- Конституцията не е въпрос на политическа самонадеяност
- Евентуалното ВНС ще бъде мъртвородено, а плодовете му гнили, казва конституционалистът д-р Борислав Цеков в интервю за в. "СТАНДАРТ"
* Националният интерес на България изисква отпадането на давността за приватизацията да се обсъди много сериозно
* Идеята президентът да внася закони и да иска вот на недоверие е абсолютно неприемлива
* Радев слезе на партийната арена, това е вредно за държавата
* Проектът на ГЕРБ за нов основен закон не дава, а отнема власт на гражданите
- Д-р Цеков, след 30 години преход, дойде ли времето за изцяло нова конституция, както иска ГЕРБ?
- За да има нова конституция, трябва да има първо реална обществена необходимост, второ нова конституционна философия, различна от философията на действащата конституция, и трето - широко политическо, парламентарно и експертно съгласие. Нито едно от тези три условия според мен не е налице. Представен е един проект, който няма нова философия. Повече от 90% от текстовете са преписани от действащата конституция, а промените, които предлагат са с процедурен характер, ако по тях има съгласие, те могат да се направят като поправка на действащата конституция, но нито предмет, нито необходимост от изцяло нова конституция няма в момента.
- Нова конституция предполага промяна на принципите или формата на държавно управление. В проекта на ГЕРБ обаче не се виждат нито нови принципи, нито нова форма на власт. Каква е според Вас целта на поправките - рестарт на демокрацията, както казва Борисов, или печелене на време за него, както твърди опозицията?
- Моят анализ е, че в случая това е политически маньовър на управляващите, с който те искат да постигнат три конкретни тактически цели. Първата е да се смени плоскостта на обществения дебат и вместо недоволството от управлението, да се обсъждат идеи за конституционна ревизия. Втората е да се отнеме инициативата от президента, който преди време лансира свои виждания за конституционната вяра. Третото, разбира се, е печелене на политическо време, за да може в този период евентуално управлението да се стабилизира и да бъде преодоляна политическата криза. В България не е имало нито революция, нито ще стане в обществения строй, за да има нужда от нова конституция. Рестарт по принцип не означава промяна. Рестарт означава "още от същото". Като рестартирате компютъра, не се появяват нови програми, появяват се същите.
- В последната година много се говори за повече държава в икономиката. И като примери управляващите сочат влизането на държавата в хазарта, създаването на държавна петролна компания, държавните помощи за коронакризата. Трябва ли принципът за държавата като пълноправен участник в пазарния процес да залегне в конституцията, или трябва да остане сегашният модел - пазарът определя цените, държавата не се намесва?
- Нищо в конституцията понастоящем не пречи държавата да има своя регулативна роля. Разбира се, конституцията изключва монопол на държавата в икономиката. Конституцията ясно възприема принципа на свободна стопанска инициатива, в който държавата е равнопоставен участник в икономическите процеси с частните субекти. Така че онези, които се опитват да търсят решения на сериозните социално-икономически проблеми или причини за тези проблеми в конституцията, бъркат кардинално. Никой от проблемите на България - корупция, бедност, клиентелизъм и т.н., не е резултат от конституцията, нито пък може да бъдат решени от нова конституция. Това иска грамотни политики, икономически решения, което няма нищо общо с конституционната рамка, напротив тя позволява, само че икономика, конституция и политика се правят от хората. Когато има хора, които са некадърни да провеждат едни политики, никаква конституция няма да ги направи по-кадърни.
- Какво показва анализът Ви - ще си стиснат ли партиите ръцете за Велико народно събрание?
- На този етап изглежда, че нещата са на кантар. БСП поне засега заема своята традиционна позиция на отхвърляне на всяка идея за Велико народно събрание, ДПС засега са в изчаквателна позиция, предполагам, че те ще анализират процесите, обществените настроения и на този основа ще сформират позиция. По-малките партии като Воля, заеха някаква отрицателна позиция, но на тях не може да се разчита, защото могат през половин час да си променят мнението. Предвид това, че има десетима независими депутати, нещата около сформирането на мнозинство от поне 160 депутати, изглеждат на кантар, но точно това е големият аргумент срещу идеята за свикване на Велико народно събрание, защото такова трябва да се свика при едно широко съгласие. Очевидно няма такова и след като се очаква да се пазарят за един или двама депутати, това показва, че евентуалното Велико народно събрание ще бъде мъртвородено и плодовете, които то ще роди, ще бъдат гнили.
