- Не сме се научили на парламентаризъм, имаме уродлив, крайно българо-балкански маниер
- Гласуването само с машини нарушава Конституцията и дискриминира
- Политиците ни гледат само през ключалката на собствените си интереси
- Да притискаш опонента си с уличен натиск противоречи на демокрацията
- Причината е, че не може да се гарантира сигурността на вота, казва президентът на Европейската лига за икономическо сътрудничество Бранимир Ботев в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Ботев, къде Ви откривам в деня, в който връщането на хартиената бюлетина взриви крехкия мир в парламента и накара ПП и ДБ да напуснат пленарната зала и да заплашват, че ще блокират София в знак на протест?
- В момента съм по трасето между Брюксел и Мадрид, защото с колеги подготвяме нашето участие в Генералната асамблея на Световната лига за икономическо сътрудничество в началото на декември в Брюксел.
- Вие говорите за икономическо сътрудничество, а у нас не могат да постигнат елементарно сътрудничество, за да съставят правителство. Как изглежда тази картина извън България?
- Изглежда достатъчно нелепо, необосновано и неразбираемо за европейските ни партньори. Не говоря само за политици, говоря и за финансовия и икономическия сектор, за юристите.
През последните две седмици на мен поне десет пъти ми зададоха въпроса: тези хора не могат ли поне за един момент да забравят, че са партийни лидери, да оставят встрани партийните си пристрастия и да се обявят около интересите на нацията, на хората и на държавата. Европа е изправена пред страшни проблеми и страшна криза и обединението на нацията около значимите национални цели и приоритети, първият от които е да бъде спасена държавата и икономиката, трябва да бъде най-важното. Но аз не мога да им отговоря, защото отговорът се съдържа в техния въпрос.
През последните 15 години турбуленцията, в която беше Европа, и кризата през 2008-2010 г. бяха катализатор на обединения, които преди изглеждаха невъзможни - между социалдемократи и християндемократи в Германия, между център и ляво във Франция. Навсякъде започнаха да се изявяват лидери, включително като Орбан, независимо колко е критикуван, който успя да обедини около себе си множеството унгарци на базата на национална платформа. Все повече и повече започват да доминират националните интереси и аз се учудвам защо нашите политици продължават да гледат само през ключалката на собствените си партийни интереси.
- У нас не само, че не се обединяват около икономически проблеми и интересите на гражданите, но чудовищно се скараха за нещо, което засяга най-вече тях - връщането на хартиената бюлетина. Каква е оценката ви за този скандал?
- За мен е нелогично да се говори за връщането на хартиената бюлетина по простата причина, че демокрацията би трябвало да предоставя право на всеки гражданин да изрази свободно своята воля и то по отношение на основно свое гражданско право - да избере хора за Народното събрание, за местната власт. А изборът трябва да бъде максимално свободен.
За това има исторически аргументи. В Европа няма нито една страна, която да е приложила единствено и само машинното гласуване. Да не би там да са по-малко демократи, отколкото в България? Ще дам и пример в тази връзка. Страните, които са се опитали да въведат частично или при определени избори машинно гласуване, са Германия, Холандия, Финландия и Норвегия. И то е било премахнато с аргумента, който навсякъде е бил един и същ - опасения, свързани с невъзможността да бъде гарантиран обективния вот и сигурността, тоест, възможна манипулация, която не може да бъде контролирана от властите.
- Тогава как да си обясним сегашното поведение на ПП и ДБ, които твърдят, че връщането на хартиената бюлетина застрашава именно демокрацията и отхвърлят всякаква възможност за диалог с останалите политически сили?
- Те имат своите контакти със съответните институции в посочените четири държави. Нека се обърнат към тях и чуят техните аргументи. Аз ще дам още един. Във Франция, когато се предлага, макар и експериментално за определени райони да се гласува машинно, службите за сигурност излизат с обоснован доклад и казват, че това не трябва да се допуска, тъй като възможността за задкулисно централизирано манипулиране на крайния вот през машините е изключително голяма и е неконтролируема.
Ако цяла Европа е отхвърлила единствено машинното гласуване като възможен инструмент, у нас може би има други аргументи в негова полза, с които те би трябвало да запознаят обществеността. Но не мисля, че Европа, включително всички държави със столетни демокрации и действащи демократични институции имат по-малка представа от нашите доморасли политици кое е демократично и кое не е, кое е допустимо и кое не е.
