Великото народно събрание бе събрало цвета на нацията
Вежди и Ламбо са от най-изявените жреци на музите
В достолепната зала с надпис "Съединението прави силата" на 27 октомври ще започне работа 34-ото обикновено народно събрание. Честта да открие и първи да удари гонга за втори пореден път се пада на големия актьор Стефан Данаилов. Не е за вярване, но непобедимият майор Деянов, който през 70-те громеше врага на всеки километър, днес се оказа най-възрастният депутат.
В пленарната зала, макар и на противоположния й край, ще бъде друг изключителен артист: Вежди Рашидов. Талантливият художник и скулптор също като Ламбо влезе в политиката с летящ старт. И той изкара един министерски мандат, за който врагове го одумват, а той се гордее. Вежди винаги подчертава, че след като си стиснат ръцете с Бойко Борисов, той ще бъде там, където Генерала пожелае. Колкото и да му липсва ателието, колкото и малко време да му остава за глината и за еротичните му пастели.
Дори много внимателно да се вглеждаме в имената на избраниците в новия парламент, броят на изявените артисти се изчерпа само с тези двамата. Дори да добавим Волен Сидеров, някога журналист, както и Валери Симеонов, собственик на телевизия, пак ще стигнем до печалното заключение - баш творческите личности бягат от политиката. В това Народно събрание те ще бъдат най отсъстващи. Докато Великото беше истинска академия.
Петър Слабаков - почтеният хулиган
Петър Слабаков, който има над 120 роли в киното и е бил доброволец във Втората световна война, знаеше 2 и 200. Работил е като тракторист, деловодител в конезавод, леяр, завършва икономика, а после вятърът го отвява на сцената. Още през 1988 г. с типичната си страст и всеотдайност Слабаков се хвърля в суматохата, наречена политика. Той е сред основателите на Русенския комитет "Екогласност", един от водачите на протеста в градинката пред "Кристал" - в хаоса дори отнася няколко ритника от милиционерите. И пак със същата страст и надежда за по-добро стана депутат от листата на СДС в 7-то велико народно събрание. За да каже по-късно: "На мен 10 ноември вече не ми е никаква дата. Беше само за момента. Аз бях излъган. Не знам за други. Надежда някаква имаше, очаквах промяна, обаче не стана. Идва новото демократично управление с демократични порядки - но такива няма. Всеки се възползва."
В 37-то народно събрание вече беше в коалиция с червените, но продължаваше да ходи с лента в косата - като истински хипар. Никога не облече сако и не си върза вратовръзка, въпреки че в един момент те бяха задължителни за дрес кода на жълтите павета. Крачеше с високи ботуши като истински каубой. Спечели си репутацията на чешит, който казва винаги каквото мисли. "Стига сме правили театър, дайте да работим!" и "Авантизация тресе държавата!" са негови култови реплики, при това казани от трибуната на Народното събрание.
След като се убеди, че политиката не е за неговата волна душа и морални мерки, се прибра в къщата си в село Бериево. Отиде си със същата стара лада, с която беше дошъл.
Доживя живота си с актрисата Цветана Гълъбова, с която се знаят още от 1957 г., когато са заедно в бургаския театър. "Твърдоглав, неуправляем, ходеща емоция", така го определя тя.
И от Бериево Слабака коментираше злободневието. На въпроса какво е пропуснал, отговаряше: "Не набих никой депутат..." Не че политиците не го взимаха на сериозно, но не му се сърдеха истински. Поне онези от тях, които можеха да различават принципите, ако ги видят у другиго.
Слабаков почина от рак на 17 май 2009 г. "Помнете го като Шибил. Достоен. Достолепен", каза тогава неговата снаха Ернестина Шинова.
Коста Цонев: Лош театър
Коста Цонев беше депутат от НДСВ в 39-то и 40-то Народно събрание. Почиташе Царя, но негови идоли винаги са били Стефан Стамболов и Александър Стамболийски.
"Не аз, а съдбата е виновна да стана депутат. Поначало не съм привърженик на политически взаимоотношения и действия. За мен политиката е много компрометирана дейност, но се появи един човек, който уважавам още от рождението му - казва се Симеон Сакскобургготски. Когато ние, 101 интелектуалци, го поканихме и той пристигна в България, видях невероятния народен ентусиазъм при неговото посрещане. Тогава реших, че това е човекът, за когото мога да работя, да говоря и да застана зад неговите позиции", изповядваше големият естет и любител на женската красота.
