- Пловдив се оказа геополитическа дестинация.
- Ще пласира ли Борисов кабинет "Митов" пред Запада?
Каква я мислехме, каква стана! Както повеляват законите на Мърфи, ако нещо може да се обърка, то обезателно се обърква и то в най-неподходящия момент.
Три седмици след изборите, добрите се оказаха лоши, а лошите – още по-лоши. Колкото повече време минава, става все по-ясно, че куцукащата ни държава сама не може избере по-малкото зло. По вековна българска традиция приятелят в нужда, който може да подаде патерицата, е или отвъд Океана, или близо до Кремъл. Или най-малкото в центъра на Брюксел.
Гръмогласните изказвания на депутатите рязко контрастират с приглушените сигнали
на дипломатите. За тях разбираме само по въртеливите движения на родните политици, които започнаха още с изборните реакции.
Шамарът върху Борисов от чуждестранните медии в нощта на вота го превърна в най-дружелюбния човек, готов да подаде ръка на новите любимци на досегашните му европейски и евроатлантически партньори. Но след разговора с шефа на ЕНП Манфред Вебер, поведението на Борисов рязко се промени. Той светкавично прати Томислав Дончев и Даниел Митов да обясняват, че те са победителите и нищо за партията още не е загубено. Ден по-късно стана ясно, че Митов не само е вече член на ГЕРБ, но е и кандидат за премиер. Докато следващите 10 дни държавата тънеше в догадки около мислите на Слави Трифонов, Митов обиколи по няколко пъти всички телевизии и светкавично се превърна в новото проевропейско лице на номиналния победител на изборите. С големите очаквания, че
той ще размекне ледовете с Големия брат
Въпреки засилените външнополитически совалки, първоначалните сигнали не са обнадеждаващи. Особено, ако се върнем към неделната утрин.
Американският посланик Херо Мустафа отиде в Пловдив за откриването на Епископската базилика, ремонтът на която стана възможен благодарение на американско финансиране. Ден по-рано всички пловдивски медии анонсираха, че на очакваното от месеци мероприятие ще присъстват като примерът в оставка Борисов, така и министрите му – Боил Банов и Марияна Николова. В крайна сметка обаче кметът на града Здравко Димитров се оказа самотен домакин в разхождането из обекта на първия дипломат на САЩ и Нанси Шилър, председател на другата финансираща организация - „Америка за България“.
През това време в централата на ГЕРБ в София, небрежното облекло на Томислав Дончев рязко контрастираше на безукорния костюм на Борисов, очевидно предназначен за друга важна среща. Вместо обичайните суперлативи за поредния завършен обект и поздравления за финансовата помощ на Вашингтон, отпуснал над 16 милиона в реконструкцията на базиликата, Борисов се оплака, че партиите на промяната искали да го викат „в народния съд“, а той бил вече просто обикновен гражданин.
Малко по-късно изплю камъчето, че гневът му не идва нито от Мая Манолова, нито от Корнелия Нинова, нито от Татяна Дончева, а от подкрепата на ДПС за шефа на бюджетната комисия - Георги Ганев от Демократична България – двете партии, заявили ясно европейска и евроатлантическа ориентация. В следващите дни гневът му не само, че не стихна, а се разпали дотам, че поиска комисия „Росенец“, тържествено внесена от делегация на депутати от ГЕРБ минути преди това да направят хората на Христо Иванов.
Изненадващо или не, в неделния ден Пловдив се оказа най-предпочитаната геополитическа дестинация. Докато Херо Мустафа се възхищаваше на птиците по реконструираните мозайки в базиликата от византийско време,
руската посланичка Елеонора Митрофанова се наслаждаваше на компанията на бизнесмена Георги Гергов
в знаковия за прехода ресторант, носещ име от времето на древна Гърция. Обраните постове на руското посолство за посещенията на новия дипломат номер едно досега рязко контрастираха с хвалебствията за главния враг на Корнелия Нинова и заслугите му за българо-руската дружба.
Малко след знаковата пловдивска среща, лидерката на БСП изригна в социалната мрежа. Като повод тя си намери пасаж от изказването на Борисов, в който той коментираше плакатите с искания за нейна оставки преди пленума на соцпартията. Нинова яростно го нападна като обяви, че е забравил да спомене любимците си в БСП. Макар близки до соцпартията да се опитаха да внушат, че словесните изстрели са били насочени главно срещу Кирил Добрев, на всички другари - русофили им стана ясно кой е субектът на омразата й.
