- Само нов политически проект може да пречупи патовата ситуация у нас
- Турция е стратегически партньор за България за много години напред
- Промяната на корупцията май се оказа корупция на промяната
- Европа още няма рецепта за справяне с инфлацията, тя ще расте
- Идва водна криза, това ще е проблем за селското стопанство, енергетиката и битовите нужди
- Големият ни партньор не е Германия, трябва ни Испания, за да влезем в Шенген, казва президентът на Европейската лига за икономическо сътрудничество и шеф на Европейския институт за икономически изследвания Бранимир Ботев в специално интерю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Ботев, изпращаме година, пълна с кризи. И за света, и за България. Водещите анализатори твърдят, че рецесията чука на вратата на света. Къде ще удари най-силно и защо?
- Прогнозите на всички големи финансови и банкови институции са категорични, че следващата година ще бъде година на световната рецесия. Очевидно е, че все още няма рецепта как да се справим с нея. Класическите методи на вдигане на лихвените проценти от националните банки закъсня, но това ще бъде основният монетарен инструмент, за да се опитаме да овладеем инфлацията, която тази година бележи рекорди.
Според президента на ЕЦБ Кристин Лагард няма ефективни действащи инструменти и сигурни гаранции за овладяване на инфлацията и тя ще продължи. Това е в сериозно противоречие с бодрите твърдения на министъра на икономиката Никола Стоянов "бързо и рязко" да свали инфлацията.
В момента от данните, с които разполага европейската статистика към декември, България е все още на едно от челните места по инфлация в ЕС - близо 15,6%, само 5-6 страни ни изпреварват като инфлация. В същото време се очаква България да задържи висок инфлационен ръст. А ЕК излиза с доста песимистични прогнози за ръста на българската икономика. Той е свален едва до 1,1% за 2023 г.
- Руснаците твърдят, че доларът отслабва, американците очакват срив на рублата. Как това противоборство ще рефлектира върху Европа?
- Тъй като българската икономика и левът са свързани с еврото, ние би трябвало да се концентрираме върху проблемите на еврозоната и да не обръщаме голямо внимание на политическите спекулации, предизвикани от даден политически или военен конфликт. Еврозоната трябва много убедено да бъде разглеждана като единствена възможност за България. Сред българските финансови, банкови, икономически среди и политиците трябва да има задълбочен и открит дебат, какъвто до момента не съществува. Не се борави с аргументи, а по-скоро с алтернативи от рода "харесва ми - не ми харесва". И, както винаги, се очертават два лагера - "за" еврото и "против" еврото.
Тъй като сме с действащ и вече доказал предимствата си валутен борд, стабилността на лева е ясна. Ако има някакви смущения, те ще бъдат амортизирани от световния финансов пазар, тъй като еврото продължава да бъде сериозна валута. По-притеснителни са евентуални проблеми, свързани с външния дълг на държави като Италия, която е четвъртата икономика в ЕС, както и няколко други, които в един момент биха могли да прибегнат към инструментариума за взаимопомощ от страна на еврозоната, което да изчерпи и без това доста изчерпаните резерви на Европа.
- На този фон ключов е въпросът за ситуацията в Китай. Той забавя ръста си тази година, ковидът там продължава да не прощава. Може ли обаче да видим ново китайско чудо през 2023-а, очакванията са, че ще стигнат предпандемичните обороти?
- Дългосрочните прогнози, свързани с китайската икономика, сочат, че в момента, опитвайки се да контролира изцяло вътрешната си политика вследствие на издигнатия принцип за пълна победа срещу Ковида, страната на практика се съсредоточава върху себе си, забавяйки икономическия ръст. По прогнозни данни на Световната банка това ще отложи с 5-6 години момента, в който китайската икономика ще изпревари американската. Досега се смяташе, че това ще стане през 2030 г., в момента прогнозите са за 2035-2036 г.
