Наследници на мъдри управници на челни места в листите за вота
Човек без род е като дърво без корен. През Средновековието родословното дърво е било задължително. Когато заможните семейства женили своите деца, родата на булката и младоженеца са били внимателно проучвани. Сега това време отдавна е отминало. Но информацията за рода ни е безценна за нас и за децата ни. Всеки човек е уникален както по характер, така и чисто физически. Едновременно с това обаче ние носим чертите на предците си. А тяхното минало е и наше. Това важи с пълна сила и за кандидат-депутатите. Те грижливо пазят стари семейни снимки, разказват фамилни истории на децата си, гордеят се със своите прабаби и дядовци. И се стараят да учат наследниците си да помнят историята на рода и да пазят семейните ценности. Първите хора в листите с вълнение разказват за своите роднини. И не крият, че са научили много от тях. Партизани, депутати, кметове, известни музиканти са били прадядовците им. А техните прабаби невероятни кулинарки и перфектни домакини. Сега нежните попълнения в листите пазят грижливо старите рецепти. И смайват своите задружни фамилии с дърпана баница или бисквитена торта.
Дъщерята на Антон Кутев - Мина, възкликна за рождения му ден във Фейсбук "Татко е герой!"
Дядото на Кутев лежал в затвора с Гео Милев
Цяла книга може да се напише за рода на медийния секретар на БСП Антон Кутев, който води соцлистата в Силистра. Корените на червеното острие са пръснати из цяла България и се свързват с музикалния виртуоз Филип Кутев. На името на композитора е наречена главната улица в Айтос - родния му град. Антон Кутев е пряк потомък на брата на Филип Кутев - Антон. Социалистът е кръстен на дядо си, който навремето е бил сред най-активните антифашисти. Антон Кутев - старши е бил близък с големия български публицист Гео Милев. Двамата са лежали в затвора след масовите арести през 1923 година. Сред най-близките им съратници са били творците Александър Жендов и Илия Бешков. Любопитен детайл от родословното дърво на Антон Кутев - младши е, че кръстник на баща му Константин е бил любимият детски писател Ангел Каралийчев. Самият Константин Кутев също е бил социалист. Затова и Кутев - младши беше прав посвоему, когато преди три години каза с усмивка крилатата фраза, че социализмът се предава почти като вирус - по наследство. Факт е, че дядо ми, баща ми, аз самият, че дори и дъщеря ми Мина сме с леви убеждения", казва Кутев. Тийнейджърката прави изключение към момента, защото все още не е член на БСП. Но е сред най-енергичните доброволци към младежкото обединение на БСП. И помага за предизборни кампании и други инициативи като раздава листовки, участва в дискусии и събира подписи за подкрепа на една или друга кауза. Вместо да кара ваканцията си през август, щерката на Кутев бе плътно с него на терен в Силистренско. И дори присъства на регистрацията на листата на "БСП лява България" в РИК - Силистра. "Татко е моят герой!", написа Мина във Фейсбук навръх рождения ден на Кутев на 13 септември. И му пожела да бъде все така търпелив и добър, но да запази колкото може детското в себе си.
Цвета Караянчева с майка си и баща си по време на посещението на шефа на предизборния щаб Цветан Цветанов в Кърджали
Цвета Караянчева с тракийско потекло
Хората от рода на водача на листата на ГЕРБ в Кърджали, Цвета Караянчева, са тракийски преселници. Първоначално, след пристигането си от Тракия, те се заселили в ямболското село Малко Шарково. Започнали да се занимават със земеделие. Майката на Цвета е седмото дете в многодетното семейство от седем дъщери на баба Султана. Самата Караянчева е родена в град Болярово, Ямболско, но когато била на 4 г., родителите й се преместили в Кърджали. Майка й Златка е била продавачка в сладкарница "Арда", а баща й Вълчо 46 години е бил багерист. "И двамата са честни и трудолюбиви хора. Благодаря им, че са ме възпитали да съм толкова естествена, гордея се с тях", казва Цвета. Бабите и дядовците на Караянчева също са били отрудени хора, които отглеждали пшеница и тютюн, за да изхранват семействата си. След 1944 година са работили в ТКЗС-тата. Като тракийски потомък, Караянчева на няколко пъти е внасяла от името на хора от Кърджали питания за земите на тракийските бежанци. "Баба правеше бисквитена торта и каша със сирене. Обикновени неща, но толкова вкусни, че от дете съм ги запомнила", спомня си Цвета. Тя и съпругът й Илия се запознали в 9 клас и оттогава са неразделни. Така Караянчева е спазила семейната традиция за здраво и сплотено семейство.