Коста Цонев сравняваше парламента с лош театър, неорганизиран и пълен с бездарни актьори. Той, който е работил с изключителни професионалисти на сцената и пред камерите, изпитваше огромна мъка и тъга от това, което виждаше около себе си Народното събрание. Въпреки това, като героя си Дон Кихот от "Човекът от Ла Манча" Цонев никога не съжали за избора си. "Исках да се боря за кауза, а в подобни случаи вземам в предвид всички невероятни неща, които биха могли да се случат. Не унивам и никога не падам на колене. Боря се докрай, докато мога. Много изненади ми е поднасял театърът, така че едва ли нещо вече може да ме учуди. Влизането ми в политиката бе най-голямото предизвикателство и не съжалявам. Успях да помогна за някои неща, които отдавна исках да станат - не само в моя регион Сливен, но и в София, а и въобще в България. Помогнах да започне реконструкцията на Младежкия театър. Това е нещо наистина изключително, голям плюс за културата. Помогнах да се увеличат заплатите на актьорите. Българското кино успя малко да живне с тези 6 500 000 лева, които бяха отделени за него. Ето такива неща ме окриляват и ми носят радост. Това успях да постигна, благодарение на факта, че съм депутат. Ако бях обикновен артист, никой нямаше да ми обърне внимание. Така че депутатството помага за инициативи с положителен характер - а не само пълни джоба. Останах безкрайно изненадан, когато далавераджии ме обвиниха, че съм съдействал във възкръсването на Младежкия театър, за да взема процент. А аз идея си нямам кой го строи. Подобни нападки само ме карат да се смея, но така е - хората стават отмъстителни, когато ги настъпиш!", каза Дон Кихот на финала на първия си мандат и се втурна във втори.
На края обаче интелектуалецът остана омерзен. Признаваше, че му е дошло до гуша от безумията и дилетантщината на колегите му от парламента. Разбирането му, че основната работа на човек, който се занимава с политика, е да помага на тези, които са го избрали, контрастираше с желанието на повечето персонажи на "Царя" да увеличават банковите си сметки. И беше логично да е отвратен - но му остана удовлетворението от лично свършената работа.
Писатели се прескачат през 90-те
Великото народно събрание беше свикано на 10 юли 1990 година със задачата да създаде новата демократична конституция на България. Честта да го открие се падна на най-възрастния - поета Йосиф Петров. Четиристотин са избраниците на нацията. Петдесет от тях са видни представители на родната интелигенция. "Не се усетихме да направим наша парламентарна група", каза по-късно в интервю БКП депутатът Васил Михайлов, който цяла България аплодира като капитан Петко войвода. Наистина жалко, защото в нея щеше да блести интелектуалният елит на страната. Писатели и поети, чиито книги събрани заедно могат да напълнят цял вагон, артисти, любимци на милиони българи, талантливи художници, журналисти. Жалко, но тези до този момент духовни съмишленици, може би приятели, колеги и бунтари, вече не вървят по един и същи път. В сградата с надпис: "Съединението прави силата" те са разделени от дълбока политическа бразда. Това виждат и телевизионните зрители, които в онази епоха не отлепят поглед от директните предавания. Отляво е групата на БКП - Валери Петров, Анжел Вагенщайн, Леда Милева, Светлин Русев, Стефан Продев, Борис Димовски... Вдясно е наскоро създаденият съюз на демократичните сили: титаните на сцената и екрана Тодор Колев и Петър Слабаков, култовият художник от Бургас Георги Баев, "щурецът" Кирил Маричков, писателите Георги Мишев, Марко Ганчев и Блага Димитрова, която много скоро и за малко ще стане вицепрезидент, литераторите Александър Йорданов, Едвин Сугарев, Михаил Неделчев, предвождани от шефката на Демократическата партия Елка Константинова.
Наивно е да се мисли, че тези хора са се втурнали в политиката заради пари и привилегии. Приживе Борис Димовски разказваше: "В Истанбул журналисти ме питаха: "Вие сте художник и депутат, какви са доходите ви?". Като знам, че един тамошен парламентарист взима 3000 долара, реших да излъжа. Вдигнах малко, а ония ме гледат като извънземен".
След 45 години тоталитаризъм, след три десетилетия на Тодор Живков България се къпе в надежда. Хората вярват, че идва нещо ново и хубаво. А наивните интелигенти се считат длъжни да помогнат със своя ум и талант, опит, мъдрост и, разбира се, известност. Затова са там. Само година по-късно от мечтите не остава нищо. Разочаровани, почти всички си тръгват от политиката, за да не се върнат никога.