От друга страна обаче Китай започна преструктуриране на икономиката си и прави всичко възможно да стане световен лидер по отношение на новите технологии за възобновяемите енергийни източници и зелената енергия. И то до степен, до която всички продуктови вериги ще зависят от Китай, който ще има възможност да контролира и световните пазари.
Китай започва и една изключителна експанзия с инфраструктурни проекти на първо място с ускорено строителство на магистрали, пристанища и бърза железница. Вече е доказаният лидер по отношение на бързите железници. Ковид всъщност доказа, че железниците не са транспорт на миналото, а на бъдещето.
Затова България трябва много сериозно да се замисли, защото ние стоим на пътя на бързия влак, който би трябвало да свързва Азия с Европа. Последната отсечка, която Турция изгражда с помощта на Китай и на други външни инвеститори от Истанбул - Одрин - Капъкуле - Капитан Андреево, всъщност ще стигне доникъде, тъй като в България все още нямаме яснота и подготовка какво да се прави. А в същото време продължаваме да изливаме стотици милиони в безкрайно амортизираната железопътна мрежа у нас и в БДЖ, които потъват като водя в пясък.
- Извън железниците какво да очакваме за българската икономика, тъй като у нас винаги нещата се случват на принципа "когато гръм удари, как ехото заглъхва", т.е., със закъснение?
- Прогнозите на ЕК и МВФ не са добри. Очаква 2023 г. да бележи най-ниския ръст, който България е имала за последните 20 г. 2023 г. ще донесе и други проблеми. Очаква се това да бъде най-горещата година, сравнима с 2016 г., когато беше пикът. Това веднага трябва да предизвика много сериозния анализ на нашите политици как трябва да постъпим с недостига на вода, който се очертава. Защото автоматично ще бъде проблем за селското стопанство - не само за зърнените култури, които са голямо износно перо за България, но и за чисто битовите и питейни нужди за голяма част от страната. Прогнозно това означава с 1/3 да се намали капацитета на нашите електроцентрали.
Възниква въпросът защо абсолютно безотговорно, в нарушение на националния интерес на България са поети ангажименти за затваряне на българските топлоелектрически централи. И то в момент, когато цяла Европа се връща към въглищата. Германия промени законодателството си така, че съкрати четири пъти изискванията за използването на въглищата като гориво за производство на енергия. А ние ще затваряме своите въглищни централи и ще инвестираме европейски милиарди в някакъв завод за акумулаторни батерии. Освен че това е пълен нонсенс от финансова и икономическа гледна точка, от енергийна гледна точка може да се окаже самоубийствено за България.
- Знаковите визити на българските власти, политици и бизнес в Турция отварят нова страница в двустранните отношения. Какво може да очакваме от това заявено стратегическо партньорство и то няма ли да облекчи цялата ситуация и покрай бежанците, и покрай икономическите трусове?
- Безусловно е, че Турция трябва да бъде разглеждана като стратегически партньор на България. И то не само като страната, която може да спре мигрантския поток, както вече веднъж го е правил президентът Ердоган. А като стратегически партньор за много години напред поради ред обективни фактори. Има постоянен ръст на турската икономика. Турция е най-младата нация в Европа. Турските предприятия работят на изключително високо ниво за международния пазар. Те вече са в състояние да изнасят голяма част като инженерингови и инфраструктурни проекти и да ги реализират в съседство.
Достатъчно е да видим двата мегапроекта. Единият вече се реализира - създаването на новото летище в Истанбул до Черно море, което се нуждае от няколко летища в съседство в радиус от 1000 км, които да бъдат допълнителни под хъба. България има своя шанс, ако планира добре нещата и ги договори с турската страна. А другият е "Втори Босфор" - мегапроектът, който трябва да даде възможност на над два пъти повече кораби да доставят товари в Черно море.
Това означава, че ние трябва да имаме много сериозна подготовка, първо, за разширяване на капацитета на пристанищата в Бургас и Варна. Второ, трябва да има пълна яснота как и кой точно от капацитет трябва да бъде разширен. И трябва да подберем сериозни международни компании, които да менажират нашите пристанища.
