- Според официалните данни управляващата партия в Турция -ПСР, спечели местните избори с 51%, но пък загуби в столицата Анкара и 7-те най-големи градове...Битката за мегаполиса Истанбул обаче не е приключила, управляващата партия обяви, че ще оспорва резултатите в ЦИК. Може ли невалидните бюлетини, според някои данни над 300 хил., да обърнат мача?
- Наистина, Партията на справедливоста и развитието спечели изборите с разлика от 14% спрямо опозицията. Управляващата партия на местните избори през 2019 г. получи 44% от вота. А през 2014 г. резултатът беше 42%. Два процента повече преди броени дни. Но Партията на справедливоста и развитието загуби кметските постове в големите турски мегаполиси, които дават 70% от БВП на страната. Загубата на столицата Анкара след 25 години има голямо символично значение. Но далеч по-сериозна е загубата на Истанбул, който е с около двайсетина милиона жители и е европейската витрина на Турция. Това е много тежък удар върху Реджеп Ердоган. Турският президент на тези избори се надяваше да забие последния пирон в ковчега на Кемал Ататюрк. Но не успя. Реджеп Ердоган превърна местните избори в плебисцит за неговото управление в Турция. Предизборната кампания приличаше на One man show. И тук сгреши. Към този момент все още няма окончателни резултати за вота в Истанбул, но е много вероятно новият кмет да се казва Екрем Имамоглу от Народнорепубликанската партия, а не Бинали Йълдъръм от управляващата партия. Парадоксалното е, че управляващите са тези, които отправят обвинения за фалшифициране на бюлетини, а не опозицията.
- Защо е толкова голям залога за Истанбул? Дали не е лошо предчувствие на самия Ердоган, който започна бляскавата си кариера на политик именно от кметския стол в мегаполиса?
- Самият Реджеп Ердоган преди време заяви, че „който владее Истанбул, владее Турция“. Градът на Босфора представлява едно умалено копие на югоизточната ни съседка. В него са съсредоточени 20% от населението на страната. Да, Ердоган изгря на турския политически небосклон като кмет на Истанбул. Огромният мегаполис с внушителния си годишен бюджет е отлична стартова площадка за покоряването на политическите върхове. Бойко Борисов по своя път към МС също премина през кметския стол в София. Жак Ширак има подобна политическа кариера. И той беше кмет на Париж.
- Намирате ли нещо общо между кандидата на кемалистите за кмет на Истанбул Екрем Имамоглу и младия Ердоган?
- Между двамата наистина има известна прилика. Екрем Имамоглу е запален футболист. Реджеп Ердоган през неговата младост е бил отличен централен футболен защитник. Носел е капитанската лента и са го наричали „имам Бекенбауер“. Екрем Имамоглу е израсъл и получил своето образование в Турция. Така както Реджеп Ердоган. Екрем Имамаглу е випускник на Университета в Истанбул. Реджеп Ердоган завършва Мармарския университет. Тоест и двамата са продукт на турската образователна система. И двамата са made in Turkey. Очевидно, че в бъдеще по-младият Екрем Имамоглу е планиран да бъде контрапункт на по-стария Реджеп Ердоган. Но новият кмет на Истанбул ще има далеч по-светски позиции от турския президент. Едва ли обаче ще се върнат времената, когато водещите фигури в турския политически елит ще бъдат от типа на Тансу Чилер, випускници на западни университети. Турция отдавна не е същата, каквато беше през 90-те години на миналия век.
- За мнозина наблюдатели разклащането на позициите на управляващата ПРС по места е началото на края на ерата Ердоган... Споделяте ли това мнение?
- Мисля, че е прекалено рано да се говори за края на ерата Ердоган. Имал съм възможност да присъствам на дипломатически срещи с турския президент. Фигурата на Реджеп Ердоган излъчва огромна воля и сила. Той има невероятно проникващ поглед, може да „те събори с него“. Реджеп Ердоган е опитен боец, който нееднократно е възкръсвал от политическото пепелище. Да не забравяме, че в Турция имаме президентски режим, в който „президентската вертикала“ е много мощна. Въпреки че опозицията завладя кметските места в ключовите мегаполиси, то местните парламенти продължават да се контролират от управляващата партия. Кмет, който е без подкрепата на местните общински съветници, ще бъде с вързани ръце. Реджеп Ердоган контролира законодателната, съдебната и изпълнителната власт. Под негово ръководство са специалните служби на Турция. Да не забравяме, че вътрешният министър по указания от президента може да сваля кметове от техните постове. Преди време бяха освободени от длъжност кметове в кюрдските региони и бяха заменени с фигури, лоялни на централната власт. Успехът на турската опозиция на местните избори може само да укрепи морала на политическите противници на Реджеп Ердоган. Опозицията няма потенциал към този момент да свали сегашните управляващи в Анкара. През следващите четири години в Турция не предстоят никакви избори. Достатъчно време, както казва Реджеп Ердоган, „за да бъдат отстранени допуснатите грешки“. Турският президент към този момент може да бъде повален само от болест или от нов, но този път успешен военен преврат, извършен с чужда помощ. Турция в това отношение има сериозна традиция в исторически план. Всеки път, когато Анкара се е сближавала с Кремъл, турските военни са извършвали преврат. За да върнат „кемализма“, който да вкара геополитическия вектор на водената от Анкара външна политика в „правилна“ посока. А понастоящем Реджеп Ердоган иска да купува руските ПВО системи С-400, че даже и С-500. И на 8 април отново ще се вижда с Путин!
