София. Парламентът забуксува на бюджета за 2014 г. и вече два дни депутатите стоят на член първи от най-важния закон в държавата. Забавянето се дължи главно на безкрайни процедурни хватки на опозицията, оплакаха се депутати от БСП и ДПС.
След като на извънредното си заседание във вторник депутатите не успяха да приемат нито един член от закона, вчера отново се появи предложение приемането на първия текст, който описва основните параметри на бюджета да бъде отложено. Предложението дойде от Менда Стоянова от ГЕРБ. Тя настоя първо да се разгледа разпоредбата за 20-процентната такса върху приходите на производителите на енергия от възобновяеми източници. И се мотивира, че от таксата се очакват приходи от 160 милиона лева, които не са отразени в приходната и разходна част на бюджета в първия параграф. След дълги спорове и дебати дойде ново предложение - на Йордан Цонев от ДПС. Той поиска Народното събрание да продължи гласуването на предложенията по първия текст, но без окончателната му редакция, след което да се дискутират и останалите текстове до разпоредбата за таксата за ВЕИ-тата. А накрая депутатите да се върнат и да гласуват окончателната редакция на рамката на бюджета. "Не е нарушение на правилника, нито е прецедент, правено е и преди", посочи Цонев. В крайна сметка обаче гласуването бе отложено за 9 часа днес.
Въпреки непрестанните искания от опозицията, поименни проверки на кворума и игри с правилника, вчера ГЕРБ поиска заседанието да бъде удължено до приемането на целия бюджет. "Да приемаме закона и през коледната ваканция", скочиха от БСП. Парламентарният шеф Михаил Миков пък не се стърпя и се закани, че ако депутатите продължават да се мотаят така, ще ги извика на работа и през уикенда. Все пак вчера покрай дебатите по бюджета около час бе редовният блиц контрол на министри. Началото на заседанието също се забави заради липса на кворум. Депутатите от ГЕРБ отново бяха в зала, но отказаха да се регистрират. И Миков пак прибягна до преброяването от квестори.
Родни банки ще купуват от дълга, пласиран в Германия
Депутатите ще разрешат държавният дълг, който в момента се пласира в Германия, да се дава от български банки като обезпечение за държавните средства, с които оперират. Промяната е внесена преди второто четене на бюджета от шефа на ресорната комисия Йордан Цонев (ДПС) и соцдепутата Румен Гечев. С промяната пласираният в Германия дълг ще служи за обезпечение на депозираните бюджетни средства наравно с държавните ценни книжа.
Договорът с Дойчебанк беше подписан на 4 ноември 2013 г. с разрешение на парламента. Според него България може да емитира външен дълг до 360 млн. евро по правилата на Германия.
Пред "Стандарт" Гечев отрече промяната да е знак за проблем с пласирането на дълга във външни банки. "Просто се търсят по-ниски лихви, в резултат и на тази операция и високото доверие към държавата бяха постигнати рекордно ниски лихви при последната продажба на ДЦК", каза Гечев. "Става дума за висока оценка да книжата и за българския дълг, тъй като рискът по неговото обслужване е близо до нулата", добави той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