Знакът, който външните фактори дадоха с раздалечаване от Нинова и Борисов, светкавично бе използван от президента Радев. През уикенда той си осигури институционалната червена подкрепа за втория мандат. А в понеделник направи маратон от консултации, които трябваше да определят формулата на новата власт. Това така и не стана, но навалицата пред кабинета на Радев така препъна премиера в оставка, че направо го прати в болница със скъсан менискус. Едва излязъл от упойката, Борисов
грабна телефона, за да върне обаждане на турския президент Реджеп Ердоган
а на следващата сутрин изглеждаше напълно преобразен.
Обикаляше болничните стаи, прегръщаше се със сестрите, събра набързо целия личен състав на проектокабинета на ГЕРБ и го представи, без дори кандидат-премиерът Митов още да е взел мандата. Речта му завърши с думите: Отивам си. Което пък създаде преждевременни очаквания, че мандатът ще бъде върнат почти веднага.
В сряда обаче картината се промени. Докато депутатите изслушваха финансовия министър в оставка Кирил Ананиев, президентът и външния ни министър се оказаха на по-важно препитване - от посланик Херо Мустафа. Независимо, че поводът бе предстоящото ни домакинство за инициативата „Три морета“, едва ли обиграният дипломат не е успяла да разбере какво мислят и какво скриват както досегашните, така евентуалните бъдещи управници.
Нейната визита съвпадна със странното предложение на ГЕРБ към „Има такъв народ“ и „Демократична България“ за преговори. Очаквано, никой не взе на сериозно офертата, но изненадата бе, че ГЕРБ настоятелно помоли за писмен отказ. Това бе и първият сигнал, че по футболния речник на Борисов, той не се готви да сяда на резервната скамейка, а започва да бави топката. Вторият дойде ден по-късно заедно с категоричните откази. Вместо да се обади на президента, че му връща мандата, проектопремиерът Митов обяви, че ще задържи папката, докато не се произнесе изпълнителната комисия. Същата, в която половината членове са с оставки в джоба заради слаби резултати от изборите, но сега са големият фактор, който ще се произнася за обявения от Борисов проектокабинет.
Какво готви Борисов? Той излезе от терена, но
медийната машина заработи на бързи обороти
Само за часове се появиха поредица от публикации с геополитически привкус. Едни от тях твърдяха, че президентът се е отказал от служебен кабинет, стреснат както от отговорността, така и от твърдия тон на Херо Мустафа. Втори коментираха, че Слави Трифонов всеки ден си сменял мнението за кабинет и вече е убеден да не посяга към властта. Трети препечатваха становището на ЕНП, в което се дава мощно рамо на Митов. Четвърти дори заговориха за тайна среща в американското посолство, на която партиите на протеста едва ли не са привикани, за да чуят, че изборът на САЩ бил подредения от ГЕРБ кабинет.
Това, че Великите сили искат кабинет, не е нито новина, нито изненада. В обострената геополитическа обстановка на 800 километра от нас, на ръба на кулминация на напрежението между Русия и Украйна, словесната престрелка между Тома Биков и Мая Манолова няма никакво значение. Но липсата на парламент при евентуален служебен кабинет прави държавата ни както неуправляема, така и неспособна да изпълнява съюзническите задължения.
Сегашният състав на кабинета Митов – смесица от досегашни министри, с две-три екзотични номинации, няма как да промени оценката на Запада. Нито да донесе промяната. Но много вероятно е и Митов, и Борисов, с помощта на европейски политици, да се опитват да правят внушението, че ако ГЕРБ промени състава и сложи в него приемливи за Запада хора, ще получи одобрението им. Нещо като италианския вариант, в който Марио Драги успя да спаси държавата от нови избори, като в кабинета си остави министри, работили добре в стария вариант и вкара нови – които отговарят за отделните пера по Зеления пакт на Европа. Засега резултатите му са впечатляващи.
За съжаление, ние не сме Италия
Нито мафията ни спазва законите на Коза Ностра, нито политиците са изпечени европейци. Не сме седмата икономика на света. А Борисов не може да се мери с Берлускони. Затова и българският вариант на Супер Марио в политиката няма как е кабинетът Митов.
В дефицит на време, професионализъм и чуваемост, много по-вероятно е да се отиде на кабинет на малцинството. С гарантирана европейска и евроатлантическа подкрепа и с ясен, но кратък хоризонт. Ако пък се окаже, че и с чужда помощ не можем да го сътворим, тогава е ясно: Държавата вече няма и да куцука, направо ще запълзи. Не само към нови избори.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