- Ще промени ли нещо във вътрешната и външна политика Ердоган, за да запуши пробойните в управляващия „кораб“?
- Резултатите от местните избори няма как да променят външната политика на Турция. Да не забравяме, че турците са изградили сериозна държава, която има дългосрочен хоризонт в своята стратегия. Няма да станем свидетели на зрелищни зигзагообразни движения във външнополитическите действия на Турция. Вътрешната политика също ще остане в общи линии същата. Предполагам, че преследването на гюленистите ще се динамизира и ще продължи с още по-голяма твърдост. Това ще доведе до нови атаки на колективния Запад срещу Ердоган, но както и досега той ще води неизменно същата политика. В Народнодемократичната партия предстои драматичен процес на подмладяване. Лидерът Кемал Калъчдароглу е на път да се оттегли от активен политически живот. Кадровите промени винаги са съпроводени със сътресения и липса на съсредоточаване върху политическия противник. Самият Реджеп Ердоган също допусна една груба грешка. Той елиминира всички ярки фигури около себе си. И останаха да светят само тези, които отразяват неговата светлина. Тази обстановка в ръководството на ПСР не вдъхва особен оптимизъм в бъдеще. Все още е рано да се говори за „пробойни“ в кораба на управляващата партия, но е очевидно, че вълните в „открито море“ ще стават все по-високи. Предполагам, че една от първите реакции на Ердоган след местните избори ще бъде засилване на неговата националистическа риторика.
- Само предизборен ефект ли целеше изявлението на турския външен министър Мевлюд Чавушоглу, че Турция „била принудена да се намеси“ за поправките в закона за вероизповеданията, за да защити интереса на българските мюсюлмини?
- Не искам да взимам категорично становище по тази тема. Има достатъчно сигнали, че най-вероятно имаме неправилен превод на казаното от Мевлюд Чавушоглу. Или по-точно имаме тенденциозно направен превод. Бих искал да ситуирам хронологически „скандала“ около изказването на Мевлюд Чавушоглу. Предлагам да разгледаме графиката със стойността на турската лира по отношение на долара. Точно преди местните избори кривата стремглаво тръгна надолу. Турската лира поевтиня драстично. В навечерието на местните избори банката JP Morgan публикува отчет, в който се казва, че дефицитът в бюджета на турските държавни банки създава проблеми. Допълнително бе обяснено, че турските власти сами подкопават финансовата стабилност в страната като раздават евтини кредити на ненадежни фирми. И точно тогава се появи и „скандалното“ изказване на Мевлюд Чавушоглу. След което Турция влезе в конфликт с единствената съседна страна, с която има добросъседски отношения. Освен това, множеството български турци в нашата югоизточна съседка са приятелски настроени към България и не биха се зарадвали, ако управляващите влошат отношенията си със София. Те също са избиратели, които гласуват на местните избори в Турция.
- Очевидно е, че Чавушоглу няма да ни се извини за гафа, както настояваме. Какъв трябва да бъде следващия ход на България по този скандал?
- Необходимо е да не реагираме спонтанно. Да не ползваме отношенията ни с Турция за инструмент в политическите боричкания вътре в нашата страна. Ние трябва да имаме дългосрочна стратегия за изграждането на българо-турските отношения. Не бива да реагираме „на парче“. Искаме приятелски отношения с Анкара, но на базата на взаимното уважение и зачитане на суверенитета. Това е пътят. При всяко отклонение от него трябва да реагираме незабавно и да бъдем безкомпромисни. Без изключения. Всички български политически партии трябва да уеднаквят своята политика по отношение на Турция през призмата на нашите национални интереси. Турция е ключова страна в нашия регион. Защо не търсим промишлено коопериране с турците? Защо не създадем съвместни институти за промишлени развойни дейности? Къде са смесените икономически силни българо-турски фирми? В това отношение изоставаме драстично както ние, така и турците.
- Едно друго не по-малко скандално изявление на самия Ердоган, за промяна на статута шедьовъра на православието в Истанбул – църквата „Св. София“ , от музей в джамия, е на път да затихне...Как могат България, православния свят да се противопоставят на това?
- Ще ви отговоря много кратко. Считам, че в определени моменти Реджеп Ердоган вкарва в своите предизборни речи подобни намерения, за да се хареса на своя електорат. Като се има предвид външната политика, която Анкара води в момента, то според мен сме свидетели само на поредната шумна предизборна риторика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
