София. След вчерашното телевизионно интервю на Цветанов един зрител беше написал в някакъв сайт: "Забрави ли, как подхвърляше Плевнелиев, когато го избрахте за президент? А сега много говорел и не знам какво си още."
Да, де, подхвърляха го до небето - особено се радваше самият Цветанов. Но пък сега ясно даде знак, че не е лошо от време на време президентът да слиза и на земята.
Бойко още в изборната нощ го предупреди - с едно почукване по главата. Неособено възпитан, но пък ценен намек за човек с фриволна и възторжена нагласа, какъвто е Плевнелиев: "Не забравяй кой си и кой те довлече дотук!"
Тогава това изглеждаше грубо и така си е всъщност - но в нашата провинциална политика какво друго да се очаква. Освен това не е лесно да кажеш на някого да е по-въздържан, да си мери приказките, всички се притесняват да го правят, не им е удобно - а пък после ходят боси по огъня. Нашите политически навици, доколкото изобщо ги има, никак не са улегнали - не ги виждам първенците ни да седят мълчаливо край някоя камина и от време на време да отронват по някоя фраза с усещането, че я пишат за времето. Те все си говорят набързо и приповдигнато, накрак. Или също тъй приповдигнато искат да се харесат на патрона си, който и да е той. Докато си изтъкат кросното, за да се наритат сетне.
Президентът Желев, който сигурно и досега се чуди откъде го натресоха онзи Филип Димитров, така и не успя да му въздейства, та трябваше да говори публично с него чрез тъй наречените Боянски ливади, и то само три години след създаването на СДС. Разпадните процеси винаги са дишали във врата на тази клета организация. Ако не си говореха през ливадите, десните сега щяха да са сериозна партия. Пак нямаше да управляват - ?България не е подходящо място за десни партии, но щяха да имат тежест, а не да се превърнат в сбириток от някакви поети, бракоразводни адвокати, преподаватели по политикономия - все неудачници. Заседанията им на "Раковски" 134 бяха по-неприлични дори от изстъпленията на моряците болшевики в Смолни.
Врява до Бога - и промисъл, колкото може да го произведе един цървул. Онези разговори край камината са нещо трудно за цървули.
Цветанов е прав: Плевнелиев има нужда постоянно от почукване по главата. Само в продължение на месец-два той наговори серия от невъзможни неща. А шедьовърът му беше пророчеството за 45-те милиарда евро, които щели да се изсипят в България до 2020 година. Това изглежда безобидна глупотевина, напълно подходяща за български президент, който сигурно вече е забравил какво е казал - както забрави обещанието си да даде допълнително 14 милиона на БАН. Само че там не са забравили, но изобщо не го подсещат, понеже го възприемат като един мил фантазьор и лъжец, нищо повече, който може да си говори каквото си ще. Е, сега Цветанов му каза да не се старае толкова с устата, понеже контрата остава в ГЕРБ.
Намирам това за важен и доста практичен знак - защото след два месеца Бойко и Цветанов ще ги разчекват в предизборните им воаяжи за тия 45 милиарда, както и за всичко останало.
Не знам кой е дал съвет на Плевнелиев да проявява прекомерната си активност, но тя при всяко положение не е полезна за него, за Бойко пък - никак. Ако някой си мисли, че по този начин ще се отвлича вниманието от премиера, е наивник. Каквото и да говори Плевнелиев, то веднага се забива в Бойко - това е някакъв странен бумеранг, който заобикаля самия него и се устремява към патрона му.
Цветанов е прав и за друго - за намесата на Плевнелиев в случая "Марковска". Нека си спомним карнавалната му изява - неговото смешно па дьо дьо на най-неподходящото място, а отгоре на всичко и в нарушение на конституцията. Тази случка никога няма да бъде забравена, тя комизира и дори унизи българското правосъдие по незапомнен начин. Тогава за момент си помислих, че може би хора край Бойко са дали този съвет на президента - но това е напълно невъзможно, защото целият негативен ефект обраха пак Бойко и ГЕРБ, те станаха за смях. Костов - великият моралист - не спира да дрънка за това, няма и скоро да спре. Този ученически жест на Плевнелиев сложи началото на целия цирк, който последва и който продължава и досега.
Тия хора мрат за публичност - а десет пъти повече мрат да дрънкат. 40 години се занимавам с най-публичната работа, но никога не съм виждал толкова лакоми за пъчене и говорене хора, това е някаква нова порода. Кузма Прудков за тях е казал "Ако имаш фонтан, запуши го" - не е възможно да го е казал за някой друг.