- Ако приемем, че то все пак се случи, може ли чисто процедурно да разясните стъпките към него - колко време ще отнеме процесът и колко правителства ще се сменят до следващото редовно събрание и излъчен от него редовен кабинет? Кой ще избира тези правителства?
- От процедурна гледна точка нещата са ясни. След успяло внасяне на проект за нова конституция от поне половината от народните представители, обсъждането на проекта започва в срок не по-рано от 2 и не по-късно от 5 месеца от внасянето. За да се свика Велико народно събрание, което да обсъди този проект за конституция е нужно мнозинство в действащия парламент от минимум 2/3, т.е. 160 депутати. Ако такова решение се вземе, президентът е длъжен в тримесечен срок да насрочи избори за Велико народно събрание.
- Какво става с правителството?
- Ако действащото правителство подаде оставка при наличие на решение за свикване на Велико народно събрание, такава заявка беше направена от премиера, то тогава това правителство ще подаде оставка, ще се влезе в процедурата по чл. 99, т.е. първите три парламентарни групи ще имат възможност да съставят правителство. Ако не успеят да съставят правителство, тук е вече голямата разлика в съответната ситуация, няма да има служебно правителство на президента, защото по конституция, когато се свиква Велико народно събрание, действащият парламент се запазва до датата на избора на Великото народно събрание, а при действащ парламент не може да се назначава служебно правителство. Затова с такава хипотеза подалото оставка правителство ще функционира и в периода на Великото народно събрание или т.нар. правителство в оставка, това е позната конституционна фигура, и Великото народно събрание ще има суверенното право да прецени дали е на лице т.нар. неотложен случай, в който то може да изпълнява функциите на обикновено Народно събрание и да избере друго правителство или през целия период, в който заседава да функционира правителството в оставка.
- Всички критикуват ГЕРБ, че поправките в конституцията, които предлага, не изискват Велико народно събрание, а обикновено Народно събрание. Вашето мнение на конституционалист какво е?
- Една част от промените, които предлагат категорично изискват Велико народно събрание. На първо място това е стесняването на политическото представителство на гражданите. За мен намаляването на броя на депутатите и премахването на Великото народно събрание, като широк национален форум е най-големият недостатък на проекта. Има нужда от ВНС и за идеята за разделяне на Висшия съдебен съвет на две институции, както и за намаляването на мандатите на тримата големи в съдебната система. Други по-дребни въпроси могат да се решат и от обикновено Народно събрание.
- Прави впечатление, че хората на протеста и градската десница, които уж застават зад тях, и Слави Трифонов искаха Велико народно събрание и намаляване броя на депутатите на 120, а при внасянето на такива поправки от ГЕРБ казаха: не, това е популизъм. Как си го обяснявате?
- Има една шеговито наречена аксиома на "Цеков-Бернщайнер-Смит" - колкото по-безидеен е един политик, толкова по-радикални идеи за промяна в конституцията има. Идеята за намаляване броя на депутатите е възможно най-глупавата, вредна и опасна за демокрацията идея, защото когато така радикално се намали представителството на гражданите в законодателната власт, това е услуга за олигарсите. Статистическите аргументи за брой на населението и т.н., са абсолютно невалидни за българския случай. Те имат значение в укрепнали демокрации, където има силен граждански контрол върху властта, независим съд, изградена демократична култура. В общества с неукрепнала демокрация, има нужда от широко представителство на гражданските интереси в парламента. И когато ти решаваш да намалиш това представителство от 240 на 120, ти отнемаш властта на народа. Когато искаш да премахнеш Великото народно събрание като широк национален форум, който решава големите въпроси за нова конституция и т.н., пак отнемаш власт от народа и я съсредоточаваш в ръцете на елита. Това са антидемократични тенденции. Надявам се, че такива включително като Слави Трифонов, които без да разбират нищо от държавност и конституционализъм, просто хващат идеи, които им изглеждат популярни, за да извлекат лични дивиденти, да се стреснат, да се отрезвят, защото заиграването с подобни антидемократични идеи е вредно и опасно за гражданите. Ако се приеме идеята за радикално намаляване броя на депутатите, в парламента ще бъдат инсталирани само представители на елита и нито един обикновен учител или какъвто и да е няма да има шанс да влезе в този парламент. И когато ключови закони за страната се приемат от 20-30 души малцинства или конституция се променя от 90 души, каква песен ще запеят? Че всичко става зад гърба на народа, въпреки него и т.н.. Конституцията е нещо много сериозно и не е въпрос на политическа самодейност.
- Социолозите дадоха над 10% на партията на Слави, макар че реално не я виждаме още в политическия живот. Кога и как според Вас ще излезе на сцената?
