Докато стигнат до парламентарната трибуна, заработвали прехраната си като трудови хора
Свикнали сме да възприемаме депутатите като важни личности, които говорят сериозни неща от парламентарната трибуна и са вечно костюмирани и сериозни. Обвиняват ги, че не знаят колко тежко преживява обикновеният човек. Не е точно така обаче. Преди да стигнат до законодателния орган на страната, те са положили немалко усилия. Наложило им се е да се потрудят, за да могат да се изучат, а в младостта си често заработвали прехраната с не съвсем престижни усилия. Репортерската ни проверка показа, че на някои от тях им е било особено трудно, преди да започнат да се радват на привилегиите, които имат днес.
Ревизоро градил блокове в "Дружба"
Един от най-колоритните и в същото време респектиращи с поведение и знания депутати в 43-ото НС Емил Димитров-Ревизоро (Патриотичния фронт), удивлява и с интересната си биография. От това какво е учил и в колко университета, та до трудовия си опит. Малцина знаят, че политикът, който винаги успява да прокара идеите си, е получил
първото си висше образование в Института за музикални и хореографски кадри към Министерство на културата, който вече не съществува. Това е едно от най-добрите неща, които създаде Людмила Живкова, отсича Димитров. Той е бил в последния випуск на закрития вече институт, майка му била в първия. Така първата работа на Димитров е била хореограф - водил практически упражнения в две военни поделения, един затвор и две училища - в Челопечене и Горни Богров. За кратко бил и в танцовия състав към Съюза на глухите. Бързо разбрал, че това не е неговото призвание и се записал да учи във ВИАС, сега Университет за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Изкарал една година и се прехвърлил в УНСС, който по онова време се казвал Висш икономически институт "Карл Маркс". Там вече открил призванието си - в специалностите "Икономика и управление на вътрешната търговия" и "Счетоводство и контрол". Образованието му обаче не приключва дотук. После Ревизоро попада във Висша специална школа към МВР - там карал следдипломна квалификация заедно със зам.-шефа на ГЕРБ Цветан Цветанов. Последното си висше образование получил в ЮЗУ - "Право". Така университетските му приключения започнали през 1980 г. и приключили в началото на 21 век, самоиронизира се депутатът.
Докато усвоявал знания обаче, трябвало да издържа семейството си. За да получи жилище в столицата, се включил в строителна бригада към "Софстрой" и като монтажист градил панелни блокове в "Дружба 2" и в "Овча купел 2". Започвал сутрин в 5 часа, отскачал за лекции и се връщал на строежа. На въпрос не му ли е било тежко, Димитров отговаря лаконично: "Такъв е животът". Бил е също надзорник по комуникациите и съобщенията в централните столични райони. Когато завършил УНСС, кандидатствал на три места - свободни били длъжностите данъчен служител в Годеч, митничар в Калотина и финансов ревизор в териториалното поделение на Министерството на финансите в София. Първи му се обадили за ревизор и той приел.
Карадайъ действал като археолог компютърджия
Археологията пък е скритата страст на съпредседателя на ДПС Мустафа Карадайъ. Увлечението му по старините започнало още докато бил ученик. Участвал в разкопките на работилница за обработка на кремък, датирана отпреди 15 000 години край родното му Борино. Като студент по "Математика" в СУ, а по-късно и по "Икономика" в УНСС от 1990 до 1996 г., намерил начин хем да използва компютърните си умения, хем да бъде близо до археологията, пък и да припечелва от това. Изготвял статистически информационни справки за открити артефакти за Археологическия институт към БАН. От ученическите години датира приятелството му с много учени. Един от тях - археологът от световен мащаб Иван Гацов, му станал кум. По едно време всички данни от българското участие в разкопките на Троя (край Чанаккале) били в неговия компютър.
А той разполагал с уникална за времето си техника. "Брат ми работеше в Германия и ми беше пратил компютър с харддиск, и то 40 мегабайта. Беше чудо на чудесата. Мои колеги идваха да го гледат като атракция. По това време в университета учехме на "Правец 16" и зареждахме операционната система от дискети, нямаше харддискове на компютрите. Та ползвахме тази техника", разказва с усмивка Карадайъ.
Набирал и текстове - плащали на брой знаци. Текстовете били и медицински, и юридически. Заедно със свои състуденти съставили софтуерна програма за минимизиране на техническите грешки.
"Интересни времена бяха тогава", разказва той. Толкова интересни, че не избегнал и тежкия физически труд. Работел и по строежи. Излизал на борсата - ту срещу "Шератон" пред заведението "Кубин", ту на площад "Македония", където имало импровизирани борси за работна ръка. Там ставала срещата между работодатели и наемници.
Карадайъ започнал да преподава на студенти, година преди да завърши.
Димитър Шишков бил хамалин
Един от водещите уролози в страната - депутатът от Реформаторския блок Димитър Шишков като студент си помагал като хамалин на Сточна гара в родния Пловдив. От 1985 до 1991 г. съвместявал обучението си по медицина с тежък физически труд. Не е пренасял пиана и други "благородни товари", а чували с цимент, признава той. Разтоварвал и композиции от товарни вагони със скрап. Давал само нощни смени, но изкарвал добри пари. "За един месец получавах толкова, че можех да отида на море", споделя д-р Шишков. Хамалската бригада била съставена от студенти и спортисти.
