В сектор Земеделие отиват половината от субсидиите, които България получава. Но проблемът е структурен и той няма да се оправи с даване на помощ, нито със забрани за внос, заяви пред бТВ експертът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов.
Той смята, че в даден момент ще се стигне до преговори, но и е вероятно да се изчака да се види какъв е сблъсъкът реално и колко хора ще изкарат протестиращите асоциации.
Не трябва държавата да продължава на гледа встрани от слона - голямото окрупняване на земеделска земя, което е започнало още с предприсъединителния период и фондове 2002-2003 г. Именно европейските фондове дадоха възможност да се окрупнят земите, и колкото и да се намалява прагът за субсидиране (първо 300 хиляди, а в новия период и 100 хиляди евро), българският едър бизнес фиктивно се раздробява. И този процес започна още при въвеждането на първия праг през 2015 година.
"Това е откровено незаконно и това би трябвало да се преследва от българската държава. Целта е парите да отидат при дребните и средните." Самият Безлов е поставял проблема и пред Държавен фонд "Земеделие", и пред други институции в България. Говорил е и пред ОЛАФ за това. Отговорът е бил навсякъде - "политиците да се разберат".
Безспорно обаче евтиното украинско зърно ще окаже натиск, смята Тихомир Безлов.
84% от земята над 100 хка се държи от 1,5% собственици, например в Полша този процент на концентрация е 21%. По-висок процент от нас са Словакия и Чехия, но при тях концентрираната земя е в кооперативи.
Така че проблемът е структурен и той се корени още в унищожаването на животновъдството.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
