Тези, които не са очаквали, че Петър Стоянов някога може да се превърне в "ябълка на раздора", бяха опровергани. За броени часове бившият президент се озова във вихъра на сапунка с участието на почти цялата политическа фауна у нас.
Номинацията му за конституционен съдия, договорена предварително между Бойко Борисов и Емил Кабаиванов и утвърдена от НИС на СДС, бе последвана от открит бойкот от страна на сините депутати и от бившите партньори от ДСБ.
"Sic transit gloria mundi" ("Тъй преминава световната слава"), казвали старите римляни - и днес малцина желаят да си спомнят оная гръмовна есен на 1996 г., когато Стоянов разгроми червения си противник Иван Маразов, като на балотажа на президентските избори за него гласуваха 2,5 млн. души. Тогава пловдивският адвокат се ползваше и с огромна външна подкрепа - зад него стоеше не само ЕНП, но даже и Социнтернът и ПЕС, чийто тогавашен човек у нас беше д-р Петър Дертлиев.
Малко след вота народът, тормозен от хиперинфлация, хлебна криза и банкови фалити, прогони от властта Жан Виденов и
се качи на синята вълна
Не без скърцане вървеше тандемът между премиера Костов и президента Стоянов, който управляваше страната в периода 1997-2001 г. Времето на голяма приватизация, кардинални реформи и Косовската криза. За да се стигне до култовото "Кажи си, Иване!", което извади наяве разрива между президент и премиер.
Като цяло държавният глава не отбеляза гафове, а най-здравите критики отнесе заради репликата си "Аз съм седесар", изречена пред Национална конференция на СДС. Разколът в сините редици настъпи след загубата през 2001 г., когато Стоянов в програмна реч призова сините да влязат в съюз с НДСВ, вкарвайки друга култова сентенция - за "разбитите авари", които се влели в победилата ги империя. Тази оферта бе посрещната на нож от костовистите и подрони авторитета му в собствената партия тъкмо преди президентските избори през 2001 г. Стоянов загуби вота от Георги Първанов не на последно място заради компроматната война, в която влезе с Богомил Бонев, заради съмнителната подкрепа на Сакскобургготски и слабата мобилизация на "Раковски" 134.
В следващите години десницата се разцепи, като Костов учреди собствена партия - ДСБ, а Стоянов се завърна като депутат в следващия парламент. През есента на 2005 г. той бе избран за лидер на СДС, но така и
не можа да сдобри скараните играчи
в партията, нито да върне доверието. След провала на европейските избори през 2007 г. Стоянов хвърли оставката си на "Раковски" 134 и напусна парламента. Обяви, че се разделя окончателно и с политиката. Въпреки някои грешки, дължащи се на непремерени изказвания, той никога не бе уличен в далавери, нито в безумни политически кроежи. Не нанесе непоправими щети на имиджа на СДС подобно на експремиера Костов или бившия столичен кмет Софиянски. Не се впи във властта, а когато инкасира загуби, пое политическата отговорност и се оттегли достойно.
Затова не може да бъде държан отговорен и за днешната седесарска драма, която се разпали около номинацията му за конституционен съдия.
Просто в топящия се СДС настана бой последен - ръководството на СДС срещу парламентарната група, като не броим новите фракции като "Демократично действие - Д2" и "Единство". На "Раковски" атмосферата е отровна, всеки мрази всеки, а сега при попълването на Конституционния съд сините парламентаристи намериха удобен повод да ударят своя лидер Емил Кабаиванов. Без да жалят авторитета на една от малкото си фигури с национален и международен престиж - Петър Стоянов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
