Знак и на премиера Бойко Борисов, и на президента Румен Радев, че няма да позволи анти –ДПС кампания, даде почетният председател на ДПС Ахмед Доган. След две седмици тежко мълчание на Движението, лидерът му Мустафа Карадайъ публикува на фейсбук страницата си изказване на Доган от изборната нощ на 8 юни 2009 година, когато на вота за европейски парламент ГЕРБ за първи път става водеща политическа сила. Оттогава стартира 11-годишният управленски маратон на Борисов.
„За мен най-страшното нещо в нашия политически живот е мутризацията на политиката!”, е водещото послание в речта на Доган, направена в отговор на журналистически въпрос по време на пресконференцията в нощта на изборите.
Репликата освен визионерска, е ясен сигнал към президента, че призивът му: Мутри, вън! не е новаторски. Дори съветниците му да са копирали политическите анали, като начинаещ политик Радев гази в опасни води. Силовият му език го праща в полето на мутризацията, а както казва Доган преди 11 години, реваншизмът е основния му белег.
Проговаряйки задочно днес, почетният председател на ДПС е категоричен, че и обществото, и медиите имат вина за мутризацията, защото са позволили „мачото” да се превърне в премиер. Но самият факт, че Карадайъ припомня изказването на Доган в разгара на протестите и дни след ремонта на кабинета, идва да покаже, че търпението на ДПС към сегашния модел е изчерпано.
Ето изказването на Доган от 08.06.2009г:
Доган: За мен най-страшното нещо в нашия политически живот е мутризацията на политиката!
Репортер: Талка Симеонова, БНТ: Вие отчитате като успех представянето ви на евроизборите, наистина сте трета политическа сила, но все пак има шанс да загубите четвъртото депутатско място в Европарламента. Вие ли сбъркахте някъде в посланията си към избирателите или откровено негативната анти-ДПС кампания на някои политически сили повлия на избирателите? И след като виждате индикации в тези изборни резултати за следващите избори за парламент, виждате ли вариант за участие на ДПС в следващото управление и как би могло това да се случи в коалиция с кои партии и с цената на какви компромиси?
Ахмед Доган: Уважаема колежке, ако ви отговоря на тия въпроси, аз съм дал отговор на всички въпроси, които ви интересуват по принцип в тази зала, извън тази зала също. Първо, действително някои партии си правят политики само с анти-ДПС кампания. По време на нашата кампания никога не сме споменавали име, название, параметри на която и да е партия. Ние сме водили само позитивна, с позитивна енергия, генералната ни цел е била да създаваме позитивна енергия във всяка среда и това мисля, че сме го постигнали. Нашите очаквания не са били кой знае колко големи. Бих ви дал и друга антитеза. Ако бяхме решили нещо повече да постигнем, за нас също не беше проблем. Много е важно една политическа сила да има самосъзнанието в едно определено време, място, в една определена ситуация, в една определена динамика, в една степен на еволюция, включително собствената си еволюция да си поставя реални цели. Ние си поставихме такава цел и я постигнахме. Ние не сме си поставили цели примерно пет или десет или двуцифрени числа, както някои субекти. Ние си поставяме реални цели, за нас няма значение дали ще имаме три или пет евродепутати. Това не е от съществено значение за Движението за права и свободи. Но това, което сме постигнали, е едно достойно представителство, може да представлява достойно сегмента на ДПС в българския тим, който ще отговоря за националните интереси в Европейския парламент. И това сме го направили. По втория въпрос е с малко неопределени параметри, тъй като би трябвало да е постигната като модел за националния вот и оттам да правим разчети евентуално кои са основните политически сили, дали може от три субекта или два субекта или от четири субекта да се направи правителство, колко стабилно ще бъде това правителство. Аз мисля, че следващият кабинет ще бъде доста условен. Няма да има ясна, категорична програма от гледна точка на дефинирани приоритети на една политическа сила. Това не е възможно. Следващият кабинет вероятно ще бъде антикризисен, общо, ще има примерно определено време на живот, да речем за една година. Защото кризата има собствена вътрешна динамика и ако основните политически субекти не са наясно с тази вътрешна динамика на финансовата криза в Европа, в света и в страната, трудно може да се състави кабинет с каквито и да са параметри. Този кабинет при това ситуиране като модел евентуален, ще бъде също с конкретни критерии, принципи, приоритети най-вече, примерно в рамките на сравнително късо или средно време, в рамките на една година, докато се преодолее кризата, а след това вече може да се помисли за нещо по-сериозно, за една по-сериозна перспектива, да речем, до края на мандата. Нито една политическа сила на този етап, при това ситуиране не може да допусне примерно до края на четиригодишен мандат да състави каквото и да е стабилно правителство от гледна точка на устойчивост, от гледна точка на финансова стабилност, от гледна точка на национални приоритети, които биха се материализирали с европейски политики в Европейския парламент. Това, без да бъда конкретен, мисля, че от два субекта не може да се състави на тоя етап кабинет. Може би три не са достатъчни от гледна точка на стабилността, от гледна точка на необходимостта от доста широка подкрепа по модела на тройната коалиция. И този контекст бих искал, уважаеми колеги, да ви кажа властта за ДПС, за Движението за права и свободи не е самоцел. Аз примерно мечтаех да си почина малко и това съм го изразявал по най-различен начин последната година. Защото човек се изморява и от самото управление. Самото управление носи негативи. Не си въобразявайте, че самото управление само ви създава позитивния килим и вие се наслаждавате в един момент на себе си. Именно от наслаждаване на себе си започват проблемите, и в местната власт, и в централната власт. Затова ДПС не превръща властта си в самоцел. Една партия, която превръща властта в самоцел, това е началото на края, господа. Има много, много (...) в тая ситуация, новоизлюпени такива, които искат за две години на наваксат опита за двайсет години. Това не може да стане просто. Да не говорим от гледна точка на компетентност, от гледна точка на познания, знания, от гледна точка на вътрешен, ако щете, на интимен политически опит. Няма такова нещо. Такива мачовци, не знам какво. Аз също имам силен език, също мога да критикувам, и то много силно, всички знаете това нещо. Но аз в този контекст бих искал да ви кажа нещо много откровено. Като политик такива субекти, които за няколко години искат да станат премиери на страната, съвестта ми не позволява, но като човек примерно и като философ допускам, викам абе, що не го пуснем да видим какво ще стане. И мога да ви кажа какво ще стане. Така че аз съм ги виждал много такива. За мен най-страшното нещо в нашия политически живот е мутризацията на политиката, мутризацията имам предвид какъв бил, що бил, с неопределено битие и изведнъж се качва на лодката на властта и започва да дава акъл на другите. Как се прави политика, господа, накъде вървим? Ако почнем на тоя етап такива типове да имат претенции да бъдат премиери, за какво става въпрос, за какво усещане, за какъв опит, за каква стратегия, за какви национални интереси? Че вижте им само езика, на който говорят, това е силов език, това е езикът на реваншизма, езикът кой кого победил. Кого си победил, бе, кого си победил? Без конкретни представи за правене на политика, принципи, философия, да не говорим за критерии и т.н. Такива сме ги виждали много и моята молба е към целия български народ, към медиите специално, за мен тези субекти се създадоха от медиите. Вие така, изживявайки се като субекти на историята, в правенето на историята, се състезавате с нас и създавате продукти по неясни проекти и после се чудите, абе как стана така. Ами става така, вие ги създадохте. Сега обяснете на българския народ за какво става въпрос. Това беше между другото в скоба. Извинявайте.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