Гинче Караминова с любимата си котка Бела
Крили в каца бабата на Гинче Караминова
Неземна красавица била прабабата на кандидата за народен представител от ГЕРБ Гинче Караминова. Учителката с 30-годишен стаж е в листата на пазарджишката структура. В рода й историята за това, как са крили прабаба Ангелина, станала като легенда. И днес Гинче обича да я разказва, а всички в рода й се гордеят с нея и със захлас разказват историята й. "Баба ми е разказвала как нейната майка била толкова красива, със зелени очи, че трябвало да я пренесат в каца с каруцата от Кричим до Пазарджик, за да не я видят турците и да я откраднат", спомня си сега семейната история Гинче. Караминова има 30-годишен стаж като учителка и знае как да намери подход към всеки, да го изслуша. Детството й минало между игрите, училището и школата по пиано с разказите на баба й за семейството и рода.
Съдбата обаче я насочила първо към счетоводството - завършила средно образование в Икономическия техникум в Пазарджик. Брат ми почина след трагичен инцидент и родителите ми не искаха да се отделям от тях, затова не ме пуснаха да уча в музикалното училище в Пловдив, спомня си Караминова. След завършването си обаче записала клавирна педагогика в музикалната академия в Пловдив.
Любимият й композитор е Лудвиг ван Бетовен. Дълги години преподавала пиано в Дома на учителя в Пазарджик, а после в читалище "Виделина". В рода си по майчина линия има и други музиканти. Племенникът й е скулптор, а вуйчо й - банкер. Със съпруга си Велко Караминова се запознава още в първи курс. Имат 2 деца и 3 внучета. Дъщерята Меглена има магазини и оптики с лекарски кабинети. Синът Атанас работи при сестра си. В свободното време обича да свири на пиано и да чете. Сред любимите й автори са Джон Гришам и Габриел Гарсия Маркес. Признава, че въпреки съветите на баба, готвенето не й е присърце.
Николай Добрев-младши със сестричката си и татко
Добрев - потомък на кмет на Варна
Един от най-ерудираните билкари и прочут лечител навремето Босилко Добрев е бил през 20-те години на миналия век кмет на Варна. Градоначалникът на морската столица е прадядо на социалиста Кирил Добрев, водач на листата на "БСП лява България" в Габрово. Босилко пише първата книга за гъбите у нас, а от цялата страна е търсен да предава занаята си за лечебните растения. Историята на Добреви тръгва от село Ковачевица от поп Добри, който бил с прякор Луд Добрю. Причината - инициативният мъж потрошил цяло гърне с жълтици да прави пътища в региона. И направил проект с немски инженери за мост в Неврокопско между Ковачевица и Скребатно. Модерното съоръжение останало само на хартия, защото се оказало скъпо колкото Аспаруховия мост. Но се връщаме на дядо Босилко и по-скоро на 7-те му деца и най-вече на Кирил и Тома. Първият е дядо на Кирил Добрев - младши. И след като завършва елитната Първа мъжка гимназия в София, се включва активно в антифашисткото движение. Става кмет на Ковачевица. Брат му Тома също е сподвижник на социалистическите идеи преди 9 септември. Отдава се на науката и основава Минно-геоложкия университет, известен е като проф. Тома Добрев. Всички мъже в рода Добреви завършват Минно-геоложкия университет. И бащата на Кирил Добрев - младши Николай също. Само чичото на червеното острие Тома - младши става военен. Добрев се гордее с дядовците си по бащина линия. Днес потомците на Добреви са Кирил Добрев, сестра му Мариана и братовчедка им Велина. Така синът на бившия вътрешен министър се оказва единствен пазител на фамилното име. И го предава на сина си Николай-младши. Една от любимите истории във фамилията е точно тази за недостроения мост между Ковачевица и Скребатно на Луд Добрю и желанието му да гради. Наскоро Кирил Добрев я разказва с усмивка на съпартийци в Габрово. Но получава сериозно поръчение от местните в новия парламент да работи за проекта тунел под Шипка.
