Справя ли се кабинетът с кризите, които ни връхлитат една след друга? Какво е разковничето за оцеляването на коалицията и защо партиите започнаха да се готвят за избори? Тези и други горещи теми коментира пред "Стандарт" политологът Първан Симеонов.
* Важно е какво ще надделее - недоволството от растящите цени или желанието за политическа предвидимост
* Властта трябва да е балансирана, какъвто е и народът. Ако правителството не оцелее, има три сценария
* Обедняването може да доведе до радикализация
* Партията на Стефан Янев дава допълнително пространство за маневриране
* Въпросът за Северна Македония е ценностен, може да наблюдаваме много свиреп политически епизод
- Правителството успя да избегне поредната криза с военната помощ за Украйна. Но има още много нерешени проблеми, които се задълбочават. Как виждате ситуацията в близко бъдеще?
- Важното е какво ще надделее - дали недоволството от растящите цени или желанието за политическа предвидимост на фона на растящите цени. Коалиционният формат, който управлява, събира на едно място противоположности - например БСП и СДС, два типа народничество - едното, което говори за народ /ИТН/ и друго, което говори за граждани и е по-елитарен проект /ПП/.
Лепилото за всичко това бе анти Борисов. Но сега това лепило малко се разсъхна. Едно от малкото хубави неща на фона на неприятните новини по света е, че във военновременна ситуация България се управлява от един доста представителен за настроенията в българското общество кабинет. Главният делител винаги е бил Изток-Запад. Другият делител винаги е народ-елит. В този кабинет го има всичко това - и протестен формат, и технократски - макроноподобен, и източни носталгици, и западни либерали.
- Кризите следват една след друга и много хора имат усещане, че властта не успява да ги избегне, нито да се справи. Поредната криза е с газа. Какво е решението?
- Това е въпрос на интерпретации. Едните ще кажат, че имаме криза с газа, другите ще кажат, че е освобождение от зависимостта от Русия.
Във време на война крайностите стават много шумни. Започваме да си въобразяваме, че обществото е разделено. Нищо такова няма. Широките обществени слоеве не са разделени. Те успяват да видят нюансите, не само черното и бялото. Затова казвам, че е добре властта също да звучи балансирано, какъвто е и българският народ.
- Има още едно сериозно изпитание, което предстои - ще махнем или не ветото за Северна Македония. Каква е прогнозата Ви ?
- Много трудно ще се обясни на българското общество защо България трябва да направи компромис, а не Македония да направи напредък. Това би било унижение за България, което тя не заслужава. България успя да постигне със Скопие договор, който е доста щадящ за нашите македонски братя. Този договор отключи един прозорец на възможности, който не бе използван от македонците в пълнота. Става дума за историческата комисия, която да съгласува съдържание на учебници, паметници и т. н. Тази комисия бе оставена да действа спокойно, без политически натиск. Но не се получи и това очевидно не е заради България.
На този фон струва ми се, че ако нашите западни партньори продължават да упражняват натиск върху страната ни, това е още един от сигурните начини по-голяма част от нашите сънародници да започнат да виждат Запада като лицемерен. А това е опасно, защото е много опасна пропагандна приказка на Изтока. И не е хубаво да се налива вода в тази мелница.
В крайна сметка всички войни и катастрофи, които България е преживяла, са били главно по повод Македония. Малко наивно е някой да смята, че този въпрос може да се замени с въпроса за бизнес връзките и икономическите отношения. Това е ценностен въпрос за България и нашите партньори е добре да го знаят, ако не искат да направят поредната си грешка и после да се чудят защо българите се путинизират.
- Вече е ясно, че в коалицията не са единодушни за решението. Какво ще се случи?
- Това е част от коалиционното споразумение, този въпрос трябва да е решен. Твърде възможно е ПП да се опитат да подложат на гласуване в парламента някакъв нов вариант. Тогава ще наблюдаваме основно как ще гласува ГЕРБ. Ако те гласуват в полза на общественото мнение и в контекста на собствената си политика преди време, ще е едно. Ако обаче ГЕРБ гласува, за да поправи образа си пред Запада - е друго.
Има и трети вариант - ако някой депутат не влезе в залата. Гласовете в едната и в другата посока могат да излязат близки и присъствието в залата ще има своето значение.
Аз лично смятам, че би било проява на политическа наивност, ако се допусне компромис. Със Северна Македония проблемът е ценностен. Част от идеите на национализма от втората половина на XX век са заченати в коминтерновска среда и са доста поощрени от руската политика през годините. И онези, които казват - да пуснем Северна Македония, защото така пречим на путинизма, забравят, че всъщност така пускат някои проявленя на путинизма в Европа.
- А мислите ли, че това ще е Рубикон за кабинета?
- Най-вероятно да. Тук има две хипотези. Първата - управляващите държат да запазят кабинета и коалицията. Втората - управляващите държат да прокарат някои решения. Може да се окаже в един момент, че през плаващи мнозинства е по-лесно, отколкото през пазене на коалицията.
За военната помощ за Украйна явно е било важно не толкова решението за пращане на автомати, а да бъде запазена властта. Но С. Македония е по-важен въпрос. Това е едно от малкото неща, в които България наистина е важна.