Ако машините бяха някаква панацея за изборите, тогава не само Венецуела, но много по-демократични страни в общността, на която ние сме пълноправен член - ЕС, щеше да въведе и то на базата на общоевропейски регулации машинното гласуване. Но такова нещо няма. А освен това, страните, които са го въвели експериментално, са се отказали с един и същ аргумент.
- Юридически аргументи има ли?
- Да. Освен историческите аргументи, има и два чисто правни, с които нашите политици явно не искат да се съобразяват. Единият е чл. 6 ал. 2 на Конституцията на България, който казва: не се допускат никакви ограничения на правата или привилегиите, основани на образование.
Има и дефинитивно ясен текст в Закона за защита от дискриминация, който е един от най-хармонизираните с европейското законодателство. Чл. 4, ал. 1 в него гласи следното: забранена е всяка пряка и непряка дискриминация, основана на образование. А в ал. 3 изрично е посочено, че дискриминация е да поставиш гражданите в неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредби, критерии или практика.
- Нашите европейски партньори, с които работите, как оценяват тези опити за дискриминация?
- За колегите, с които съм в момента, включително високопоставени френски и испански магистрати, е непонятно, че може изобщо да се води такъв диспут и той да стига до подобна крайна форма. Общото им мнение е, че трябва всички инструменти, които позволяват всеки български гражданин свободно да изрази мнението си пред урните, трябва да бъдат допустими, да бъдат равно достъпни. От тази гледна точка спорът дали гласуването трябва да бъде само машинно или само с хартиена бюлетина е безсмислен. Гласуването трябва да бъде и с бюлетини, и с машини. Ако е необходимо, да има и дистанционно гласуване, но това трябва да го реши законодателят.
- Как ще коментирате заплахите на ПП за уличен натиск?
- В една демокрация е недопустимо чрез заплаха за уличен натиск, а не с правилата на парламентаризма, да притискаш всичките си противници да приемат единствено и само твоето предложение. Недопустимо е, защото само искам да припомня как бяха вземани решенията в предходното Народно събрание, където опозицията дори нямаше председатели на комисии. Понякога решенията се вземаха, без дори да се прочитат докрай решенията в зала, без никакви публични обсъждания.
Ние не сме се научили на парламентаризъм, не сме се научили на дебат. При нас нещата приемат един уродлив, крайно българо-балкански маниер, при който, ако не е на моето, няма да е и на твоето. Връщаме се към корените на народопсихологията: не е важно аз да съм добре, важно е Вуте да му е зле.
Това е пълен абсурд, защото хората в момента са буквално омерзени от това, което виждат, че се случва, от т.н. народни избраници. Ние тотално сриваме и малкото останал авторитет на институциите, а България страда от липса на институционална култура. До институционалната разруха доведоха най-вече последните 2 години. Продължават да бъдат непопълнени съставите на Конституционния съд, на ВСС, тоест, съдебната власт продължава да бъде държана така, че да ходи по тънък лед и не може да взема своите решения. На това отгоре тези, които критикуват ВСС, не вземат решения за попълването на състава му.
Гуверньорът на БНБ стои вече година с изтекъл мандат, беше блокиран избора на нов гуверньор. В същото време обаче се водят някакви нелепи дебати дали ще приемаме еврото, кога и как, без да има никакво обществено обсъждане и без да е налице фигурата на нов гуверньор.
Но има и чисто медицински аргументи, които колегите ми припомниха. В психологията има няколко заболявания като "атихифобия", което е страх от публичен провал. Има още два вида фобии - единият е страх от компютри и от всякакви компютърни устройства. А също така има и фобия, свързана със страх от хартия и докосване до хартия.
Т.е., всички тези хора могат на чисто медицинско основание да казват: вие ме принуждавате да гласувам по един или друг начин, а на мен това чисто медицински ми е противопоказно. С тези хора постъпваме така, както държава до ден днешен постъпва с хората в неравностойно положение. Трябва ли да поставяме в неравностойно положение все по-големи групи хора и те да не могат да упражняват своите конституционни права. Това е абсурд.
- В крайна сметка всичко това ще взриви ли възможността за съставяне на редовно правителство в 48-я парламент?
- Ако българските политици не разберат, че дават изключително негативен сигнал към Европа, към света и към нашите партньори, те са на път да изчерпят и малкото възможности пред България да се справи пред задаващата се катастрофа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
