- Водят се задкулисни маневри, които хората не разбират
- Въпросът кой е виновен, че няма кабинет, става централен
- ПП не се стремят към компромис, а към избори, говорят на електората си.
- Идеята, че Радев налага дъщеря си за актриса, е просто абсурдна
- Най-отгоре на сметката на Нинова ще пише "Радев", твърди социологът Андрей Райчев в специално интервю за вестник "Стандарт"
- Г-н Райчев, непосредствено след връчването на втория мандат на ПП политическата ситуация като че ли изглежда още по-затлачена, отколкото досега. Защо се стигна до това?
- От втория мандат никой не очакваше нещо особено. Като цяло, капанът е следният
- повечето политици съзнават, че трябва да направят някакво правителство, което обаче трябва да се базира на фундаментален компромис. Те не могат да го направят, не толкова заради изборите сега, които по този начин ще избегнат, колкото заради местните избори наесен. Тогава предстои много важна битка от всякакви гледни точки. Централно и главно - най-вече за София.
- Какво показва анализът ви за местния вот в столицата?
- Христо Иванов би могъл да постигне огромен успех - да наложи десен кмет. Това на десницата не се е случвало от 2006 г., когато Бойко Борисов стана кмет - 17 години. Но изисква съюз с ПП и много добри отношения с тях. Заради това той не може и крачка да направи към ГЕРБ, тъй като ПП и ГЕРБ са в отвратителни отношения. Освен това, и самият негов електорат е крайно скептичен на тема каквото и да било сътрудничество с ГЕРБ.
По този начин се образуват две огромни ядра по 600-700 000 души всяко, които твърдо са решили да не бъдат един с друг. В такива условия няма как да стане правителство.
- Но всички партии едва през друга повтарят, че трябва да има кабинет. Защо говорят тези неща?
- Защото хората са ги изпратили с две различни послания. Едното е: идете там и разгромете противника, да речем за ГЕРБ. И второто е: идете там и се разберете нещо, което е точно обратното. И те съответстват и на двете команди. Казват: много трябва да го направим и няма да го направим, защото другите са гадове.
- Само че това граничи с шизофрения.
- Това не е тяхна шизофрения, а шизофренно послание от суверена, който им е казал: направете правителство, но не правете правителство.
- Най-яростна в програмната си реч в сряда като че ли беше Корнелия Нинова, която възкликна, че парламентарната република е в опасност и провидя, че Радев заграбва властта. Има ли основания за това?
- Това е борбата й с Радев. Нищо такова реално няма, никакъв Радев не е заграбил никаква власт. Корнелия Нинова просто ужасно се опасява, че на конгреса, който й предстои - ако не на тоя, на следващия - на сметката, която ще й бъде поискана, най-големият подпис отгоре ще бъде "Радев" - защо се скара с президента, какво стана? И тя с всички сили се бори и се старае да разлъчи президента от неговия естествен електорат. Така че това е чисто нейна вътрешна маневра.
- А какво желае ДПС в крайна сметка, защото сме в ситуацията, в която то държи ключа?
- То държи един от ключовете. Освен това, те доста пострадаха от сатанизация през последните години. И искат да излязат от изолация и да влязат в любимата си роля на малък съюзник. ДПС иска по-скоро да има участие в някакви преговори, а с тях никой не иска да преговаря.
- Напротив, непрекъснато ги канят и участват в срещи.
- Да, разбира се, не се е стигнало до непоносимост. Но ГЕРБ например бяга като дявол от тамян от това някой да не каже: ти си съюзник с ДПС. Да не говорим за другите.
- Много лицемерие стана в цялата тази работа. В крайна сметка то няма ли да изяде главите на всички?
- Има елемент на лицемерие, но не бих го нарекъл така, а танц за пред електората. Електоратът е много чувствителен, особено ако види, че не е прав и казва например: как може да преговаряте изобщо, вие сте предатели. Това не е така. Политиците са там, за да преговарят, обаче тези преговори изглеждат като предателство и те се стараят да не се срещат.
Давам следния пример - голямото обвинение към Радев е, че се бил срещал с Бойко Борисов, което се оказа невярно. Извинете, но единият е бил премиер три пъти, другият е втори мандат президент. Какво по-естествено има от това да седнат и да говорят. Но и едните, и другите ще кажат: ето, ти ни предаваш. Което е много глупаво, само че това е нагласата на българите. Тя датира още от синьо-червените времена, когато всеки разговор между двете сили се разглеждаше като предателство.
- ГЕРБ предложи кабинет от неполитически лица, ПП твърди, че гръбнакът на кабинета им трябва да е политически. Кое е печелившото?
- И двете са насочени към решаване на един и същ въпрос. Ако те са сигурни, че няма да има кабинет, а избори - мисля, че това е така - започват да говорят не за кабинет, а за това защо не стана. Просто са намерили два начина да го разказват. Тоест, това е по-скоро оправдание, отколкото реално желание да се върви напред. Защото хората са ги пратили с идеята да направят някаква власт. Оттук нататък въпросът кой е виновен, че няма правителство става централен и те маневрират изпреварващо, за да кажат: ето, видяхте ли ги, ние направихме всичко възможно, даже компромис им предложихме, а те не искат.
Въпросът е дали има някакъв шанс за кабинет, ако Радев връчи мандата на Христо Иванов? Но той ще пази като зеницата на окото си параметъра "само заедно с ПП". Все пак има някакъв шанс да се направи нещо временно. Друг не виждам. Ако Радев го даде на Корнелия Нинова, това ще бъде просто шум преди изборите.
