Един забележителен актьор ще видим на екрана на ТВ7 в края на годината. В очаквания с голям интерес сериал по нашумялата трилогия на Димитър Недков "Знакът на българина" се снима "боецът" от Театъра на армията Никола Гълъбов. 84-те години при него са само биографичен факт, който изцяло противоречи на младежкия му дух и професионална активност. Днес, въпреки ЕГН-то си или дори напук на него, Гълъбов преподава сценична реч и художествено слово на бъдещите актьори от класа на проф. Здравко Митков в НАТФИЗ, а заедно с това играе в "Железният светилник", постановка на състудента му Асен Шопов, и "Кръщене" на Камен Донев във Военния. И ето че след толкова дългата раздяла с киното ветеранът отново застава пред камерата. Този път в ролята на масона мъдрец Айк.
През 1962 година, когато филмът "Златният зъб" пълни до дупка родните киносалони, две имена се се повтарят във всички критики: на изпълнителя на главната роля Георги Георгиев-Гец и на Никола Гълъбов, който на екрана е кап. Кирчев. И докато Гец вече е звезда, бляскавото бъдеще на Гълъбов тепърва предстои, твърдят специалистите. "Краят на пътя" е следващата лента, в която младият актьор е главен персонаж. Тя сякаш идва, за да потвърди прогнозите, че роденият в град Трън артист е талантлив, перспективен и обичан от камерата. Бъдещето обаче опровергава напълно анализаторите. Филмовата кариера на Никола Гълъбов завършва дотук. В биографията му фигурират повече от петдесет успешни години в театъра, над 120 сценични роли и пълно разминаване с киното.
Едно телефонно обаждане обаче връща актьора към неизживените емоции на младостта. Никола Гълъбов така и не разбира как авторът на романа и режисьор на филма Димитър Недков "Знакът на българина" е видял в негово лице масона Айк, но признава, че ролята му е харесала още докато четял сценария. Пред камерата Айк посвещава своите събратя в писмото завещание, което е оставил баща му. Сърцето на стария не издържало фалита по време на икономическата криза през 1929 година. Той си е отишъл от този свят, като е оставил написан своя урок по бизнес. Странно обаче, но в дългия монолог на масона нито веднъж не се споменава думата пари. Там се казва, че устременият към богатството не трябва да бъде хищник и необуздан грабител, а човек на честта, морала, и достойнството. Преди да станеш богат, трябва да се научиш да правиш добри дела, повтаря Айк съветите на баща си. И отново говори за морал и отново нито дума за пари. Добър урок за днешните бизнесмени, така Никола Гълъбов обобщава ролята си в сериала "Знакът на българина".
Идва арменският поп
Никола Гълъбов е от хората, които се влюбват завинаги. Така се е случило със съпругата му и с Театъра на армията. Остава им верен вече повече от половин век.
Трън е родният град на актьора. Там невръстният театрал печели първите аплаузи. След тях намеренията да стане лекар или инженер отпадат. През 1953 година проф. Моис Бениеш приема клас във ВИТИЗ. Изборът му пада върху Георги Черкелов, Асен Шопов, Янани Явашев и току-що излезлия от казармата Никола Гълъбов. Театърът в Перник е първото му работно място. Не изкарал и цял сезон обаче, младият актьор е поканен да гастролира в Сливен. Димитрина Гюрова и Николай Савов поставят под сините камъни пиесата "Иванов" от А. П. Чехов. Гостуването на сливенци в София се оказва съдбовно на Гълъбов. След представлението младият актьор е поканен в трупата на Военния театър. Тук той ще преживее всичко, на което е орисан един човек на сцената: ще срещне Леон Даниел и Крикор Азарян, ще си партнира с Наум Шопов и Петър Слабаков, Иван Кондов, ще изиграе Левски, напразно ще помечтае за Хамлет, ще се срамува заедно с някой бездарен режисьор, ще му горчи някой неуспех, но завинаги ще остане влюбен в театралната магия. Нарича я труден занаят, който изглежда много лесен само когато го гледаш отстрани.
Странно, но най-вълнуващият спектакъл, в който е участвал, не е бил нито в София, нито в Москва, нито дори в Майхам, а в Трън. В очакване на "И сам воинът е войн" на Военния с тяхното момче в главната роля трънчани са обсадили местното читалище. Правостоящите са окупирали всеки празен сантиметър. Отнякъде носят още столове и съветският разузнавач Хенлих Фон Голдронг, който наднича зад кулисите, вижда на първия ред всичките му любими учители от детството. По-назад е родата и после целият град. Такъв спектакъл няма как да бъде забравен. Но не е само той...
"Между небето и земята" е една хубава пиеса на Никола Русев, посветена на Априлското въстание, спомня си Гълъбов. Постави я Крикор Азарян и публиката много я харесваше. Минути преди да започне поредният спектакъл обаче, научихме, че един от актьорите, който играе поп, е болен. Докато очакваме вестта, че представлението пада, Азарян нарежда да пуснат зрителите в салона. Към средата на спектакъла всичките въстаници сме на сцената и чакаме да се появи попа. Горим от любопитство. Кой ще е той? И тогава един от много талантливите ни колеги Евстати Стратев тръгва между нас и шепне на всеки: Сега ще дойде арменският поп... След миг това става. Влиза Азарян, облечен в расо. Наистина той беше единственият тази вечер, който можеше да изиграе тази роля. Знаехме го, но това не ни попречи да изпопадаме от смях, спомня си ветеранът.
Исак Гозес
Изкуство & счетоводство
Пред странни обстоятелства е поставен актьорът понякога. В едно далечно балканско село например артистите научават, че за предстоящия им спектакъл е продаден само един билет. Нещо повече: младият любител на сценичното изкуство вече нетърпеливо чака пред вратата с ценната хартийка в ръка. Отлагаме, съобщава директорът, но младият Гълъбов е на друго мнение: Дай заради това момче, което е дало пари и иска да ни гледа, да играем, настоява той. А кой ще плати тока, пита шефът и приключва дискусията. Представление няма. Счетоводството за пореден път надвива изкуството.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