В този случай железопътната инфраструктура е шансът на България, както да насити с огромен капацитет пристанищата си, така и да подобри състоянието на българските железници. Превозът на стоки вече няма как да стане по Дунав, защото оттук нататък ще имаме все по-топли години и все по-ниско ниво на водите в Дунав и реката вече не може да бъде разглеждана като алтернатива за превоза на товарите към нейното горно течение. Затова железниците стават ключ в това отношение. Както и проекта, който България много забави, за реализиране - автомагистрала "Черно море". Тя трябва да бъде продължена на юг до Истанбул, а на север - до Констанца.
- Можем ли да разчитаме на помощ от ЕС за реализиране на толкова мащабен проект и какво сочат изследванията на Европейската лига за икономическо сътрудничество?
- България трябва много сериозно да анализира възможността да разчита на безусловната, както си мислехме напоследък, подкрепа на ЕС. Очевидно е, че това вече не би могло да се очаква. Позицията, която заеха Нидерландия и Австрия за нашето членство в Шенген го показа. Независимо, че правни аргументи нямаше и че техническите изисквания отдавна са изпълнени от България, изведнъж се въведоха много разтегливи, неконкретни, неизмерими политически искания, които не фигурират във формата Шенген.
Затова България трябва да се стреми към две неща. Първо, да има свой партньор сред страните от ЕС, какъвто, за съжаление, Германия вече трудно може да бъде заради вътрешните й проблеми и проблемите пред икономиката й. Така че ние трябва да потърсим нашия партньор сред големите. И второ, да видим как можем да реализираме искането си за Шенген и стъпката към еврозоната в рамките на следващата година. Очевидно е, че това не може да стане в рамките на шведското председателство през първата половина. Швеция дори няма посланик в София.
По силата на обстоятелствата като стратегически партньор за България сред големите се очертава Испания. Първо, защото тя е приютила голяма българска общност - над 320 000 души, които пребивават там постоянно. Но тя вече заяви свои трайни интереси в Югоизточна Европа и на Балканите. Двете въздушни мисии на Испания не струваха нито стотинка на България. Тя направи и много сериозни инвестиции в района. Тя закупи четвъртата по големина турска банка, чрез която влезе в много сериозни фондове в индустрията на Турция. И в момента е в процес на придобиване на банки в Румъния, в Северна Македония и в Хърватска.
Ние стоим в средата като бяло петно, въпреки прекрасните отношения, които имаме с испанската страна. Припомням, че в рамките на няколко седмици президентът Румен Радев два пъти посети Испания. Ако изобщо имаме някакъв шанс да бъде разгледан отново въпросът за Шенген от ЕС, това може да стане единствено и само по време на испанското председателство. Но за целта ние трябва да се договорим с Испания това да бъде включено като част от програмата и тя да стане наш поръчител пред страните, които поставиха бариери за България.
- България обаче е една политически нестабилна държава, която от 2 г. няма трайно правителство. Политолози определиха 2022 г. като годината, която бе разделена на две - времето на кабинета Петков и след него. Ще има ли подобно раздвоение през 2023 г. или тя ще си бъде годината на Радев и служебните кабинети?
- Политическата турбуленция в България през последните 2 г. наистина доведе до сериозна нестабилност и невъзможност да се планира и да се поставят дългосрочни цели. В Европа също ще има силни турбуленции и смяна на елитите. България не може да мине между капките на този процес.
Страната ни се нуждае от нов политически проект, който да пречупи патовата ситуация. Мантрата "партии на статуквото" и "партии на промяната" не сработи. Декларираните намерения за борба с корупцията се оказаха зле поставено смокиново листо за нова корупция. Българите са разочаровани, че промяната на корупцията май се оказа корупция на промяната. На следващите избори хората ще подкрепят партиите, които са готови на компромис в името на държавата и нацията, и ще накажат политическия егоизъм и инфантилизъм.
Помирение, единение и спасение ще бъдат водещите теми. Доверие ще получат професионалисти, които имат публично признание, пред политически шарлатани и шамани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
