София. Заплатата на българските учени, работещи в чужбина ще се увеличи на 8 хил. евро, обеща министърът на образованието Анелия Клисарова пред TV7.
По думите й досега 99% от българските учени в международни екипи са получавали по-ниско заплащане, защото такива са заплатите в България. Сега всеки наш учен ще получава до 8000 евро като помощ за това, че участва в такъв проект.
Образованието ни става като в Австрия Германия и Швейцария, обеща тя ден преди Студентския празник. Това ще стане с промяната на Закона за средното образование, професионалното и Кодекса на труда. „Тази система е доказана в Австрия Германия и Швейцария и те са страните с най-ниска младежка безработица. Дори консервативна Америка се интересува от тази система", категорична беше Клисарова.
Тя коментира, че децата ни имат функционална неграмотност, защото наизустяват материала и не могат да го приложат в живота.
„Не мисля, че проблемът е в закона. Всичко добро до тук е в предложението. Правим доусъвршенстване на системата. Образованието е бавна система за реформиране и трябва последователност. Защо, защото не можем в обществото да стигнем до консенсус. Образованието е над политиката. Липсата на консенсус между различните политически сили води до несъгласието да се случат веднага тези неща и да се приеме Закона за средното образование", призна просветният министър.
Тя изнесе данни за 11 000 деца, които отпадат от училище. От тях само 608 излизат за слаб успех, останалите - защото са от социално слаби семейства.
Проф. Клисарова обърна внимание, че при по- голямата част от децата, които отпадат от училище, причините са социални или семейни. Министърът изтъкна значението на дуалната система. „Трябва да осигурим на децата възможност в работна среда да получават необходимите компетенции и знания, които са за средно образование. Те ще учат и ще работят. Това ще стене с промените в Закона за професионално образование и обучение и с промени в Кодекса на труда", обясни министърът на образованието и науката.
Министърът отбеляза колко е важно да се обхванат 5 и 6-годишните деца в предучилищната подготовка – да се научат на български език и на устойчиво внимание. „Работата е двойна – да задържим учениците в училище, но от друга страна трябва да има и медиатори – връзка между училище и родители, за да бъдат убедени родителите, че трябва да водят децата си на училище", каза проф. Клисарова.
„Средното и висшето образование са загубили връзката с бизнеса. Това означава, че даваме образование по професионални направления, които не са необходими за реалната икономика", отбеляза министър Клисарова. Тя беше категорична, че трябва да се мотивира връзката между висшето образование и бизнеса и същевременно да се направи планиране. Министърът обърна внимание на стратегията за развитие на висшето образование, новия начин на финансиране и увеличаването на единния разходен стандарт. „Бизнесът сам започна да узрява и да осъзнава, че вместо да вземе един студент, който още шест месеца ще трябва да обучава, е по- добре да се интегрира към висшето образование", добави проф. Клисарова.
По отношение на средствата за наука и иновации до 2020г., министърът изтъкна, че Европа отделя 80 млрд. евро, като за тях имат право да кандидатстват всички страни-членки на проектен принцип. Проф. Клисарова напомни, че страната ни за първи път ще има оперативна програма за образование и наука. В нея са разписани 129 млн. евро за научна инфраструктура. „Досега нашите учени, когато работят в международни екипи, получаваха много по- малко пари на час, защото такива са заплатите в България. Сега всеки учен ще може да получава до 8000 евро като помощ за това, че участва в такъв научен проект", каза министърът.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
