Тези дни България има повод да се гордее. Такъв повод обикновено дават спортистите ни, но този път един роден дипломат ни накара да се чувстваме удовлетворени от това, че сме българи. Ирина Бокова категорично бе номинирана за втори мандат начело на ЮНЕСКО - организацията на ООН за образование, култура и наука. Кандидатурата на българката, която пое организацията през 2009 г., бе подкрепена в петък от 39 от общо 58-те членове на Изпълнителния съвет. Нейните съперници Жозеф Майла, който е с ливанско и френско гражданство, и посланикът на Джибути във Франция Рашад Фара получиха съответно 6 и 13 гласа. Решението на Изпълнителния съвет трябва да бъде утвърдено от Генералната конференция на организацията през ноември.
"Отдавам тази победа на България - институции, дипломация, президент и на свършената работа. Това беше своего рода вот на доверие за тези четири години, през които ръководех организацията", заяви Бокова пред БНР след избора. Според нея лобирането на българското правителство е допринесло много за преизбирането й. Смятам, че никога сама не бих могла да постигна такъв успех. В крайна сметка това е успех и на цялата българска дипломация, тъй като всички посолства, посланици, външният министър, предишното правителство и външен министър работиха много усилено за това България да има този пост. Бих казала, че това е част от външната политика на страната. Мисля, че в световната дипломация няма лични успехи, това са успехи на държавата, каза още Бокова.
"Това решение на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО е израз на доверие и висока оценка на качествата на настоящия генерален директор. Номинацията й е и признание за куража, който Ирина Бокова прояви през изминалите четири години, преминали в условията на критични финансови ограничения за организацията и в усложнена и динамична политическа обстановка", коментира от своя българското Външно министерство. И наистина времето, в което Бокова ръководеше ЮНЕСКО, не беше никак лесно. Както във финансов план, така и заради социално-политическите процеси, които се случваха по света и засягаха обекти на организацията. След като беше избрана през 2009 г., Бокова бе принудена да се справя с финансова криза в организацията, предизвикана от спирането на американската вноска. САЩ взеха това решение, след като Палестинската автономия стана 195-а членка на ЮНЕСКО през октомври 2011 г. В резултат на американското решение бюджетът на организацията бе намален с 22% и от 653 млн долара се оказа 507 млн. "Започнахме двугодишния период 2012-2013 г. с предварителен дефицит от 188 млн. долара. Генералният директор и секретариатът трябваше да започнат серия от реформи с цел да повишат ефикасността, да намалят разходите и да мобилизират нови фондове, чийто ефект е видим", обяснява Ерик Фал, който е зам. генерален директор, отговарящ за външните отношения. "Финансовата криза е зад гърба ни", увери от своя страна Ирина Бокова пред Изпълнителния съвет на организацията по-рано през седмицата. За целта тя създаде спешен фонд, в който бяха събрани 75 милиона долара, припомня АФП. В същото време Бокова подчерта, че бюджетът от 507 милиона долара "е смешна сума предвид нашия мандат". Около 300 служители на ЮНЕСКО рискуват да загубят своята работа.
Организацията има 1200 служители в централата си в Париж и още 900 по света. От френското външно министерство обясниха, че Франция е дала подкрепата си за нов мандат на Бокова, включително и за да й се даде нужното време да осъществи своята програма за финансово възстановяване. В петък официален Париж поздрави българката с преизбирането й. "По време на своя пръв мандат госпожа Бокова провеждаше в условията на трудна финансова ситуация смела политика на реформи. Вторият мандат трябва да й позволи да завърши своята програма", заяви говорителят на Ке д'Орсе Филип Лалио. Кризата, с която трябваше да се справи Ирина Бокова, я принуди да бъде реалист в една организация на ООН, свикнала с една "прекрасна парижка изолация", коментираха френските медии. Според АФП Бокова е превърнала "нормализирането" на ЮНЕСКО в своя "запазена марка". Бокова ходи често в централата на ООН в Ню Йорк, за да покаже, че ЮНЕСКО се е върнала напълно в семейството на световната организация.
Финансовата криза обаче не беше единственият проблем, с който българката трябваше да се справя. По време на нейния първи мандат имаше и други предизвикателства пред ЮНЕСКО, създадени от политико-социалните сътресения в някои държави. Културното наследство в страните, преживели Aрабската пролет, понесе щети в хода на революциите и бунтовете. Разрушения бяха нанесени и на много паметници от фонда на ЮНЕСКО в Тимбукту. Бокова дори посети града заедно с френския президент Франсоа Оланд три седмици след началото на френската военна операция в Мали. Генералната директорка на ЮНЕСКО бе разтревожена и от плячкосването на египетските музеи при вълненията в страната, както и от унищожаването на обекти при сирийската гражданска война. В Сирия положението, свързано с разрушаване на културно наследство, е изключително тревожно, смята Бокова. Тя посочи и проблема с незаконните археологически разкопки, които се извършват в момента на десетки места в Сирия.
Преди 4 г. спечели поста след пет вота
Ирина Бокова беше познато лице в Париж, още преди да бъде избрана за шеф на ЮНЕСКО. Преди да поеме поста тя беше посланик на България във Франция и постоянен представител в световната организация. Бокова стана първата жена, оглавила организацията на ООН, както и първият източноевропеец, който заема този пост. И ако този път номинацията й получи категорична подкрепа още от първия път, то през 2009 г. надпреварата беше много по-оспорвана. Тогава българката бе избрана едва след петото гласуване. С 31 гласа срещу 27 Бокова спечели битката със сочения за фаворит египтянин Фарук Хосни, който се ползваше с подкрепата на африканските страни и тези от Латинска Америка, но стана противоречива кандидатура заради антиизраелските му изказвания. Първоначално за поста генерален директор на организацията, занимаваща се с образование, наука и култура, имаше 9 кандидати. Сред тях беше и авторитетната тогавашна еврокомисарка Бенита Фереро Валднер.
Подкрепи "Чудесата на България"
Ирина Бокова подкрепи Белоградчишките скали и Магурата да бъдат включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Двете забележителности бяха победители в миналогодишната Национална кампания на "Стандарт" "Чудесата на България". Към момента България има само два обекта, включени в списъка на световното нематериално културно наследство - бистришките баби и нестинарството. Кампанията "Чудесата на България" създава обществена нагласа, за да могат отново българите и младото поколение на България да познават по-добре своята история и своето наследство, коментира генералният директор на ЮНЕСКО. Тя отнесе в организацията кукла от шума, изработена от пловдивски деца. Ще разкажа на всички в Париж за малките майстори, които спечелиха сърцата на българите в кампанията "Чудесата на България", обеща Бокова пред главния редактор на "Стандарт" Славка Бозукова. Това се случи при официалното откриване на зала "Чудесата на България" в НДК. Оттогава до днес в нея има безплатна постоянна изложба "Културното наследство на България - минало, настояще, бъдеще". В нея са включени макети на някои от най-известните чудеса на България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
