Бомба със закъснител цъка пред фермерите ни. Тя е свързана с цените на торовете и закъснелия Стратегически план в земеделието. Аларма за това би евродепутатът от ДПС/"Обнови Европа" Атидже Алиева-Вели в интервю за "Български фермер".
Поискахме от ЕК да отрази инфлацията в бюджета за ОСП. Комисията ще представи през декември нова инициатива за продоволствената сигурност и „двигателите“ за гарантирането й, казва Вели. Ето цялото интервю на Атидже Алиева-Вели пред "Български фермер"
– Г-жо Вели, участвахте в извънредна среща с Европейската комисия. За какво беше тази среща?
- Да, срещата беше по инициатива на ЕК и се проведе онлайн. Целта беше да се идентифицират най-засегнатите от кризите във веригата. През декември ЕК ще представи нова инициатива, която ще е фокусирана в продоволствената сигурност във всичките й измерения и „двигателите“ за гарантирането й.
По време на срещата поставих няколко въпроса на ЕК. Основният беше обмисля ли ЕК отваряне и преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР). В становище за разширяване на МФР за периода 2021-2027 г. ние, членовете на Комисията по земеделие в ЕП, призовахме Съвета да измени член 4 от Регламента за МФР, за да предвиди достатъчно маржове, за да позволи техническата корекция на таваните и да отрази действителната инфлация. Очаквано за мен, представителите на ЕК не изразиха мнение по този въпрос.
Оцеляването на земеделските производители, които се опитват да издържат на инфлационния натиск и повишените цени на суровините и да гарантират продоволствената сигурност, е повлияно и от различията в плащанията по ОСП.
Българските земеделци след 15 г. членство в ЕС продължават да получават по-ниски субсидии
Така дългоочакваната конвергенция липсва. В момента субсидиите, които получават фермерите, „са изядени от инфлацията“. Днес 100 евро са различни от 100-те евро преди 1, 2 или 3 години.
Отново настоях за пълно изравняване на плащанията и призовах ЕК да предвиди допълнителна подкрепа за държавите-членки с най-ниски плащанията по линия на ОСП. ЕК пое ангажимент да разгледа въпроса след одобрение на Стратегическия план.
Използвах възможността да запозная службите на ЕК и със ситуацията в сектор земеделие в България. Като единствения пълноправен член за България на Комисията по земеделие ежедневно получавам писма и обаждания от български земеделци, които меко казано изнемогват и всеки изминал ден все по-трудно се справят. Напомних и за писмото на 24 асоциации на животновъди, изпратено и до комисар Войчеховски, с което изразиха несъгласие с определените ставки по обвързаната подкрепа. Трябва да отбележа, че това са максималните ставки по линия на обвързаната подкрепа, но като размер
те са по-ниски от предишния програмен период
Дипломатичният коментар от страна от ЕК беше, че ситуацията в земеделието в България не е позитивна и те са запознати с нея.
Акцентирах и на необходимостта ЕК да извършва задълбочени оценки на бъдещите законодателни инициативи, взимайки предвид високите нива на инфлацията и въздействието, което ще имат тези предложения върху селското стопанство.
- ЕК обяви на 9 ноември нова стратегия за торовете. Какво включва тя, каква е целта?
- ЕК излезе с комуникация за новата стратегия за торовете. Ние, евродепутатите, настоявахме да има такава стратегия на европейско ниво, тъй като от високите цени на торовете и недостига им са засегнати всички земеделци в ЕС, a тази стратегия е част от гарантиране на продоволствената сигурност на Европа. Повишаване на цените на торовете започна още с Ковид пандемията, а след избухване на войната в Украйна, проблемът се изостря. Това изисква общ европейски отговор на тази криза с торовете.
Съгласно съобщението на ЕК стратегията включва широк набор от действия и насоки за справяне с високите цени на торовете и липсата на количества. Основните акценти са
определянето на производството на торове като критичен сектор
и възможността държавите да могат да дават приоритет на постоянния и непрекъснат достъп до природен газ за производителите на торове в своите Национални планове за извънредни ситуации. Разбира се ЕК предвижда държавите да изплащат целева финансова подкрепа на земеделците. Включени са и някои от най-добрите и устойчиви практики и използването на повече органични и по-екологични торове. ЕК ще продължи да работи за диверсификация на търговията и осигуряването на алтернативни доставчици на торове, за да компенсира предишни доставки от Беларус и Русия.
Целта е да има отговор на кризата с торовете като част от гарантирането на продоволствената сигурност.
- Какви мерки предвижда, как ще бъдат подпомогнати фермерите за закупуване на торове - пряко или косвено?
