Злат­но­то клю­че на щас­ти­е­то

• То е зат­ру­па­но под без­брой без­смис­ле­ни пред­ме­ти, а спа­се­ни­е­то е в трай­ни­те не­ща

За ико­но­ми­ка­та, пре­лю­без­ни, ако из­пол­зва­ме ме­ди­цин­ска тер­ми­но­ло­гия, съв­сем умес­тен е про­чу­ти­ят из­раз "тем­пе­ра­ту­ра­та на бол­ния за­поч­на да спа­да и се приб­ли­жа­ва до стай­на­та". Ка­ран­ти­на­та ве­че ни при­чи­ня­ва осе­за­е­ми фи­нан­со­во-сек­су­ал­ни проб­ле­ми. В сми­съл - от­ва­ряш си пор­тмо­не­то, а вът­ре...три бук­ви, пър­ва­та е "к". Но, без­край­ни­ят ми оп­ти­ми­зъм (ви­на­ги, ко­га­то ча­ша­та ми е на­по­ло­ви­на пъл­на, пре­сип­вам я в дру­га, по-мал­ка ча­ша) ме ка­ра да тър­ся и от­кри­вам доб­ри пер­спек­ти­ви и на най-мрач­ни­те мес­та. Спо­ред ек­спер­ти сви­ва­не­то на две­те дви­же­щи си­ли на па­зар­на­та ико­но­ми­ка - тър­се­не­то и пред­ла­га­не­то - за по-мал­ко от 30 дни над­хвър­ля 20% в све­то­вен ма­щаб. Ня­ма ни­как­ви из­гле­ди тен­ден­ци­я­та да се про­ме­ни. Ци­ви­ли­за­ци­я­та уве­ре­но мар­ши­ру­ва към не­би­ва­ли­те 50% спад и ве­ро­ят­но ще ги дос­тиг­не след око­ло 30-40 дни.

Ето един при­мер - та­зи сед­ми­ца се на­вър­ши­ха точ­но 10 го­ди­ни, от­как­то бе­ше из­пъл­не­но пос­лед­но­то же­ла­ние на ис­лан­дска­та ико­но­ми­ка - пра­хът й да бъ­де раз­пръс­нат над Ев­ро­па. Из­риг­ва­не­то на вул­ка­на Ейя­фят­ла­йо­кутл (спо­ред ня­кои е кръс­тен на бо­га на доб­ра­та па­мет и ло­го­пе­ди­те) стру­ва­ше над 120 ми­ли­ар­да ев­ро на ави­оп­ре­воз­ва­чи­те и ев­ро­пейс­ка­та ико­но­ми­ка и 45 дни, за да се въз­ста­но­ват що-го­де до нор­мал­ни­те си ни­ва. Ня­кои те­ле­ви­зи­он­ни го­во­ри­те­ли та­ка и не се въз­ста­но­ви­ха след не­об­хо­ди­мос­тта да из­ри­чат вся­ка ве­чер име­то Ейя­фят­ла­йо­кутл...

Ни­кой не се на­е­ма да из­чис­ли

кол­ко ще стру­ва COVID-19 на Ев­ро­па и све­та. Но със си­гур­ност ще в по­ря­дъ­ци по­ве­че. Е, къ­де е доб­ро­то, ще по­пи­та­те?! Доб­ро­то е в то­ва, че сви­то­то пот­реб­ле­ние и пред­ла­га­не, на­дя­вам се, ще за­вър­не на па­за­ра "трай­ни­те не­ща". Све­тът не вър­ве­ше ни­как на доб­ре и пре­ди пан­де­ми­я­та. Пред­ла­га­не и тър­се­не се бя­ха пре­вър­на­ли в ед­на змия, за­ха­па­ла опаш­ка­та си. Без­край­но на­сър­ча­ва­не на пот­реб­ле­ни­е­то, ка­то не­об­хо­ди­мост за от­ва­ря­не на но­ви ра­бот­ни мес­та и пос­то­я­нен ръст на пред­ла­га­не­то, ка­то "жи­во­тът" на един мо­дел, мар­ка или мо­ди­фи­ка­ция пад­на под 12 ме­се­ца.

