, че емигранти, които първо стъпват в България, после се стремят към техните граници. Но вече е дошло време за единно решение на проблема. И то - в дългосрочен план в ЕС", посочи Зипел. Според нея всички 28 държави членки на ЕС трябва да поемат отговорността си по прием на емигрантите, настаняването им и посрещането на нуждите им. "Ако някои държави не искат да приемат емигранти, трябва да помагат по друг начин на онези, които поемат бежанските вълни", подчерта още евродепутатът. "ЕС не може да остане затворена врата за тези хора", подчерта още Зипел.
За проблеми като българските сподели на срещата и евродепутатът от Малта Марлийн Мизи.
Тя посочи, че нейната държава също ще подкрепи България в искането за промени в Дъблинския регламент. "Искаме да си поделяме равностойно тежестта при приема на емигранти, тъй като сме Европейски съюз, съюз, изграден на принципа на солидарността. Както България, така и Малта сме в периферните граници на ЕС, затова не трябва
да бъдем оставяни да се справяме сами
с проблемите си", каза Мизи.
"Необходим е общ подход към миграционния натиск към Европа, в период сме, когато трябва да сме непрекъснато нащрек за движението към границите на съюза. Затова "Европол" също е готова да подпомага 28-те държави членки в решаването на бежанските и миграционните проблеми", посочи началникът на отдела за противодействие срещу нелегалната имиграция Алваро Гая.
Харчим 53 пъти повече за емигранти от Естония
10 млн. за следващите 5 г. са нищожна помощ за България
Илияна Йотова,
зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП
По време на предстоящите дебати ще настояваме категорично за промяна на Дъблинския регламент по отношение на възможността да се връщат бежанци в държавите, които за първи път са ги приели. На второ място, и за промяна на прословутия чл. 33 от Дъблинския регламент, който дава възможност ЕК да санкционира държавите, които не се справят с проблемите с бежанците. Като тази санкция включително може да е и финансова. Ако механизмът бъде задвижен, това означава, че България ще се окаже в Параграф 22, защото нямаме средства ние да се грижим сами за бежанците на наша територия, а ЕК ще ни наказва за това. Категорични сме и в искането си за солидарния квотен принцип на държавите членки за разпределението на бежанците, защото някои от страните по периферията на съюза, включително и нашата, се превръщат буферна зона между страните, откъдето идват емигрантите, и там, накъдето те са се запътили.
По повод финансите, определени от Фонда за миграция и убежища за България от 10 млн. евро - това са нищожно малко пари за следващите 5 г. Затова ще се търсят други допълнителни възможности за финансова помощ. За сравнение, Италия получава за бежанците подпомагане от 310 млн. евро. Вярно е, че е в пъти по-голяма от България, но проблемите у нас не са по-малки. Освен това факт е и че вече някои от държавите са получили допълнителна финансова помощ от ЕК, макар да нямат сериозни проблеми с бежанците - като Естония например. Разходите на България по бежанските вълни са 53 пъти по-големи от техните. За миналата година там са постъпили едва няколко десетки молби за убежище, а в България броят им е няколко хиляди, докато финансовите ни възможностите за справяне със ситуацията остават ограничени. Ще се опитаме, ако не съвсем да елиминираме, то поне в голяма степен да се справим с тези несправедливости.
В Германия центровете са много, но по-малки
- Г-жо Зипел, видяхте каква е ситуацията с бежанците в България, как се справя страната ни според вас?
- Не сте готови да се справите сами с това предизвикателство. Видях в Харманли, че местната власт прави всичко, което е по силите й. Но както на общините с центрове, така и на държавата трябва помощ.
- Как решавате в Германия бежанските въпроси?
- Ние имаме много опит, добит в годините, в който сме решавали емиграционни въпроси. Разделили сме лагерите на по-малки и са разпределени в почти всички градове на федерално ниво. На общините, на чиито територии има бежански центрове, се оказва подкрепа. Затова към тях подкрепата е и на федерално, и на национално ниво.
Основният акцент е върху финансирането на здравните услуги, защото ако се допуснат един или двама болни, последствията могат да струват много по-скъпо от парите, дадени превантивно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
