* ГЕРБ ще води със сериозна преднина, БСП и "Продължаваме промяната" ще се бият за второто място
* ДПС направи крачка напред с номинацията на Карадайъ, избирателите на ДБ ще бъдат разколебани в три посоки, казва проф. Антоанета Христова, ръководител на департамент "Психология" в Института за изследване на населението и човека към БАН
* Възрастните хора може да не излязат да гласуват
* Партиите „на протеста“ не могат да преодолеят стереотипите си за нападение, вместо за консенсус
* Недоверието в политиците и експертизата отказва хората да се ваксинират
- Проф. Христова, ще се отрази ли сегашната ситуация с ограничителните мерки и зеления сертификат на избирателната активност?
- Върху активността по време на изборите ще се отразят няколко фактора. Единият е броят на новите заразени, които растат всеки ден и до две седмици не се предполага да намалеят, в най-добрия случай може да достигнем плато на заболеваемостта. Това може да уплаши по-възрастните хора и по-малка част от тях да излязат да гласуват.
Вторият фактор е притеснението сред възрастните, което предизвиква гласуването с машини. На миналите избори имаше тенденция хората в по-напреднала възраст да не отидат да гласуват заради машините. Предполагам, че това, заедно с високата заболеваемост, ще откаже хора.
На трето място причината да се откажат да гласуват е общата политическа ситуация, която демотивира голяма част от избирателите - всеки ден се случват скандали, които намаляват желанието за гласуване, особено на тези, които са гласоподаватели на по-новите формации и на Румен Радев. Решението на Конституционния съд от сряда също налива вода. Не че то ще бъде решаващо и ще повлияе категорично да не се гласува. Но то е част от общата картина на разочарование и демотивация. Предполагам, че в следващите дни ще има още такива събития, които ще бъдат поредна капка в чашата на разочарованието. Това не се отнася до всички избиратели. Отнася се особено за групата над 60 г.
- Как се отразява икономическата криза - вдигането на цените, очакваното поскъпване на ток, парно и т. н., върху нагласите за гласуване?
- Изключително негативно. Кризата повишава тревожността у всички за това дали ще се справят през зимата, какъв ще е финансовият удар, който ще преживее всяко семейство. Нещата обаче не са еднозначни. Когато човек се притеснява за себе си и за кризата, в която навлиза, и за стабилността, и за здравето си и това на близките си, това съвсем не значи, че се разочарова от своя избор в политиката.
Времето е твърде малко, за да се завърши целият процес на разочарование докрай. По принцип цялата отговорност се поема от управляващите към момента, т.е. от служебният кабинет и Румен Радев. Само че привържениците на служебния кабинет и на Румен Радев не могат да се разочароват напълно за толкова кратък период от време. Формирането на нагласите е дълъг и сложен процес, както и разочарованието преминава през поредица от фази, за да се превърне в отказ от гласоподаване. То преминава през безразличие, през отдръпване, през отказ да се гласува, за да достигне до отрицание и желание за наказание.
Все още голяма част от избирателите са разочаровани, но объркани. Не искат да гласуват за някой от предишното управление и в същото време новите вече не им харесват. В момента тече война за това на кого да се припише най-убедително отговорността и вината за разочарованието. Този процес е твърде динамичен и всеки ден, с всеки скандал се предизвикват капки, които могат да прелеят чашата на разочарованието. Но ми се струва, че това няма да стане до 14 ноември. Най-вероятно е по-чувствителни групи от хора, каквито са възрастните, да си останат вкъщи. В този смисъл най-застрашени са резултатите за Румен Радев и за БСП.
- Как очаквате да се разпредели вотът в сравнение с предишните избори, ако сега е гласуването?
- Не мога да кажа нещо повече от това, което казва социологията, с една разлика - смятам, че процентите като абсолютна стойност не са верни, те са относително понятие.
Съотношенията обаче ще се запазят - ГЕРБ ще бъде първа политическа сила и то с голяма разлика спрямо втората. Предполагам, че "Продължаваме промяната" и БСП ще се бият за второ място, като скритите процеси при тях са, че за ПП се очаква вот от чужбина, докато за БСП се очаква проблем с гласоподавателите им в по-висока възраст. Мая Манолова и формацията около нея ще изпадне под 4-процентовата бариера. Но това е хипотеза към днешна дата.
Общото ми впечатление е, че политиците, особено тези, за които подкрепата върви надолу - Мая Манолова, Демократична България - се държат доста неадекватно в предизборната кампания. Те не могат да преодолеят старите си стереотипи да нападат, а не да правят адекватна позитивна кампания. Те продължават да чертаят червени разделителни линии, а не да мислят как да решат проблеми. Не могат да излязат от собствения си начин на мислене, от собствения си "характер". Още в началото на кампанията ме питаха смятам ли, че те ще променят поведението си и съответно характера на кампаниите си. Аз казах, че те трябва да го променят, но не смятам, че могат да го направят. Това е като при хората - човек е такъв, какъвто е - той не може да стане различен. Когато си търсил толкова много разделение, не можеш изведнъж да търсиш единение. Затова не ме изненадва поведението им.
