София. След над 3-часови дебати народните представители отхвърлиха предложението за провеждане на национален референдум за изборните правила.
Инициативата за допитването до народа дойде от президента Росен Плевнелиев с предложени три въпроса: „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно? Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми? Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?". Инициативен комитет с председател проф. Георги Близнашки на свой ред внесе предложение в подкрепа на президентската инициатива.
За да бъде задължително провеждането на референдум по даден въпрос, в подписка трябва да изразят воля за това най-малко 500 000 български граждани за срок от 3 месеца. Такава подписка беше събрана и внесена от инициативния комитет, но при проверката на данните от ГРАО се оказа, че част от имената и ЕГН-тата са неточни, както и че в списъците фигурират лица, които са починали или поставени под запрещение.
Преди окончателното гласуване за провеждане на референдума депутатите отхвърлиха предложението всеки един от въпросите, които да бъдат включени в референдума, да бъдат гласувани поотделно, въпреки, че за това настояха от БСП. Левицата започна да подкрепя задължителното гласуване по-миналата седмица, но категорично не се съгласява с дистанционното гласуване по електронен път. Мая Манолова спомена възможността да се гласува дистанционно чрез "Български пощи", но според нея и съпартийците й интернет е несигурна платформа. Мажоритарният елемент на вота според нея вече е въведен с преференциалното гласуване в настоящия Изборен кодекс, по който се проведоха и изборите за представители в Европейския парламент в края на май.
Парламентът не прие и предложение на Янаки Стоилов въпросът за задължителното гласуване да бъде формулиран така: „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на парламентарни избори за български граждани, живеещи на територията на Република България, последвано от налагане на санкции при негово неоправдано неупражняване?".
"Дълбоко вярвам, че задължителният вот няма да излекува нито един порок на политическата система, но ще задълбочи редица нейни пороци. В конкретната идея за провеждане по три въпроса, които явно целят да се реформира радикално избирателната система, виждам една романтична нагласа не само в Инициативния комитет, а в огромната част в българското общество", заяви лидерът на Движението Лютви Местан в 24-минутното си изказване. По думите му резултатът от евентуално допитване ще е положителен, но той многократно изрази съмнение, че това ще подобри политическата система у нас. Местан заяви още, че може да има и скрита цел - "да се преструктурира политическото пространство чрез намаляване на тежестта на някоя партия". Според него обаче това "няма да се получи". "Грешни сметки. Имате достатъчно мнозинство - честит празник, гласувайте си измененията, нас в това решение ни няма", обърна се той към депутатите.
В началото на извънредното заседание доклад на Комисията по правни въпроси в парламента изчете депутатът от ДПС Четин Казак. Според становището на комисията задължителното гласуване е противоконституционно, тъй като отнема на гражданите активното избирателно право и го превръща в задължение. А по закон въпросите от компетентността на Велико народно събрание (каквито са промени в Конституцията) не могат да бъдат предмет на референдум.
Четин Казак изрази опасения за сигурността на електронното гласуване, ако този въпрос на референдума задължи държавата да го въведе. Комисията по правни въпроси отхвърли предложението на президента и на инициативния комитет за произвеждане на национален референдум по трите въпроса. 3 часа по-късно по същия начин гласуваха и мнозинството народни представители в залата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
