Премиерът Бойко Борисов благодари на депутата от левицата Антон Кутев, че със свое питане го е насочил към проблема за съвместяването на длъжности от Георги Костов - като заместник-министър на земеделието и храните и като председател на Селскостопанската академия. "Както видяхте, проблемът бе бързо решен, за което ви благодаря", заяви Борисов по време на парламентарния контрол.
"За да се ангажира изцяло с реализирането на държавната аграрна политика и научно обслужване на заведенията и хранителната промишленост, Костов подаде оставка като заместник-министър на 1 септември, а аз я приех в четвъртък", обясни премиерът. Той посочи, че със своя заповед от края на юни е назначил Костов за председател на Селскостопанската академия. За това назначаване законът не изисква издаването на друг акт, в това число. договор за уреждане на правоотношенията на председателя с академията, посочи той.
Борисов отбеляза, че това е един от случаите, предвиден в специален закон, и взаимоотношенията възникват от административно-властнически акт на висш държавен орган. Засега не се предвижда назначаването на нов заместник-министър на земеделието, добави премиерът.
Самият Кутев посочи, че закон, приет от това мнозинство, не позволява заместник-министрите да участват в ууправителни съвети. Той постави въпроса, ако Георги Костов не е имал трудов договор със Селскостопанската академия, на какво основание е освобождавал служители на институцията. Доскоро освободените били 13. "Те ще подадат жалби в съда и съм сигурен, че ще спечелят", отбеляза Кутев.
"За разлика от вас в съдебната система нямаме никакви лостове и власт, за да знаем предварително как ще протекат едни или други процеси", отговори Борисов.
Преди това министър-председателят представи пред парламента доклад за развитието на приоритетните за България теми и досиета по време на Унгарското председателство на Съвета на ЕС (януари - юни 2011 г.) и основните приоритети по време на Полското председателство (юли - декември 2011 г.).
Премиерът отбеляза в документа приетия от държавите-членки договор за основаване на Европейския механизъм за стабилност и участието на страната ни в преговорите. Българското правителство успя да възстанови позицията си на държава членка с фискална стабилност, каквато беше препоръката на ЕК, отбеляза също Борисов.
Сред приоритетните въпроси по време на Унгарското председателство министър-председателят отбеляза Стратегия на ЕС за Дунавския регион и активното участие на България в работата по този документ. В дебата за бъдещето на общата селскостопанска политика след 2013 година България отстоява позицията, че директните плащания са задължителен елемент, който трябва да продължи да се прилага, заяви премиерът. По отношение на Кохезионната политика, позицията на страната ни е, че тя трябва да продължи да бъде насочена към по-слабо развитите европейски региони.
България все по-активно участва в процеса на вземане на решения в ЕС и пример за това е фактът, че по досиета, по които сме имали резерви и бележки са постигнати компромисни решения, съответстващи на интересите ни, заяви Борисов. По думите му посочените от Полша приоритети при поемане на председателството на Съвета съвпадат с въпросите, по които България ще съсредоточи усилията си при вземане на решения в следващия шестмесечен период.
Премиерът отбеляза, че подкрепяме принципно обвързването на разходите по бюджета на ЕС с целите на Стратегия 2020, в същото време ще поддържаме позицията си, че Кохезионната и Общата селскостопанска политика трябва да запазят своето място в бюджета на ЕС.
По законодателната рамка на Кохезионната политика на ЕС след 2013 година, страната ни подкрепя позицията, че тя трябва да бъде насочена към намаляване на регионалните различия и към подпомагане на най-слабо развитите райони. Трябва да продължи опростяване на правилата за прилагането й, както и намаляването на административната тежест, заяви премиерът.
По отношение на правния пакет на Общата селскостопанска политика след 2013 година поддържаме тезата, че директните плащания са необходимо средство за гарантиране на минимално ниво на доходите на фермерите и доближаването им към доходите от други икономически дейности. Искаме запазване и справедливо разпределение на директните плащания между държавите членки, отбеляза още Борисов.
По отношение на присъединяването на България към Шенгенското пространство министър-председателят заяви, че след констатацията, че страната е изпълнила предварителните условия, давайки възможност за вдигането на контрола по вътрешните граници, ще настояваме за присъединяването ни в най-кратки срокове.
Борисов отбеляза, че към момента страната е против обща консолидирана данъчна основа за облагане с корпоративен данък, тъй като считаме, че въвеждането й за всички държави-членки ще лиши ЕС от конкурентните предимства на разнообразието от данъчни правила и ставки, което ще доведе до отлив на чуждестранни инвестиции.
По законодателните предложения на ЕК за подобряване на координацията на икономическите политики премиерът заяви, че за страната ни е от значение те да бъдат приети с оглед осигуряването на макроикономическа стабилност в Еврозоната и ЕС и предотвратяването на бъдещи кризи.
По разширяването на ЕС България изразява становището, че това дава силен импулс за реализиране на политическите и икономически реформи в страните от Западните Балкани и Турция, и съдейства за укрепването на мира и сигурността в Европа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