Фонтанът полива небесата - а на тия хора изобщо не им дреме, какво ще се случи след време, понеже тогава изобщо няма да ги има.
45 милиарда! Дянков, който е абсолютният антипод на хора като Плевнелиев, цепи стотинката на две и обира цялата враждебност на народа, а този говори за 45 милиарда. Политиката винаги е и една мечта - опитвам се да изразя по-деликатно пропагандния й аспект, който, разбира се, особено у нас много често взема превес и се превръща в откровени лъжи. Но до такова вживяване в неразумното говорене никога не се е стигало.
Плевнелиев несъзнателно прави на глупаци хора като, примерно, Кристалина Георгиева или Дянков, а това е оскърбително и съвършено незаслужено. Те и двамата, особено Кр. Георгиева, са със солиден опит и образование, но се оказва, че дори това не може да възпре фантазьорите милиардери.
И сетне, вижте каква балканска фантазна смесица има пред нас - човек, който е спял по паркингите, докато потръгне бизнесът му (президентът), и човек, който е написал учебник за пазарното стопанство още преди близо 20 години (Георгиева)! Какви разговори край камината, вятър и мъгла.
И аз съвсем наскоро научих за този учебник на еврокомисарката - той има вече три издания и сам по себе си е внушителен факт в биографията й, както и да го оглеждаме. Особено като го сравним с постната същност на хвалипръцковци като Костов, които с лекота са готови да управляват дори Космоса. Макар че зорът му беше да управлява доверените си сервитьори като Славчо Христов или да рекетира Чорни и останалите.
Всичко това обаче минава и заминава през балканските ни глави - и защо тогава Плевнелиев да не се дърли с неговите 45 милиарда, а пък сега дори да се изживява като ментор на опекуните си, които публично го почукваха по главата.
Цветанов направи нещо важно - започна да говори с имена, и това трябва да продължи. Няма какво да ги жали хитреците Костов и Мартин Димитров, които му искали трима министри, а отгоре на това и заместник-управители на всяка област. Тези политически джамбази трябва да бъдат посочени ясно и гръмогласно.
Хайде, Мартин е млад човек, обаче оня, другият - вечният ментор? Нахалството му няма край. И покрай тази рекетьорска история, спомената от Цветанов, приповдигнатият Плевнелиев и неговите екзалтирани поучения изглеждат още по-смешни.
Нека да го кажа направо - това са хора, които няма да могат сами да спечелят изборите дори за селски кмет, а вече се изживяват като "Баща на нацията". Навремето Симеон - нека му признаем това - единствен проумя, макар и с известно закъснение, собствения си вербален, а и управленски недоимък, и цитира прочутата фраза: "Господар е мълчанието." И беше абсолютно прав, понеже вече се беше изхвърлил да обещае, подтикван от волунтаристите край себе си, че ще оправи страната за 800 дни. Тия неща изглеждат след време направо идиотски - и хора, които са потопени в политиката или се навъртат край нея, престават да им обръщат внимание. Но грешат - подобни глупотевини засядат в съзнанието на публиката - засядат й като рибена кост в гърлото, тя има дефекта да помни всякакви щуротии, те стават част от нагласите й и тя вече не е същата.
Единият обеща да ни умилостиви за 800 дни, но сетне млъкна благоразумно - този пък обещава 45 милиарда.
Тия милиарди ще висят като воденичен камък на врата на Бойко. Той няма особен избор освен да каже, че човекът, когото е измъкнал от нещо си и го е направил президент, говори глупости. Е, Цветанов вече започна да го прави.
Спасението от мътните фонтани е в конкретността.
Сега медиите трябва да принудят Цветанов да бъде напълно изчерпателен - и да разчекне с факти онези двамата търговци (Костов и Мартин): кога са се пазарили, как точно, какво са искали, колко пъти, с какви думи, как са изглеждали, докато са се пазарели, как са се гънали, опитвали ли са се да шантажират, как са мрънкали и угодничели, и пр., и пр.
Истината за подобни разговори е най-важното нещо в политиката. Стига са се лигавили с общи лафове. Само конкретността може да запуши фонтана на обтекаемия, безсмислен бъбреж.
Да видим какво ще последва - след като Цветанов директно прати президента да си говори с фонтана пред Президентството. Ето това ще бъде съдържателен разговор, сигурно ще се родят важни послания.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