Не­на­сит­на ла­мя

ко­я­то с без­кра­ен апе­пит пог­лъ­ща­ше не са­мо сред­ства­та ни, но и жи­во­та ни. За­що­то из­яж­да и тру­да, и па­ри­те и на след­ва­щи­те по­ко­ле­ния чрез кре­ди­те и ця­ла­та бан­ко­ва сис­те­ма. В т.нар. раз­вит свят де­вет от все­ки де­сет чо­ве­ка са ипо­те­ки­ра­ли бъ­де­ще­то на де­ца­та си. Тех­ни­те за­е­ми ще бъ­дат из­пла­ща­ни от нас­лед­ни­ци­те им. И то­ва за­що? За да имат по-нов мо­дел те­ле­фон, по-нов ав­то­мо­бил, по-"еко­ло­ги­чен" хла­дил­ник.

Ця­ла­та раз­вле­ка­тел­на ин­дус­трия и рек­ла­ма­та бе­ше прос­му­ка­на от на­го­на на бе­зум­но­то пот­реб­ле­ние. Уме­ни­е­то да съз­да­ваш у хо­ра­та пот­реб­нос­ти, как­ви­то те всъщ­ност ня­мат, от рек­ла­мен за­на­ят се пре­вър­на в на­у­ка. Със съ­от­вет­ни­те уни­вер­си­те­ти, ин­сти­ту­ти и ла­бо­ра­то­рии, тър­се­щи на­чи­ни как на кле­тъч­но ни­во да ни ин­ста­ли­рат нуж­да­та от нов, още по-пло­сък те­ле­ви­зор. Съ­от­вет­но про­из­вод­ство­то от­го­во­ри на тър­се­не­то с все по-ма­лот­рай­ни из­де­лия, скъ­ся­вай­ки драс­тич­но жи­во­та на вся­ка ед­на сто­ка.

Не мо­же да не сте се за­пит­ва­ли как­во пре­чи да се про­из­ве­де те­ле­фон, кой­то да не е не­об­хо­ди­мо да се сме­ня це­лия на сред­но 18 ме­се­ца. По-ста­ро­то по­ко­ле­ние неп­ре­къс­на­то срав­ня­ва съв­ре­мен­ни­те ав­то­мо­би­ли с аме­ри­кан­ски­те и съ­вет­ски "же­ле­за" от­пре­ди 1990-а и тех­ния умо­пом­ра­чи­тел­но дъ­лъг жи­вот спря­мо се­гаш­ни­те мо­де­ли. Във вся­ка об­ласт на про­из­вод­ство­то е та­ка - тек­стил, елек­тро­ни­ка, коз­ме­ти­ка, опа­ков­ки... Къ­де­то и да пог­лед­не­те, виж­да­те как ин­дек­сът "про­дъл­жи­тел­ност на жи­во­та" се скъ­ся­ва драс­тич­но. Би­ло с мар­ке­тин­го­ви хват­ки, би­ло за­ло­жен при са­мо­то про­из­вод­ство на съ­от­вет­но­то из­де­лие -

да да­де фи­ра ме­сец-два

след ка­то му из­те­че га­ран­ци­я­та. И та­зи тен­ден­ция, кол­ко­то ра­зу­ша­ва­ше Зе­мя­та, прев­ръ­щай­ки я в пла­не­та от бок­лу­ци, два пъ­ти по­ве­че раз­ру­ша­ва­ше ду­ши­те ни...

Ще сло­жи ли край гри­път на та­зи тен­ден­ция? По­не след­ва­щи­те 5 го­ди­ни хо­ра­та ще раз­по­ла­гат със зна­чи­тел­но по-мал­ка по­ку­па­тел­на спо­соб­ност от та­зи, ко­я­то има­ха през 2019-а го­ди­на. То­ва ще ги на­ка­ра ли да тър­сят по-трай­ни и по-здра­ви сто­ки? Ще за­поч­нат ли да се це­нят пред­ме­ти и уре­ди, ко­и­то мо­гат да из­дър­жат 5 или 10 го­ди­ни? С дру­ги ду­ми - раж­да­щи­те се днес мом­че­та ще имат ли заб­ра­ве­но­то удо­вол­ствие да "из­но­сят" пан­та­ло­ни­те, пал­та­та и обув­ки­те на по-го­ле­ми­те си бра­тя?

Знам, оп­ти­миз­мът ми - как­то все­ки оп­ти­ми­зъм - е на­и­вен. От всич­ка­та во­да на све­та са­мо жаж­да­та е по-го­ля­ма, а

чо­веш­ка­та ла­ко­мия над­хвър­ля всич­ко поз­на­то

в при­ро­да­та. Опи­тът да зат­ру­па­ме с пред­ме­ти праз­но­та­та в се­бе си не е от вче­ра. Ве­ро­ят­но ни съ­път­ства от­пре­ди брон­зо­ва­та епо­ха. Или, как­то ка­за­ла пра­ис­то­ри­чес­ка­та мат­ро­на: "Пе­ще­ра­та пъл­на с ко­жи, а чо­век ня­ма как­во да об­ле­че!"