Но при тази картина все още не мога да прогнозирам до каква степен ГЕРБ ще успее да направи правителство. Справедливостта изисква, ако ГЕРБ е първа политическа сила с голяма разлика спрямо втората, да се опита да направи правителство и да й се даде шанс. Но в момента не съм сигурна какво ще се случи по време на предизборната кампания, а и много важно е какви гласове ще набере проф. Анастас Герджиков. Личността на новоизбрания президент и перспективата, през която можем да прогнозираме какво ще стане след 14 ноември.
- Т.е. Вие обвързвате избора на президент не само с гласовете, който ще спечелят различните партии, но дори и със съставянето на кабинет?
- Да. Смятам, че Румен Радев не е способен да реализира ефективна комуникационна стратегия сред политически партии за постигане на единение. Това също произтича от профила му, от характера, от стила на професионалното му поведение преди.
Докато при проф. Герджиков е точно обратното. При него има друг стил на комуникация и друг стил на създаване на климат, в които могат да се водят преговори. Диалогът, както и търсенето на консенсус, са особено ценени. Да добавим и това, че в последните му интервюта той твърди, че силен приоритет при него е да направи всичко възможно за формиране на правителство. В този смисъл на него по-обосновано може да се вярва, защото диалогичният стил произлиза от професионалния му профил. Затова за мен е много обвързващо кой ще бъде президент, за да мислим за шансовете за съставянето на правителство. Румен Радев ще бъде президент до януари. Но ще има друго самочувствие и друга нагласа за преговори, ако не е спечелил.
- Как преценявате другите кандидати за президенти - Мустафа Карадайъ и Лозан Панов?
- Карадайъ е много добра кандидатура за ДПС. Идентификационно ДПС се заявява ясно, със самочувствие. За първи път ДПС казва: Ето ни, нас ни има, отричате ни, но ние имаме самочувствие на партия, която има своя принос за демократизацията на България, ние защитаваме хората си, когато срещу тях няма категорични доказателства, ние участваме равнопоставено в българския политически живот. Това поставя ДПС с крачка напред от поведението им до този момент. С по-голямо самочувствие, с по-силно себеутвърждаващо се поведение.
Докато Лозан Панов не е убедителен като кандидат за президент - като говорене, като аргументация, като присъствие на авторитет. Много хора очакваха, че като съдия ще има много повече умения в риторика, в аргументиране, в умението комплексно да разбираш и обясняваш един проблем. Не видях това до този момент в неговото политическо говорене. И ми се струва, че той не може даже гласоподавателите на Демократична България да мотивира докрай да гласуват за него. Мисля, че избирателите на ДБ ще бъде разделени на три - между Лозан Панов, Румен Радев и Герджиков.
- Един въпрос, който не е пряко свързан с политиката, но е в контекста на цялата ситуация в момента: Защо толкова упорито българите отказват да се ваксинират?
- Да сравним българите с шведите. И двете култури са индивидуалистични. Какви са разликите - там има т.нар. хоризонтална ценностна ориентация (по Хофстед) - грижа за себе си, за другия и за обществото. При нас грижата е вертикална - грижа за мен и изпълняване на заповед отгоре. Хем не харесваме тези отгоре, хем имам нужда да изпълняваме инструкция. Това е установена характеристика на нашето общество.
В такова общество с подобна индивидуалистична вертикална характеристика на ценностите, типът управление, което беше в първия период (март, април, май 2021) на НОЩ /Национален оперативен щаб/, бе възможно най-добрата формула за обществото ни. Спомнете си, че в този период ние много харесвахме управлението на кризата. Кога то се срина - когато се появи опозицията, недоверието в експертизата, в политиците. Когато политиците иззеха от експертизата управлението на процеса. В Швеция политиците се подчиниха на експертизата. Техният Институт по обществено здраве управлява целия процес и политиците се подчиняват на препоръките му. Което означава, че политизирането на процеса е грешка.
Трябваше да оставим нещата в ръцете на експертизата. Но и експертите застанаха един срещу друг, влизайки в его състезание и политическо състезание също - точно това е грешката, защото създаде недоверие. В Швеция не го направиха. Недоверието, което покълва към политиците и експертизата, е в основата на конспиративните теории и в основата на отказа от ваксиниране.
Хората не могат да бъдат накарани да се ваксинират доброволно, защото посяха недоверието и противопоставянето в средите и на експертите, и на политиците.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