- Това, което на мен ми прави впечатление, е големият брой косвени мерки. Единствената директна помощ, с която пряко ще се подпомогнат земеделците, е предоставянето на целева подкрепа. За целта могат да се използват средства, генерирани от мерки като таван на пазарните приходи на определени производители на електроенергия и солидарна вноска.
И тук ЕК прехвърля отговорността на държавите членки, което е риск да продължат да се задълбочават неравенствата между селските стопани в рамките на ЕС. Всяка държава отговори на кризите според възможностите си. Видяхме, че Франция, Германия, Испания и Полша още през пролетта изплатиха огромен финансов ресурс, за да подпомогнат земеделците си. Не така обаче стои въпросът с размера на държавните помощи в България.
Нашите земеделци получават едва сега помощите си и то в доста по-нисък размер. Такива са възможностите на държавния бюджет, но тук държа да отбележа, че именно по предложение на ДПС с актуализацията на бюджета за сектор земеделие бяха насочени допълнителни 300 млн. лв. за подпомагане на най-засегнатите производства и така държавната помощ за подкрепа на ликвидността на земеделски стопани стана в размер на 426 млн. лв.
Политическата криза в страната освен, че не се решава, се задълбочава. Това възпрепятства приемането и прилагането на адекватни мерки в помощ на земеделците, бизнеса и хората.
В началото отбелязах, така болезненият въпрос за агросектора - липсата на пълна конвергенция или изравняване на субсидиите, продължава да стои като тема. Българските земеделци не получават същите размер на субсидии като колегите си, а като допълнение - и по-малкия размер на държавното подпомагане. Това е предпоставка за задълбочаване на неравенствата и по-ниска конкурентоспособност на общностния пазар. Редно е ЕК да предвиди компенсации с европейски средства за страните с по-ниски плащания.
- Новата стратегия нажежава или успокоява земеделската общност в ЕС? Кога би трябвало да започне прилагането й?
- Прилагането на мерките ще започне, когато националните власти са готови. Необходимо е да се разработят държавни помощи, като и в стратегическите планове за ОСП да бъдат включени мерки за употребата на органични и по-екологични торове.
Изглежда представените мерки не отговориха на очакванията. Видяхме изключително критичната оценка на най-голямата европейска асоциация на земеделците и кооперативите в Европа - Копа-Коджека. Асоциацията критикува ЕК затова, че не адресира краткосрочни действия за справяне с предизвикателствата и изрази мнение, че кризата с торовете ще бъде пагубна за реколта 2023 г. Европейската земеделска общност не би могла да е спокойна при толкова много кризи и ще продължат да настояват за цялостни мерки и прагматичен краткосрочен отговор.
Земеделците осъзнават своята отговорност за осигуряване на продоволствието. Докторите и здравните работници бяха героите на Ковид кризата, но
земеделците са героите на тази криза
Те гарантират храната ни, съществуването ни и полагат всички усилия да продължат да го правят, понасяйки огромна тежест за това.
Продоволствената сигурност има двата аспекта - наличността и достъпността на храните. В първия аспект тежестта се понася от земеделците, а във втория - от останалата част от веригата и най-вече от потребителите. Все повече европейци се лишават от основни хранителни продукти. Целите на стратегията „От фермата до трапезата“ за осигуряване на качествена и питателна храна за всички европейски граждани изглеждат далечни за хората, които не могат да си позволят основни продукти.
Предстои приемането на законодателството по стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за опазване на биоразнообразието, което тревожи земеделците с въвеждането на нови изисквания без задълбочени предварителни оценки на въздействието. Това ще доведе до допълнителен натиск и до ново повишение на цените. От месеци нажежаването заради трудности в земеделието е до червено.
- Още през лятото бе предложен регламент относно намаляването на пестицидите в ЕС. Какви механизми са предвидени за контрол на използването им в стопанствата?
- Това предложение идва в изпълнение на целите на стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биоразнообразие за намаляване до 50% на употребата и риска от химически пестициди и 50% на по–опасни пестициди в ЕС до 2030 г. Това е едно от много важните и предизвикателни законодателни предложения на ЕК.
Основен момент в новото предложение е въвеждането на правно обвързващи цели, като всяка държава ще трябва да определи свои собствени национални цели за намаляване на употребата и риска от химически пестициди (национална цел 1) и на по–опасни пестициди (национална цел 2) до 2030 г., по зададена от Комисията методология. Друг елемент е забрана на използването на всички продукти за растителна защита в чувствителни зони (места като градски зелени площи, както и защитени територии по Натура 2000).
От земеделските стопани ще се изисква да въведат електронни регистри за употребата на препарати за растителна защита, интегрирано управление на вредители и други дейности. Също така има предложени изисквания те да получават независими съвети за алтернативни методи.