В на­ве­че­ри­е­то на пан­де­ми­я­та ед­на но­ви­на ме шо­ки­ра. Фер­ме­ри­те в САЩ да­ват двой­но и трой­но за трак­то­ри от из­вес­тна аме­ри­кан­ска мар­ка, ако ... са про­из­ве­де­ни пре­ди 1995-а. Прос­то оказ­ва се, че но­ви­те мо­де­ли имат мно­го по-кра­тък жи­вот. А то­ва, че са на­тъп­ка­ни с елек­тро­ни­ка, до­пъл­ни­тел­но вло­ша­ва по­ло­же­ни­е­то, за­що­то вмес­то да орат или съ­би­рат ре­кол­та, фер­ме­ри­те ча­кат майс­тор от спе­ци­а­ли­зи­ран сер­виз...

Аз пък па­зя вкъ­щи блу­зи от не мно­го из­вес­тна дат­ска мар­ка за спор­тно об­лек­ло, ко­и­то не са мръд­на­ли - и ка­то цвят, и ка­то ма­те­ри­ал - по­ве­че от 30 го­ди­ни. Не ги но­ся от­дав­на, но ги па­зя, за да ги по­каз­вам на де­ца­та и вну­ци­те си...

Трай­ни­те не­ща. По­не­же пи­ша то­зи тек­ст на рож­де­ния ден на Ва­ле­ри Пет­ров (на 22 ап­рил се на­вър­ши­ха 100 го­ди­ни), не мо­га да не го дам ка­то при­мер за щас­тие в трай­ни­те не­ща...

"Тряб­ва дру­го! - И ето, на по­лян­ка от­кри­та

бле­до слън­це ме сре­ща и с ус­мив­ка ме пи­та:

- Как­во още там ди­риш, ос­та­ря­ло мом­чен­це?

- Не­що дреб­но - му каз­вам. - Ед­но злат­но клю­чен­це."

Ва­ле­ри не би мо­гъл, до­ри да бе­ше жив, да на­пи­ше днес то­ва сти­хот­во­ре­ние. Но­ви­те ко­ли ня­мат ключ. От­дав­на сме за­гу­би­ли клю­че­то на щас­ти­е­то, зат­ру­па­но под без­брой без­смис­ле­ни, лет­ли­ви пред­ме­ти. Тряб­ва дру­го, как­то каз­ва по­е­тът в сти­хот­во­ре­ни­е­то "Клю­че­то". И го­ре­що се на­дя­вам, че то­ва "дру­го" ще го прих­ва­нем по въз­душ­но-кап­ков път. На­дя­вам се ма­те­ри­ал­на­та ни ци­ви­ли­за­ция да прес­та­не да бъ­де чак тол­ко­ва ма­те­ри­ал­на и знам, че то­ва мо­же да се пос­тиг­не с при­ме­ра на те­зи, ко­и­то са ку­ми­ри на но­ви­те по­ко­ле­ния. Ако те нап­ра­вят мо­дер­но ка­ра­не­то на здра­ви и си­гур­ни ко­ли, из­пол­зва­не­то на мно­гок­рат­ни опа­ков­ки... Ако вне­зап­но ста­не шик да из­но­сиш обув­ки­те на ба­ща си или рок­ля­та на май­ка си - и про­из­во­ди­те­ли­те ще бъ­дат при­ну­де­ни да се съ­об­ра­зят с то­ва, а пред­ме­ти­те ще прес­та­нат да бъ­дат в тол­ко­ва го­ля­ма сте­пен "ви­зит­на кар­тич­ка" на чо­ве­ка, кой­то ги при­те­жа­ва. И ще се пре­вър­нат в то­ва, за ко­е­то са съз­да­де­ни - да слу­жат, а не да го­во­рят. Спи­рам и аз преж­дев­ре­мен­на­та сло­вес­на ейя­фят­ла­йо­кутл-еку­ла­ция, от­да­вай­ки се мъл­ча­ли­во на меч­ти за прек­рас­ния нов свят, кой­то ни очак­ва.

П.П. Из­брах да ил­юс­три­рам то­зи тек­ст с ня­кол­ко мас­ле­ни кар­ти­ни на изу­ми­тел­ния ху­дож­ник хи­пер­ре­а­лист Бой­ко Ко­лев, кой­то е ед­но от трай­ни­те не­ща в моя жи­вот.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com