- ПП предложи 4 приоритета, но в тях има предварително заложени бомби за БСП като войната в Украйна и Изборния кодекс. Нарочно ли го направиха?
- Това е предизборно. То е адресирано към електората - ето как бихме управлявали. А не към евентуалните партньори - дайте да направим нещо компромисно. Те не предлагат компромис, защото не се стремят към компромис и съм почти сигурен, че през март ще има избори. Това го виждаме при всяко надцакване за пенсиите. Тоест, нямаме типичната загриженост как да скърпим бюджета и прочее, а чисто изборно размахване на опашката.
- Тъй като покрай всичко това много се заговори за служебните кабинети и продължителността на управлението им, възможно ли е преразглеждането на статута на тази институция и дори отмяната й, което означава конституционна промяна?
- И то много фундаментална. Служебният кабинет в рамките на тази конституция играе ключова роля, дава възможност на страната вече няколко пъти да излиза от абсолютно безизходни политически ситуации. Но ако конституцията се промени към президентска република, както мнозина настояват, той ще отпадне.
Българите много не си дават сметка, но президентска република всъщност означава избиране на министър-председателя без парламента. Това ще даде много лоши последици в България, според мен. Аз съм 99% сигурен, че ако това се направи, за броени години и за много време напред ще се образува силна еднолична власт.
България три пъти е влизала в еднолична власт -при Фердинанд, Борис Трети и Тодор Живков. И трите пъти, за да падне тази власт, е трябвало да стане някакъв световен катаклизъм. Българите не умеят да свалят еднолична власт, страшно бързо се навързват любимците на президента - любими писатели, любими архитекти, любими журналисти и т.н. И тези любимци образуват достатъчно плътен каймак, така че бутилката просто не може да се отпуши без взрив. Ставаме като бутилка с шампанско - може да се отпуши, но трябва да има: "Бум!".
- По този повод да попитам и за разразилия се най-вече в социалните мрежи скандал с присъствието на дъщерята на президента на новогодишния концерт във Виена, както и с участието й в някакъв филм в главната роля, в които всички провидяха налагане на авторитаризма.
- Това, разбира се, е смехотворно. Идеята, че Радев налага дъщеря си за актриса, е просто абсурдна. Тя е актриса и той едва ли би могъл да й забрани да играе. Но горкото момиче. Те ще я гледат, ще я дъвчат и т.н. Това е нещастието на антуража на известния човек. Това за Радев изобщо не го приемам.
Но виждам друго. За втори път имаме типичен социалистически скандал. При комунизма нямаше политически скандали, те бяха в областта на културата. Пак не бяха съвсем разрешени, не бяха публични, но всички знаеха и обсъждаха. Сега това за първи път стана с някакво напиване в Народния театър, довело до съвършено безсмислена в моите очи многоседмична разправия. Сега отново виждаме културно събитие, което заема централно място.
Нещо много ми напомня соца. Това показва едно разцентроване на вниманието и отчаяние от това да се занимаваш с централните въпроси. Просто е липса на политически живот и подмяната на политическия живот с неговите реални въпроси - за зеленото, за гей проблемите, за енергията, за инфлацията, за войната в Украйна, с разправии кой се напил, кой минал по коридора и кой направил лош филм.
Навремето Хачо Бояджиев всеки януари се подлагаше на масова инквизиция, защото новогодишната програма била лоша. Те готвеха програмата, харчеха пари, пускаха балерини и накрая всички казваха: много лоша програма и тази година. Това е социализмът, това е една провинциална история като задачите на децата през лятото, когато публикуваха темите и цялата нация гледаше какво се е паднало на матурите - Ботев или Дебелянов.
Това е типичен квази обществен живот. А пък около Радев, каквото и да направят неговите хора, и Нобелова награда да получи някой, те ще кажат: ето, Радев го направи с връзките в Швеция и племенникът му получи Нобелова награда. Това е рефлекс на нашите провинциалисти да плюят ръководството и всички движения и действия се разглеждат като опит за заграбване на портфейла.
- Служебният премиер Гълъб Донев поиска от министрите отчет, тъй като краят на мандата им наближава. Това умозаключение ли е или консултирана фраза с Румен Радев?
- Краят на мандата им със сигурност наближава. За да бъда съвсем искрен, ще кажа, че тези министри правят добро впечатление. Като гледам какво говорят, как сериозно се отнасят към задачите и никой не ги е обвинил в някакви далавери, този път екипът е сравнително добър. И ако трябва да управляват още 2 месеца, предполагам, че Радев няма да внесе големи промени.
- Да речем, отиваме на избори. Но при връщането на хартиената бюлетина каква ще бъде картинката в следващия парламент?
- 3-4 агенции публикуваха данни. Навсякъде ГЕРБ е между 22-25%, ПП е около 15-16%. Дистанцията си стои. Тя не е толкова голяма, че едното окончателно да надмогне другото. Но е достатъчно голяма, за да възпроизведе този пат, който наблюдаваме в момента.
Доколкото разбирам, машините не изчезват напълно, въпреки всички критики. Хартиената бюлетина даваше страшно много отклонения за невалиден глас, но това не е толкова дори заради фалшификациите, каквито има, колкото заради преференциалното гласуване. То ужасно обърква българите и произвежда гигантско количество невалидни бюлетини.
Аз лично съм привърженик на машинното гласуване, защото то показа една прекрасна точна картина и не виждам никакви проблеми. Но г-жа Нинова успя да убеди партията си, че причината за загубата е хартиената бюлетина. А пък ГЕРБ се възползваха от това, за да откъснат Нинова от съюза й с ПП. Това наистина са задкулисни маневри - не, че хората не ги виждат, но не разбират защо се правят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