Две години работил и като санитар в хирургично отделение в Пловдивската болница. Още от първи курс след уроците ходил да наблюдава как работят лекарите. "Така че съм опознал професията изоснови", допълва той. Нямал и друг избор - станал татко още докато учел и трябвало да влезе бързо в ролята на глава на семейство.
Радан - майстор по хидроизолация
На здравите си ръце разчитал и днешният лидер на ДСБ Радан Кънев. Започнал като общ строителен работник в годината, преди да стане студент - през 1992-1993 г. Семейството му било доста притеснено. Майка му тъкмо се била пенсионирала, а родителите му били разведени. Напредвал бързо - през 1994-1995 г. вече бил майстор по хидроизолация на покриви, даже станал ръководител на бригада. Понеже от тази работа се печелело доста добре, работел само през лятото, а през останалото време усвоявал юридическите тънкости. За месец и половина през 1996 г. бил и охрана в несъществуващия вече магазин за парфюмерия "Бонжур" на площад "Славейков". Напуснал, за да отиде в денонощен хранителен магазин. Изкарал там до 1999 г., когато завършил Софийския университет. През повечето време обаче припечелвал и покрай увлечението си по рока. Работел като сценичен работник - през деня пренасял тежката музикална техника, строил сцената, а вечер се раздавал на концертите. На следващия ден го чакало разтоварване. "По тази причина и сега трудно давам пари за билети, защото съм свикнал да гледам без пари", шегува се Радан Кънев. Бил в стейдж хендс екипите на всички по-известни банди. Най-незабравимо било изживяването покрай работата му на концерта с Айрън Мейдън. "Това беше първото идване на толкова известна група, любима на цялата ни компания. Бяхме готови да работим и без пари за тях", разказва Кънев. Трудните години го научили на едно - винаги има какво да се работи, стига да имаш желание.
Ненков трупал опит с младежкия ГЕРБ
Като студент в специалността "Международни отношения" в УНСС, Александър Ненков (ГЕРБ) работил за идеята. На доброволни начала той се включил в строителството на партията. Бил 23-годишен, когато среща с Цветан Цветанов, което свърза съдбата му с политиката. "Нямаше структура, ГЕРБ още беше сдружение, тъкмо бяха минали частичните местни избори, които Бойко Борисов спечели за първи път и стана кмет на София. Направихме си среща с г-н Цветанов и той ме покани да работим заедно. Започнахме заедно с още четирима младежи - обикаляхме страната, правихме младежка структура", връща лентата назад Ненков. Впечатленията му за Цветанов са за "много сериозен човек, с ясна амбиция да постига много в своята работа". После се запознал и с Борисов. Ненков е сред учредителите на младежката организация на партията. Впоследствие бил избран и младежки лидер - първата била Моника Панайотова, която по-късно станала евродепутат. Така естествено през 2009 г. Александър Ненков бил избран за депутат и започнал трудовия си път в парламента.
Ковачев проверявал заведения
Георги Ковачев от Български демократичен център решил да работи по специалността, още докато я изучава. От 1998 г. до 2002 г. бил студент във Варненския свободен университет по "Международни икономически отношения". Специализирал "Международни финанси". По същото време спечелил конкурс и започнал трудовия си стаж като младши инспектор към Инспектората в община Варна, който осъществява контрол върху търговската дейност и туризма. В служебните му задължения влизало да проверява всички търговски обекти, хотели, заведения, рекламни съоръжения за лицензии и категоризация. Осигурявал и защита на потребителите. Веднага след като завършил, станал началник сектор "Контрол по туризма". Повечето му колеги обаче работели в банки.
Антонов бачкал на пристанището
Във Варна завършил и Васил Антонов, настоящ депутат от БСП. Само че за разлика от Ковачев, той доста се поизпотил, за да може да подпомогне обучението си по икономика. За да си докара нещо допълнително към стипендията за отличен успех, се хванал на работа като докер на пристанището. Разтоварвал какво ли не. Работел и в консервната фабрика, отново като носач. "Е, помагаше ми и да съм във физическа кондиция", споделя с усмивка червеният депутат.
Чобанов учил до дупка
Изключение прави Петър Чобанов (ДПС). Докато бил студент по "Макроикономика" в УНСС, бившият финансов министър в кабинета "Орешарски" се е посветил изцяло на ученето. "Аз съм професионалист. Когато се посветя на нещо, се занимавам само с него. За да може човек истински да усвои учебната материя, трябва да се съсредоточи само върху нея", отсича той. И признава, че родителите му доста са жертвали, за да могат да му осигурят идеалните условия да се развие. "Тежко беше, но те държаха аз да уча", казва той.
Бил студент от 1995 до 2000 г., после изкарал и докторантура по финанси. Отличен студент - не просто не е късан на изпити, не просто в студентската му книжка няма нито една тройка... Напротив - от 50 оценки има само една петица. "Човек като се отнася сериозно, нещата му се получават", категоричен е Чобанов. Първата му работа била в БНБ - започнал там в годината, в която завършил УНСС. "Защото бях много добър", усмихва се той. И додава: "Все пак трябва и малко късмет".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