Деси Танева с Христо Димитров - ансамбъл "Българе"
Фамилна баница върти Деси Танева
Една от бабите на водача на листата на ГЕРБ в Сливен Десислава Танева я е научила да плете още като дете по време на летните ваканции. Сега дамата признава, че ако се постарае, може и да се сети как се плете. "Спомням си как с часове гледах баба да готви, любимото ми беше картофена яхния и катми на сач", разказва с умиление Танева сега. Признава обаче, че от уменията на бабите си да готвят не е научила много. "По-скоро нямам време", казва дамата. От родословното дърво става ясно, че всички - и по майчина, и по бащина линия, са от Сливенско. Бабите и дядовците й са отрудени хора, които са се занимавали със земеделие, гледали са зеленчуци и животни. Родителите на Танева са известни в града педагози. Баща й - Жеко, който е преподавал математика, се е пенсионирал като директор на едно от училищата в града. Преди време дори е бил шеф на местния инспекторат по образование. А майка й Недка преподавала по български език и литература. Сестрата на Танева е управител на банков клон, а леля й по майчина линия - счетоводителка в сливенския затвор. От нежната част на фамилията Деси е усвоила да направи изкусно дърпана баница. Признава, че обича да я прави с удоволствие, но няма много време за това.
Бащата на Мая Манолова - Божидар Иванов (вдясно), е бил дълги години главен редактор на вестник "Звезда"
Мая - правнучка на народен представител
Червеният властелин на парламентарната трибуна Мая Манолова се оказа потомък на депутат. Шефката на контролната комисия на БСП е родом от Кюстендил. И в момента води листата на "БСП лява България" там. Малцина знаят обаче, че зам.-председателят на 42-то Народно събрание е правнучка на депутат. Прадядо й - земеделецът Стоичко Смочевски, е бил народен представител през 20-те години на ХХ век. Не е сигурно дали Манолова е наследила ораторството от него или от баща си - Божидар Иванов. Дълги години Иванов е главен редактор на кюстендилския вестник "Звезда". Както и сред ключовите социалисти в региона. В рода на Мая има и партизани от Рило-Пиринския и Дупнишкия отряд като известния Васил Димитров. Таткото на Мая Божидар е от Рилския край. Манолова винаги дебело подчертава, че е трето поколение социалист. "Това е мирогледът ми, не е просто приемственост или възпитание", казва Манолова. Влиза в червените редици на 24 години в критичната за червените редици 1989 година и лично Георги Пирински й връчва партийната книжка. "Мая е екипен играч, силен съотборник", хвалят я местните социалисти от Кюстендил. Червената фурия стартира преди няколко седмици кампания на колела с червен предизборен кемпер. И в Кюстендилско не е изненада, че до Манолова е плътно дъщеря й Ралица. Манолова-младша завърши образованието си в Германия, но вместо да остане там, избра да се върне в България. И сега активно помага на майка си в агитацията по време на изборните срещи. Преди ден в червения кемпер на Мая се вози и президентът на ПЕС Сергей Станишев, който подкрепи Манолова и соцлистата в региона.
Дяков с корени във ВНС
Общинският лидер на "България без цензура" в Пловдив Дяко Дяков също е с корени в Народното събрание. Прадядо му по бащина линия Петър Дяков е бил народен представител в Обикновеното народно събрание в началото на ХХ век. А дядо му Дяко Дяков е бил депутат от Великото народно събрание. И двамата са били фабриканти в тютюневата промишленост, казва адвокатът. Баща му Александър е бил директор на Международен панаир Пловдив и кмет на район Централен. Дяков е един от основателите на СДС в града на тепетата.
Работи като адвокат и общественик. След като завършва право в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", Дяков специализира административно право в Англия в Кеймбридж.
Лидерът на "България без цензура" под тепетата е завършил руско начално училище, а след това френската езикова гимназия.
Джамбазки с фамилия на 3 века
Евродепутатът Ангел Джамбазки носи фамилия на 3 века. Зам.-председателят на ВМРО води две от ключовите листи на Патриотичен фронт НФСБ-ВМРО - в Благоевград и в София. Семейството пази специална книга с родословното дърво, където има истории още от 1700 година. И в нея пише, как навремето някой си дядо Гълъб бил търговец на животни. Фамилията е със стопанско значение, "джамбаз" означава търговец на животни, на коне, казва Джамбазки. Родословната книга в момента е на съхранение в бащата на Ангел. А след време пазител на родовата памет ще стане политикът. Въпреки обилната информация за всеки от фамилията, в родословното дърво на воеводата няма и следа от политици. Повечето от праотците на Джамбазки са офицери от българската армия. Само двама от прадядовците на Ангел са били кметове. Фамилията на Джамбазки идва в София към 1903 година. Едната част пристига от Западните покрайнини, а другата - от Битоля, Македония. Затова и още в първите дни като евродепутат Ангел Джамбазки разпространи отворено писмо до колегите си от останалите страни членки от българите в Македония. Повод бе 111-ата годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Джамбазки се зарече да направи информационна кампания за нашенците в Македония.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
