* Три чудотворни икони на св. Георги пази светата обител
* В двора има паметник на 22 монаси и 4 миряни, изгорени живи, защото отказали да предадат православието
Манастирът „Св. Георги Зограф“ в Света Гора води началото си вероятно от IX-X век. Най-ранният документ за съществуването му е датиран от 980 година. Според легендата той е основан от трима братя – Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид през 919 година. През тази епоха отшелничеството по българските земи вече има практика и традиции и е дало на света такъв свят човек като св. Иван Рилски.
Когато обителта била основана, монасите не знаели кой от светците да изберат за покровител. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител и след като я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца.
На сутринта с голяма почуда монасите видели върху дъската лика на Свети Георги, когото те нарекли „Изограф“ – т.е. „Самоизобразил се“!
Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на Свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света гора. А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител), и до днес се съхранява в главната съборна черква.
Манастирът „Зограф“ притежава още две чудотворни икони. Едната е т. нар. Аравийска или Сарацинска икона, също на Св. Георги, дошла по море до манастира „Ватопед“ и оттам пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло близо до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът „Св. Георги“. Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя участва в литийни шествия извън манастира. Това е изключителна икона, в която наситените, удивително звучни топли тонове, по неповторим начин се съчетават с високия спиритуализъм и духовното излъчване на образа.
В манастира се пази и друга икона на Св. Георги, подарена от молдовския владетел Стефан Велики в началото на XVI в.
Както и другите манастири, нашият също представлява укрепен комплекс, защитен от крепостни стени. „Ограждането“ от околния свят има както символичен, така и чисто практически смисъл.
Някои постройки са издигани на изключително труднодостъпни места и човек като че ли не може да търси рационално обяснение за това как са съграждани. Най-впечатляващият пример е вероятно манастирът „Симон Петър“, издигнат на скалиста основа над морската шир.
Масивни входни двери, които се затварят в определени часове на денонощието, откриват прохода към манастирския двор. Разположението следва логиката на отделните съставни сгради и помещения на манастирите – централна черква (в нашия манастир те са две – главната „Св. Георги“, завършена и изографисана през 1817 г., и по-малката „Св. Успение Богородично“, построена през 1764 г.), трапезария, часовни, кръщелня, крила с килиите на монасите.
Атонският тип църковна архитектура като правило представлява многокуполна сграда с двоен нартекс и часовни (за разпев) от север и юг. В осмоъгълната куполна мраморна водосветница в двора на „Зограф“ на Богоявление монасите освещават вода. Построени са също така множество параклиси – в самата черква, между жилищните помещения, извън манастира. Има и немалък брой български скитове, разпръснати на различни места из полуострова.
В двора на манастира „Зограф“ е и паметникът на 22 монаси и 4 миряни, изгорени живи на 10 октомври 1275 година в кулата, издигната от Иван Асен II. Тези мъченици за вярата, отказали да предадат православието, са загинали вследствие на нашествието на каталански наемници (кръстоносци), които нападат и опустошават манастира. По това време Солунското деспотство е за латинизиране на манастирите чрез приемане на уния с Римокатолическата църква. Паметникът е издигнат на мястото на кулата през 1873 година. В стенописите в черквата „Св. Георги“ сцената, изобразяваща мъченията и гибелта на праведниците, е една от най-внушителните и вълнуващите.
Според оскъдните документи, които могат да се открият днес, в нашия манастир се е подвизавал легендарният Пимен Зографски, живял на границата на XVI и XVII в., канонизиран след смъртта си, който е известен с изключителния си творчески размах в изографисването на манастирите около София – т. нар. Мала Света Гора. За съжаление нищо от него не е запазено на Атон.
Многобройните безценни икони от времето на Палеолозите, от т.нар. Критска школа, фреските (главно от XVI – XIX в.), мозайките (много ценни са например тези във Ватопедския манастир), ръкописните книги с миниатюрите в тях, най-старите от които датират от IX – X в. – всичко това съставлява безценна съкровищница на световната култура. Неизброими са богатствата и на т. нар. изкуство на малките форми – от камък, емайл, дърво, слонова кост, метал, тъкани.
Металните произведения – ризници на икони и на евангелия, дарохранителници, ковчежета, кръстове, чаши, потири, светилници, мощехранилници, оформят далеч непълната картина на тези несметни богатства. Изкуствоведът може да извлече за себе си много важен урок на Атон. Преди всичко – с разбирането за изкуството, схващано в по-широк мирогледен и антропологичен контекст. Той сякаш започва да прозира, че анализът и оценката на духовното съдържание са не по-малко важни от художествените, семиотичните или социологическите аспекти на творбата. Ако бъде в състояние да формира по-точен и по-задълбочен поглед, който се постига с много труд и търпение, с постепенно преодоляване на невежеството и с изостряне на вътрешния взор, а така също и със смирение, той вероятно би могъл да установи, че поне малко се е доближил до същността на разглежданата и изследваната от него област.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