- Какви проблеми виждате по това предложение?
- Проблемните места по това предложение за регламент са много. На първо място - определянето на правнообвързващи цели. На този етап не са налични достатъчно надеждни статистически данни за употребата на препарати за растителна защита в ЕС. Такива предстои да се събират и се очаква да разполагаме с тях след 2028 г.
В предложението ЕК се основава на количествата на внесените в страната и реализираните на пазара препарати. Да, обаче, внесените и пуснатите на пазара продукти за растителна защита не означава непременно количества употребени продукти. Ние като група „Обнови Европа“ подкрепяме зеления преход, но винаги сме настоявали за научнообосновани оценки, основани на доказателства. Това ни беше позицията още при гласуване в ЕП на двете стратегии - „От фермата до трапезата“ и стратегията за биоразнообразието. Целите за намаление следва да бъдат реалистични и изпълними.
На следващо място, ЕК признава, че сега действащата директива, която регулира използването на пестициди, е въведена в различна степен в националните законодателства на държавите. Това означава, например, че холандските фермери имат едни норми, а българските - други. Между другото,
в България нивата на употреба на пестициди и торове са едни от най-ниските в ЕС
Така, че едно е да намалиш употребата с 50% от условно 10 единици, и съвсем друго - да намалиш наполовина употребата от 5 единици. В условията на война и риск от продоволствена криза, това намаление на употребата на препарати може да доведе до по-ниски добиви. Затова е основополагащо целите за намаление да взимат предвид националните специфики, агрономическите и климатични условия, състоянието на почвите, вредителите, културите и нивото на използваните пестициди.
В оценката на въздействие на предложението ЕК посочва, че има риск забраната на употреба на пестициди в чувствителните зони да доведе до по-ниски добиви и преди всичко по-високи разходи за производство.
Говорейки за намалена употреба на препарати за растителна защита, следва да се отчете и ограниченият брой на алтернативи в момента. На пазара има малък брой алтернативни заместители, а разработването и пускането им на пазара в някои случаи отнема до 10 години.
Намаляването на административната тежест и в това предложение убягва. Заложените изисквания ще бъдат значителна допълнителна административна и финансова тежест за фермерите.
Следвайки целите в Зеления пакт и това предложение, и всяко друго трябва да отчита настоящата ситуацията и предизвикателствата заради войната в Украйна, особено в контекста на гарантиране на продоволствената сигурност.
ЕС ще продължи да работи за целите, залегнали в Зеления пакт, но считам, че за постигането им жизненоважно в момента е антикризисното подпомагане на сектор земеделие, както и задълбочена оценка на всяко бъдещо предложение, отчитайки актуалната и реална ситуация, за да избегнем задълбочаване на кризите и евентуални изкривявания на пазара.
Работата в ЕП по предложението предстои. Като член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони ще предложа изменения, с които текстовете в регламента да бъдат подобрени и да отчитат националните специфики.
- Кога започва приложението и включено ли е в стратегическите планове? Задължително ли е те да бъдат допълнени с тези изисквания?
- Както всяко законодателство на ЕС, така и този акт ще влезе в сила от датата на публикуването му в Официалния вестник на ЕС. Не мога да посоча конкретен срок, защото това ще зависи от предложенията за изменения в ЕП, постигането на компромис и преговорите в т.нар. триалог (между ЕК, ЕП и Съвета), което в случая изглежда няма да е лесно и ще отнеме време.
В момента в стратегическите планове има мерки за намаляване на употребата на препарати за растителна защита и на торове, но след приемането на регламента най-вероятно националните планове ще се наложи да се допълнят. В Стратегическия план за развитието на земеделието на България за периода 2023-2027 г. и в момента са предвидени този тип преки мерки като насърчаване намаляването на употребата на продукти за растителна защита и торове чрез контрол на краен продукт, насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните промени. Има и редица косвени мерки в синхрон с тези цели.
- Готова ли е ЕК с новата директива за индустриалните замърсители? Освен птицекомбинати и свинекомбинати вече влизат и ферми с ЕРГ с над 150 животински единици. Ще бъдат ли завишени разходите на фермерите и няма ли да се засегнат и средни, а не само големи стопанства?
- ЕК излезе с предложение за изменение на Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността. С измененията се цели намаляване на емисиите от амоняк, метан, нитрати и емисии на парникови газове от индустрията, включително от сектор земеделие.
По сега действащата директива, от сектор земеделие в обхвата й, попадат индустриалното свиневъдство и птицевъдство. Това са около 20 000 индустриални птицеферми и свинеферми в целия ЕС.
