Повече от 3 000 работещи във въгледобивни дружества и топлоенергийни централи от цялата страна на протест пред парламента. Той е организиран от синдикатите и е под надслов „Да защитим енергийната сигурност на страната”.
Недоволството е предизвикано от поетия пред ЕК ангажимент с Плана за възстановяване въглеродните емисии при производството на ток да се намалят с 40% до 2025 г. Страховете на работещите в централите са, че това ще остави хиляди семейства без работа.
По темата беше постигнат политически консенсус в ресорната енергийна комисия на парламента, която предлага правителството да предоговори с Брюксел затварянето им чак през 2038 година.
А тази сутрин депутатите гласуваха да задължат Министерския съвет до 31 март да предприеме всички действия за предоговаряне с ЕК на частта от Плана за възстановяване, която засяга затварянето на въглищните централи.
По обед при протестиращите слязоха и депутати от различни парламентарни групи. Бившият премиер Кирил Петков бе освиркан мощно. Под неодобрителните възгласи той заяви пред протестиращите, че е много важно да постигаме националните си приоритети като сме заедно.
"Ако се цепим, няма как да ги постигнем. Следващата стъпка е да се обединим на регионално ниво и да отидем в Брюксел и да кажем, че ни е необходима регионална политика и трябва да се явим заедно с Гърция, с Румъния и със страни от Западните Балкани. Ако не решим да имаме общи действия, България няма да прогресира", каза Петков, но беше заглушен от виковете на протестиращите.
Ивайло Мирчев от ДБ заяви, че в НС се е случило нещо, което рядко се случва - всички да се обединят. "Ние го подкрепихме и ще продължаваме да го подкрепяме. Успех на всички и това решение е безпрецедентно", каза той, предава БТА.
Над 500 работещи във ТЕЦ "Марица Изток 2" тази сутрин тръгнаха към София, обясниха синдикатите. Според тях заложените в плана 40% намаляване на въглеродните емисии ще доведат до намаляване на работата в централата с между 50 и 60%. Това значи 6000 души да си останат вкъщи, казват синдикалистите в централата.
Те настояват за предоговаряне на глава „Енергетика” в Плана за възстановяване и комплекс „Марица Изток” плавно да бъде изведен до 2038 г. от работа.
Това са базови мощности, без тях ще се върнем към времето, когато е имало режим на тока, казват още синдикалистите.
„Не търсим масовост днес, а да покажем на политиците, че тези хора имат какво да им кажат”, каза Пламен Димитров, президент на КНСБ. „Гледах социологическо проучване, според което повече от половината българи искат да запазим работата на централите. Тоест това не е само гласа на работещите, а и разумът на обществото”, каза Димитров.
„Миналата година 8 милиарда лева генерира държавната енергетика, която влезе в бизнеса, за да можем да запазим конкурентноспособност, да запазим работните места, а и за потискане на цената за бита. Ако нямаме тези въглищни централи, които генерират малко повече от половината ток, който потребяваме зимата, може да си представите какво ще стане. Бизнесът каза, че ще има поголовни фалити. Говорят за 100 000-150 000 работни места, които може да бъдат загубени”, заяви Димитров, цитиран от Нова.
По думите му нормализиране на цената на тока се очаква най-рано през 2026 г.
Снощи в комисията по енергетика се е стигнало до съгласие по тези въпроси, синдикатите очакват да видят дали то ще бъде гласувано в пленарна зала.
Страната ни е ключова за наличието на ток особено през зимата в целия регион. Ще има режим, ако при нас няма такива мощности, смята още Пламен Димитров.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