Първият минискандал във ВНС се разразява около три месеца след откриването му. На 26 октомври живият класик Йордан Радичков подава молба да бъде освободен от депутатските функции. Като ястреби върху му скачат литераторите. Те го обвиняват, че е използвал популярността и авторитета си, за да привлече избиратели за комунистическата партия, а сега бяга. Другарите му в червено го бранят с всички възможни аргументи. Той има право, казват. Радичков не е в залата. Продаде името си, крещят демократите, и което е още по странно - литераторите. И тогава те получават удар под кръста точно от своите. На трибуната възмутен е Тодор Колев: "За кого говорите? Кого обвинявате?, пита и гледа лошо. А Петър Слабаков се провиква: "Аз съм за Радичков". Парламентът е като врящ котел. Забележим е този, който може да вдигне най-много децибелите. "Тук всички сме за четвърти километър", откровен е Георги Баев. (Там се намира най-известната лудница в България.)
Само веднъж Валери Петров се качва на трибуната. Говори за социалистическата идея, за романтиката и вярата на младостта си. Още след първите му думи отдясно започват грубо да го апострофират. Думата социализъм действа на демократите като червен плащ на бик. Преводачът на Шекспир обаче - в разрез със стила на колегите си - не се надвиква. Поетът прави дълга пауза и казва: "Съжалявам, но явно моите думи не са за тази аудитория". След това сяда. Настъпва мъртва тишина.
"Веднъж се опитах да кажа нещо и бях възпрепятстван в началото", ще си спомни по-късно Валери Петров. И добавя: "А в това, че много литератори взеха участие в политиката през първия период на промяната у нас, няма нищо чудно. Чудното е, че някои от нас така се вживяха в новата си роля, че забравиха за литературния език. Тъжна работа". Свидетели разказват, че Валери Петров бил толкова дисциплиниран депутат, че искал разрешение от шефката на парламентарната група Нора Ананиева за всяко излизане от залата.
Никой от следващите парламенти няма подобно присъствие на автентични интелектуалци. Веднага след като ВНС бе разпуснато, творците се разбягаха. Разочаровани. По-късно Васил Михайлов, единият от четиримата депутати, които се отказаха от втората си заплата, обяснява защо: "Театърът в политиката стана циничен още от втория ден".
Отказали
Христо Стоичков
За всяка партия е чест Стоичков да бъде в листите й. Думите са на олимпийския шампион в тройния скок Христо Марков. През 2005 година той е ръководител на предизборния щаб на СДС. Тогава, според информация в пресата, Модерния ляв се среща на няколко пъти с Надежда Михайлова, но от това не следва нищо.
Няколко години по-късно току-що учредената партия ГЕРБ на тогавашния кмет на София Бойко Борисов също кани Камата да стане депутат. Напразно.
Радой Ралин
Големият сатирик, ексцентричният артист, писателят е канен осем пъти да влезе в кандидатдепутатските листи, твърдят синовете му. Мераклиите са от целия политически спектър. Като някогашен ремсист и комунист, червените го смятат за свой. Като опозиционер при социализма и изключен от БКП, демократите го боготворят. Царистите също не отлепят око от автора на "Люти чушки". Много съблазни, но всичко е напразно. Радой е железен в отказа си. Чешитът, който никога не е имал часовник и телефон, остава верен на себе си.
Христо Бойчев
Най-играният български драматург по света за всички времена, човекът, чиито пиеси са на сцените от Сибир до Америка, е категоричен: въпреки поканите никога няма да влезе в политиката. "Да сляза от световния връх на българска почва въобще не ме блазни", казва талантът от Полски Тръмбеш. "Освен това съм максималист и перфекционист, каквото и да правя. Властта отнема много енергия. Политиката ще ме изтощи. Предпочитам да хабя силите си за нещо, което ще остане за целия свят".
Боян Биолчев
Бившият ректор на Софийския университет "Свети Климент Охридски", професорът, писателят, атлантикът, морският лъв Боян Биолчев няма как да остане незабелязан от политическите брокери. Освен за депутат той е канен за министър, а според слуховете и за президент. Предпочел е да остане при студентите. "Амбициите ми са свързани с писателството. Аз съм човек на изкуството. Заточението в друг свят може да се отрази пагубно за всеки, който има по-цветни претенции за живота. А аз гледам да съм там, където съм най-полезен", твърди професорът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