В новото предложение се включват и средните ферми, в които се отглеждат домашни птици и свине със 150 ЖЕ или повече. Освен това ЕК предлага разширяване на приложното поле на Директивата и включването на едрия рогат добитък, както и определянето на праг от 150 ЖЕ. Очаква се те да влязат в сила през 2028 г.
ЕК в предложението за изменение на Директивата посочва, че не се очаква да има отрицателно въздействие върху фермерите. По мое мнение тази оценка е противоречива, тъй като включва данни за негативното влияние върху развитието на стопанствата, оперативните разходи и бизнеса. Остава неясен и механизмът за разширяване на приложното поле на Директивата и включването на едрия рогат добитък, както и определянето на праг от 150 ЖЕ.
- Какво предлагат евродепутатите от COMAGRI и за какво ще настоявате?
- В края на септември 2022 г. имахме обмяна на мнения с ЕК по това предложение. Обикновено различните политически групи сме разделени в мнението си. В случая с това предложение ЕК успя да ни обедини. Всички политически групи изразихме несъгласие с него. Европейската земеделска общност също се изказа критично. Френските говедовъди дори казаха, че това е провокация към бранша.
Аз вече внесох изменения в Комисията по земеделие, като предложих заличаване на текстовете за включването на едрия рогат добитък в приложното поле на директивата, а лимитите за птицевъдството и свиневъдството да са по-високи. Считам, че с предложенията ми ще защитим интереса на българските и европейските животновъди. Гласуването им ще бъде през февруари 2023 г. и се надявам колегите да ги подкрепят. Важно е да отстоим българската позиция и в Съвета на министрите на земеделието.
Ако предложението на ЕК не се промени, то ще има негативно въздействие върху животновъдството, като част от него ще е заплашено от прекратяване на своята дейност. Това би довело до сериозни социални, икономически и финансови последствия, с пряко въздействие върху продоволствената сигурност. А през това време фермите трябва да направят още инвестиции, най-вероятно за собствена сметка без европейско финансиране и да приведат стопанствата си в съответствие с новите изисквания. Общата цел за намаляване на емисиите не трябва да застрашава селското стопанство.
- Българският стратегически план е предаден официално в Брюксел. Кога най-рано би бил одобрен?
- Очакванията са той да получи одобрението на Брюксел в следващите дни и седмици. ЕК ще одобри всички стратегически планове до края на годината, а от началото на 2023 г. те вече трябва да се прилагат. Винаги има и едно „но“ и е възможно ЕК да изпрати второ писмо със забележки, с което спира да тече срок за одобрение на Комисията. Разбира се, надявам се, че няма да се стигне до там, защото последните два месеца Министерство на земеделието проведе много активна комуникация със службите на ЕК и отстрани получените над 400 коментара. Вече би трябвало ЕК да има достатъчна увереност за съответствието на Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г. и да даде зелена светлина.
- Освен промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, какво се очаква да свърши още българската държава, за да забързаме процеса? ЕП има ли някакво участие в него и какво Вие може да направите?
- Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е основният закон за земеделието. В Народното събрание, в Комисията по земеделие вече бяха приети на първо четене измененията на ЗПЗП. Това е само началото и една първа стъпка в процеса по подготовка на правната рамка за прилагане на Стратегическия план за развитието на земеделието за периода 2023-2027 г. Остават 45 дни, в които трябва да бъде приет пакета от национално законодателство. Това ще гарантира континюитет, особено по отношение на мерките за директни плащания, които са основната част от финансовата помощ на земеделците. Това ще позволи и предоставяне на подпомагане на земеделските производители и другите бенефициери по плана по ОСП след 1 януари 2023 г., но
реалистично е мерки извън директните плащания да стартират със закъснение
Освен това трябва да се разработят и приемат и подзаконовите нормативни актове - наредбите и насоките, с които ще се разпишат подробните правила за кандидатстване и условията за допустимост. Разплащателната агенция ще трябва да приведе системите си за администриране и контрол в съответствие с новите изисквания. В този период ще се прилагат и нови методи на контрол и нов подход на отчитане на постигане на резултатите.
И всеки път отбелязвам, най-важното е провеждането на информационна кампания за земеделците. Стопанската година вече започна, промените са много, изискванията също, така че земеделците трябва да знаят какви са новите възможности и изисквания.
След приемане на законодателството за ОСП, ЕП разполага с ограничени инструменти в процеса. Като евродепутати можем да изискаме информация от ЕК за процеса по одобрение и прилагане на стратегическите планове. Също така можем да организираме изслушване на държавите и Разплащателните агенции за идентифициране на евентуални проблеми и трудности при имплементирането на ОСП на национално ниво.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
