Внесеният от служебното правителство проект за промени в антикорупционното законодателство е „частично, привидно и беззъбо уреждане на корупцията (без нейното разкриване и превенция)“. Това гласи част от становището на Асоциация "Форум", разработено от екип с водещ правен експерт Надежда Митева, по проекта на Министерски съвет на Закон за противодействие на корупцията на лица, заемащи висши публични длъжности.
Идеята на проекта, с автор служебния министър на правосъдието Крум Зарков, бе настоящият Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) да бъде разделен две, като основните дейности - борба с корупцията и конфискация на незаконно придобито имущество да са в два отделни закона - Закон за противодействие на корупцията и Закон за установяване на конфликт на интереси и за отнемане на противозаконно придобито имущество. Настоящата Антикорупционна комисия също ще претърпи изменения. Паралелно, депутати от „Продължаваме промяната“ внесоха в Народното събрание сходен проект, който предлага разделянето на КПКОНПИ на две.
Експерти от Асоциация "Форум" откриват поредица недостатъци в предложенията на Министерски съвет за изменения в настоящото антикорупционно законодателство, както и нарушения на Закона за нормативните актове. „Няма как два закона да уреждат първично едни и същи обществени отношения, и то по различен начин, включвайки различен обем от дейности/мерки и субекти. Следователно предложеният законодателен подход е недопустим“, посочват в становището.
За опасност от нарушаване на европейското право предупреждават експертите от „Форум“ - „В измененията в член 72а НПК е изрично посочено, че обезпечаването на конфискацията по НК се управлява и пази по реда на новия Закона за установяване на конфликт на интереси и за отнемане на незаконно придобито имущество. Тоест оказва се, че обезпечаването на конфискация в наказателното производство се управлява по реда на закон, който обаче предвижда само гражданска конфискация (според решение С-319/19 Съдът на ЕС) извън и независимо от конфискацията по наказателното производство“.
Неуреден остава и въпросът за борбата с корупцията, в която участват длъжностни лица на европейските общности или длъжностни лица на държавите членки на Европейския съюз. Юристите забелязват и един особен парадокс - определението на понятието „корупция“, което би трябвало да е централно за целите на антикорупционния закон, но изобщо не е дадено в проекта на служебното правителство, и остава неясно вложеното в него значение.
Пробойна в законодателните предложения има и по самото определяне на лицата, които заемат „висши публични длъжности“, извън противодействието на корупцията остават - президентът и вицепрезидентът, омбудсманът, българските членове на Европейската комисия и на Европейския парламент от България, КС, началниците на политическите кабинети, кметовете и заместник-кметовете, членовете на ЦИК, ръководителите на бюджетни организации, които изпълняват функции на органи за финансово управление и контрол на средства от ЕС, управителите на лечебни заведения, членовете на УС на държавни предприятия и много други. „Поради това е странно по какви съображения изобщо е преценено, че включените в новия закон за противодействие на корупцията лица, заемащи висши публични длъжности, са по-склонни към корупционни практики и действия, за разлика от останалите заемащи публични длъжности по закона за установяване на конфликт на интереси и отнемане на противозаконно придобито имущество. Мотиви в тази насока изцяло липсват в предложения законопроект“, констатират правните експерти.
Най-същественото в новия закон са „разследващи функции“ на инспектори към Комисията за противодействие на корупцията, обобщават експертите и подчертават, че съгласно Конституцията ръководството и надзорът върху разследването е предоставен на прокуратурата, която по своя преценка може да определи разследването за изброените корупционни престъпления да се осъществи от следовател. „Всъщност, за да гарантира законосъобразното провеждане на разследването и годността на събраните доказателства, прокуратурата ще бъде длъжна да упражни това свое правомощие в случаите на престъпления, извършени от лица заемащи висши публични длъжности. Следователно в резултат на така въведените промени се оказва, че за посочените престъпления се предвижда изрично провеждане на разследването хем от следовател, хем от разследващ инспектор, което е недопустимо“, посочват в становището от Асоциация „Форум“.
Те допълват, че предвиденият в проекта на МС контрол над отказите за образуване на досъдебно производство по сигнали на Антикорупционната комисия в новия закон би довело до смесването на конституционни правомощия на различни органи на съдебната власт, с което би се накърнила и независимостта им.
Особено критични от неправителствената организация са към идеята съдии да влизат в състава на новата Комисия. „Въвеждането на членове в състава на Комисията за противодействие на корупцията на съдии от върховните съдилища е нонсенс и противоречи на конституционно определената правораздавателна роля на съда. Подобен правен абсурд засяга независимостта на съда, както и обхваща дейности за противодействие на корупцията, свързани с разкриване и разследване на престъпления, които са несъвместими с функциите на съдия“, се уточнява в становището.
„В крайна сметка се оказва, че в една и съща област ще действат два закона, нито един от които няма да може да противодейства на корупцията, измененият - защото вече не предвижда проверки и мерки за противодействие и превенция, а другият, защото ограничава кръга на субектите и създава органи, които на практика няма да имат правомощия за разследване, а действията им за проверки, противодействие и превенция ще бъдат ограничени само до малък кръг лица и деяния. По този начин съществуването на единия закон обезсмисля съществуването на другия, а двата заедно-борбата с корупцията“, посочват в заключението си Асоциация „Форум“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