- Не зная, това си е техен въпрос. Става дума очевидно за протестен вот, а не за вот, който предлага по-добро бъдеще на България с конкретни идеи, с конкретни политики, с конкретни личности, с хора с капацитет, а една сочна псувня. Това е този тип протестен вот, който мрази властта, и който изразява недоволството си срещу страната не градивно като дава шанс на политики и на хора, а с ругатни. Това обикновено завършва с един популистки изблик, появяват се в парламента по-малки групи, кресливи в началото, но после бързо потъват, защото нямат нито капацитета, нито компетентността, нито идейната база да правят нещо смислено в парламента, а гражданите остават излъганите и разочарованите. Този филм е гледан, най-вероятно ще го гледаме отново, защото "Глас народен, глас Божий!".
- ВМРО предложи няколко ключови поправки в конституцията - образователен ценз за гласуване, връщане на наборната служба и законодателна инициатива за президента плюс възможност държавният глава да иска вот на недоверие на кабинета. Уместни ли са?
- Абсолютно неприемливи. Образователният ценз противоречи на принципите на демокрацията. Идеята за президента да може да внася закони, да иска вот на недоверие, означава преминаване към някаква полупрезидентска форма, където президентът е натоварен с изпълнителната власт. По нашия парламентарен модел, президентът не е титуляр на изпълнителната власт, а е държавен глава, който олицетворява единството на нацията. Когато президентът се намеси на полето на партийните войни в парламента като предлага свои закони, които партиите приемат или отхвърлят, когато може да внася вот на недоверие и да атакува правителството чрез парламента, това вече е заемане на страна в политическите борби. Това за мен е едно вавилонско смешение на понятия, продукт на неразбиране на основни конституционни понятия. Категорично неприемливи, въобще не си заслужава да се обсъждат дори.
- НФСБ предложи отпадане на давностния срок за приватизационни сделки. Ще донесе ли подобна поправка възстановяване на справедливостта за т.нар. бандитска приватизация и реалистично ли е приемането на такъв текст?
- Този въпрос заслужава вече сериозно внимание за разлика от другите идеи, които лансират, и които са абсолютно неприемливи. Това е сериозен въпрос и ги поздравявам, че го повдигат. Наистина давността е един фундамент на стабилността в правото, но тук става дума за един голям процес на преразпределение на националното богатство, който беше извършен по нечестен и корупционен път в голяма част и нанесе тежки травми върху обществения морал, върху чувството за справедливост. За това трябва да се намери решение и мисля, че не е възможно, макар и много дискусионно, ще бъде критикувано в България и в чужбина такова решение, но мисля, че националният интерес на България изисква този въпрос за отпадане на давността за приватизацията да бъде обсъден много сериозно.
- Бойко Борисов поиска две седмици "за да даде властта на народа". Как разчитате думите му - оставка и предсрочни избори или нещо друго?
- До този момент те наричат "даване на властта на народа" проекта за нова конституция. Подчертах вече, че всъщност този проект отнема власт от народа и то по един безпрецедентен начин като намалява броя на представителите на народа в парламента и премахва Великото народно събрание. Друго не виждам.
- С острите си нападки срещу управляващите президентът Радев излиза от ролята на обединител. Очаквате ли негова партия и какъв ще е изходът от институционалната война?
- Президентът Радев излезе от ролята, която конституцията му отрежда, а тя е на неутрална власт, която стои над партийните борби, не се включва в политическите конфликти, а играе ролята на надпартиен фактор за преодоляване на кризи, за стимулиране на диалога между институциите и на партиите, в условията на политическа криза. В нашата история ние имаме вече достатъчно такива примери. 1997 г., когато беше кризата, президентът Петър Стоянов изигра точно тази роля, която конституцията отрежда на държавния глава - инициатор на диалога и в търсене на решения. Господин Радев слезе на арената на партийните борби, зае ясна страна в политическия конфликт и отказа диалог. Това е поведение, което може да му носи някакви временни политически дивиденти, но в дългосрочен план е вредно за държавността. Това тепърва ще се осъзнава от много хора, включително може би някога и от него. А дали има намерение да прави партия, той трябва да каже. Опитът показва, че мнозина се заблуждават, че институционалният рейтинг е техен личен политически рейтинг. Сгромолясването от естествения рейтинг на един президент, който винаги е 40-50% поне до деня след излизането му от "Дондуков" 2, когато този рейтинг се стопява до личния от 2-3%, е голямо. Дали господин Радев има шанс да вкара партия в парламента, както направи господин Първанов, предстои да видим. Пожелавам му успех!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