За Северна Македония от нас зависи цялата европейска общност. И аз не изключвам тук приоритет да се окаже не толкова запазването на коалицията, колкото прокарването на решението. Ако така стане, ще наблюдаваме много свиреп политически епизод.
- Ако този свиреп политически епизод се окаже фатален за управлението, плюс протестите по икономически причини, които се увеличават като лавина, какви са опциите?
- Първо, българското общество все още не иска нови избори. Избори се искат, когато има очертала се алтернатива, а сега няма. Ако кабинетът все пак падне, защото видяхме, че в последния случай прояви гъвкавост, има три генерални опции с или без нови избори.
Едната е пак за някакъв коалиционен формат. Включително може да е и прозападен - формации, които по оста Изток-Запад са ясно определени - ПП, ДБ, ИТН, ДПС, дори и ГЕРБ, които докато бяха на власт бяха балансьори, но сега изказват прозападни тези. Ако ситуацията започне да излиза извън контрол е възможна някаква още по-голяма коалиция. Не дай си, Боже, да се стига до ситуации, в които да се налага да правим правителство на спасението. Това е едната опция - от коалиция към коалиция.
Появата на партията на Стефан Янев може да даде допълнително пространство за маневриране, защото още един играч се явява, позиционира се в популярна ниша, ще уплътни още едно политическо пространство, което в момента е малко вакантно. Защото Костадин Костадинов е прекалено краен, а БСП е прекалено сдържана. И се отваря една ниша в това пространство, в която може да се позиционира нова формация. Но за това трябват избори.
Втората опция: при продължаващото рязко обедняване и при продължаващи грешни послания на прозападните говорители в България - Костадин Костадинов е готов. Обедняването при българите може да доведе до радикализация.
Има и трета опция - в такива политически каши хората се обръщат към авторитети. Погледите ще бъдат или към Янев, или направо към президента. Което ще постави Радев в трудна ситуация, защото той все пак има институционална роля, а като че ли в един момент народът ще започне да проектира върху него надежди за по-активно участие в оперативната политика. Защото в такива моменти винаги се хващаш за стърчащия авторитет.
Известно време за отбелязване ще бъде и авторитетът на Янев, който също е един от най-харесваните политици в момента. Тук има известна опасност на хората да им се прище някакъв модел на по-ясна лична власт. Това е вграден проблем при партийната надпревара - на хората им писва и започват да търсят личността.
Хубавото е, че българите са уморени от политическата криза, от постоянното търсене на нови лица. В един момент свикваме с идеята, че освен нови харизматични лица, трябва да търсим и сигурни опции.
Всичко това ме кара да мисля, че обществото ще подходи по-скоро консервативно, предпазливо - няма да има резки движения.
- Хората имат чувството, че енергията на властта отива в спорове за дреболии, а съществените неща остават на заден план...
- На фона на това предпазливо общество, ние имаме политически елит, който създава излишно много драма, каквато дори няма в обществото. Обикновено е обратното. А тук - дори където няма проблеми, те си ги създават. Тук всъщност е ролята на ПП, които са длъжни да обират тези вибрации, да балансират и омекотяват. Те са добри в това. Въпросът е, че като балансираш, в някакъв момент губиш собствена стойност. Длъжен си да гасиш пожар след пожар, но трябва да поддържаш и собствени сюжети. Това е главното предизвикателство пред ПП.
Те доста говорят в бъдеще време. Това е подходът на хората, които правят поректи. Но когато говориш много в бъдеще време, в един момент започваш да създаваш свръхочаквания и това може да ти създаде лоша шега.
Рано или късно България достига до необходимостта да се води балансьорска политика. Големите политици от най-новата ни история са балансьори. Един от най-западните политици - Иван Костов, бе казал "не" на западните партньори за албански бежанци в страната и това му струва доста. Балансьори бяха и Сакскобургготски, и Борисов, и Радев. Петков също е балансьор.
- Виждате ли вариант за правителство с друг премиер?
- Всякакви варианти са възможни. Ние, политолозите, много често разсъждаваме за политиката като шахмат. Но тя е много тромава система - да намериш хора, кандидати да ръководят невралгични постове. Ти не можеш да ги местиш като на шахматна дъска. Не можеш да произведеш царица. Борисов пуска такива сигнали - първо противникът му беше Радев, след като го арестуваха - противникът му станаха ПП, после каза, че Петков е проблем. Но това е типичният Борисов, който се опитва да разделя - това е леко полицейски инстинкт.
След онова изказване на Асен Василев много хора казаха, че той се заявява. Обикновено в политиката такива неща се случват по-рядко. Нищо не е невъзможно, разбира се.
Трябва да отбележим и още нещо - партиите се държат така, като че ли скоро ще има избори. И ДПС, и ГЕРБ, и новите. Макар че ГЕРБ не държи да има скоро нови избори. Те смятат, че плодът сам узрява и ще падне. Освен това в тази ситуация прагматичният партиен интерес не е да застанеш на първа линия и да понесеш отговорност. А да гледаш как някой друг се пържи. Но всеки гледа да е готов за всеки случай за избори.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
