- Мнозина подкрепят Слави Трифонов в анкетите, въпросът е дали въобще ще гласуват
- Улицата може да свали едно правителство, но не може да качи друго, казва Юрий Асланов в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
Социологическо проучване на агенция "Афис" показва, че на този етап повече от половината ни сънародници подкрепят идеята за предсрочни избори. "Стандарт" потърси за коментар на политическата ситуация собственика на "Афис" Юрий Асланов.
- Заради вътрешните си боричкания БСП е невидима за окото
- Ако икономическата криза се разгърне, протестите ще продължат с нова сила
- Господин Асланов, последното изследване на "Афис" показа, че повече от половината българи подкрепят провеждането на предсрочни избори. Какъв е профилът на тези, които са "за"?
- В политическо отношение няма изненади. Това са предимно привърженици на БСП и на някои извънпарламентарни партии - на първо място "Демократична България", както и привърженици на новите партии на Слави Трифонов и Мая Манолова. Но около една четвърт от привържениците на партия ГЕРБ също подкрепят идеята за предсрочни избори, както и една трета от привържениците на националистическите формации. Що се отнася до симпатизантите на ДПС, тяхното мнение е разделено между този и други варианти. Подкрепата при тях за оставане на правителството в сегашния му състав е много ниска, но потенциалните избиратели на Движението за права и свободи имат по-високи натрупвания на нагласата да се състави нов кабинет в рамките на сегашния парламент. Нещо, което господин Доган в новогодишната си реч изведе като някаква възможна постановка и може би е останало в съзнанието на последователите на тази партия.
- Доколкото видях, подкрепата за предсрочни избори е предимно от хора в големите градове?
- Най-високата подкрепа за такива избори сумарно е в областните центрове, след това в София и в по-ниски проценти в по-малките гладове и селата.
- А какъв е икономическият профил на хората, които подкрепят по-ранни избори?
- Това са предимно хора със средни доходи - не най-ниски и не най-високи. Няма някаква особеност в това. Но аз не бих се фиксирал върху моментни снимки, по-важни са тенденциите.
Важно е да се подчертае, че в началото на тази година подкрепящите извънредни предсрочни избори са били под една трета, а сега са 50 на сто. Това е тенденция, която очевидно се развива, при това стъпаловидно. Независимо кога ще дойдат тези избори - дали предсрочно или редовно, делът на желаещите тези избори да се случат ще расте, няма да намалява.
- Самият Бойко Борисов даде нещо като заявка за оставка. Какво, според Вас, ще бъде неговото политическо бъдеще?
- О, не знам, той дава много заявки, понякога двупосочни. Успя за един момент да надхитри протестиращите, че ще подаде оставка, те вдигнаха част от барикадите, после ги върнаха. Това е малко игра на нерви и на надлъгване между него и хората, които са на улицата. И тази седмица е обещал, че нещо ще каже за своето политическо бъдеще - да изчакаме да видим. За неговото политическо бъдеще в общи линии има два варианта - ако остане лидер или министър-председател, или ако се оттегли от политиката, в която хипотеза лично аз не вярвам.
- Ще продължат ли протестите?
- Ще продължат, макар и не с първоначалната енергия, освен ако есента не поднесе нови събития или нови поводи за някаква ескалация на напрежението, което е възможно. Наред с фактори, които имат обективен характер, свързани с продължаващата Ковид пандемия, с икономическата криза, която по мнение на експертите се очаква да се разгърне тепърва. Тогава ще има много категории хора, които ще бъдат ударени в материално и социално отношение и които също биха могли да се присъединят към желаещите смяна на статуквото. Предстои да видим как ще се развие всичко това. Първите сондажи през есента би трябвало да подскажат дали ще очакваме промяна в обществените нагласи.
- Протестите са много разнородни като присъствие, но на практика не излъчват алтернатива на това управление. По Ваше мнение, трябва ли да го направят?
- Би трябвало, но това е теория и това би могло да се случи в едно идеално положение. Протестиращите са разнородна общност във всяко едно отношение и засега те упорито държат някаква дистанция с различните партии. В някои отношения не без основание. Вижте, една улица може да свали едно правителство, но не може да качи друго. За да се случи това нещо, този натиск трябва да има политическа физиономия. Зад него трябва да стоят някакви организирани политически идеи, но такива няма. Виждаме, че сред това разнородно множество дори има идеи, които си противоречат взаимно и се елиминират. По смисъла на това, протестът може да придобие радикално различен характер, ако допусне някакво политическо лидерство. Но засега такава възможност като че ли не личи.
- Появяват се нови играчи на политическия терен. Според Вас какви са шансовете им и доколко ще бъде разнороден следващият парламент?
- Към този момент можем да говорим, че шансовете на сега представените парламентарни партии се свеждат основно и със сигурност до три от тях - ГЕРБ, БСП и ДПС. Останалите в различна степен са под въпрос. По-сигурно е, че в следващия парламент няма да участва "Воля", за националистите това не е съвсем сигурно - може да стане, може да не стане. Що се отнася до извънпарламентарните партии, големият печеливш от ситуацията е "Демократична България", която като че ли възкръсна от мъртвите и увеличи подкрепата за себе си над нивото, необходимо за участие в следващия парламент. Това е партия, която не е нова, така че можем да говорим със сигурност, че това, което се случи през това лято, ще й помогне да бъде призьор. Що се отнася до партията на Слави Трифонов "Има такъв народ", на декларативно ниво тя дори претендира за третото място в общия ранг на класацията, някои твърдят, че може да се пребори и за второто. Но това са декларации в анкетна ситуация в полза на една нова формация, която не е била част от статуквото. В периоди на политическа криза обикновено много хора се обръщат към новото, макар че Слави не е съвсем нов персонаж. Но профилът на поддръжниците на тази нова партия е много неустойчив и се състои предимно от хора, които по принцип не гласуват, или го правят много рядко. Предимно по-млади хора, предимно от провинцията, не толкова в столицата. Много пъти се е случвало една нова партия, която се появява на политическия небосклон, в анкетите да получава силно декларативна подкрепа, а след това тя да е в доста по-умерени стойности. Помня например 2014 година, когато се появи партия АБВ, и ние, и други агенции регистрирахме много високо потенциално ниво на подкрепа от порядъка на 7-8 процента. А на изборите по-късно те с мъка прескочиха четирипроцентната бариера за влизане в парламента. Затова аз предпочитам засега да се въздържам от крайни прогнози за бъдещето на тази партия или за партията на Мая Манолова, която на декларативно ниво също получава подкрепа, макар и не с такива високи стойности. Това е бъдеще, което ще се прояснява постепенно с избистрянето на общите и всички други политически сценарии. И най-вероятно развръзката ще бъде по-ясна в началото на следващата година.
- А какво е бъдещето на БСП след толкова вътрешнопартийни боричкания?
- Логично е да мислим, че хоризонтът е ограничен до края на септември, когато ще е приключил така нареченият пряк избор за председател и конгресът. Какъвто и да е резултатът от тях, той би трябвало да предизвика спад на вътрешното напрежение. И да настъпи някаква консолидация, за да позволи БСП да излезе пълноценно на политическия терен. Защото в момента в това горещо политическо лято като че ли БСП остава настрани от ситуацията и донякъде е дори невидима за окото - нещо, което доведе до това, че дори доверието в нея спадна, въпреки че тя е основната опозиционна сила в парламента и би трябвало на теория да печели от случващото се. Но вероятно вътрешната разделителна линия между формалното ръководство и част от активните играчи по-надолу е фактор, който поражда спад на подкрепата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
