"Южната врата на България". Така пише в рекламата на фирмения сайт на летище Пловдив. Оказва се, че тази врата обаче е отворена от няколко месеца само от 6 сутринта до 22 часа. През останалото време няма летище, няма аварийно и медицинско осигуряване. Има само един охранител. А пък за аварийно кацане летището може да се ползва само след предварителна заявка, която трябва да се изпрати минимум 12 часа по-рано. Без да предположат има ли заявка или не, в неделя 300 пътници, сред които и малки деца, на два приземили се извънредно на летището два самолета на Wizz air от Дубай и от Валенсия, станаха заложници в продължение на няколко часа. "Терористът" в случая е бушуващият ураганен вятър и решението да кацнат точно там. За щастие всички са живи и здрави. Хубавите новини обаче свършват дотук. Кепенците на летището хлопнали в 22 ч вечерта и няма жива душа, която да обслужи пасажерите. Нямало кой да докара стълбите, да разтовари багажа и да осъществи физически контрол. Затова клетите пътници два часа стояли заключени в самолета насред непрогледен мрак, съзерцавайки с надежда лъскавата и пуста сграда на летището. През това време техни близки се тълпели на бариерата притеснени, за да ги посрещнат.
Кой крив, кой прав, разследването на инцидента ще установи. В знаменития си роман "Летище" Артър Хейли е казал: "Всяко летище - кое да е летище - представлява сложен механизъм с преплитащи се отговорности и подчинения. Нито има човек, който да съсредоточи всичката власт в себе си, нито пък отделните участъци функционират самостоятелно". Какво не е проработило в нашенския механизъм, все още не е ясно. Знаели ли са от оперативния център на Wizz air, че летище Пловдив е затворено, тепърва ще се изяснява. Когато директорът на аеропорта бил уведомен, че "някой ще извършва кацане", самолетът вече бил, по негови думи, над Младежкия хълм.
Очевидно всички са неприятно изненадани в тази екстремна ситуация. Само че на първо четене съвсем непредубедено възникват няколко въпроса от сорта: "Снегът посред зима ни изненада и не сме подготвили снегорините!". Когато се осъществява полет, вероятно се знае предварително каква ще бъде метеообстановката - дали ще пече, дали ще вали, дали ще веят ветрове. Ако се е знаело за предстоящата буря, вероятно е трябвало да се предвиди, че може да се наложи и кацане на друго летище, да бъде предупредено ръководството му и да се вземат адекватни мерки. Така разбирам "заявката". Ами ако, не дай Боже, бе станала авария или пък пътник се нуждаеше от спешна помощ? Кога и на кого да се направи тази заявка? Въпросът защо пилотите са избрали Пловдив е тема, която може да се коментира само от взелите решението и подлежи на проверка дали е било адекватно то. Вероятно командирите са спазили правилата за минимален запас от гориво, и когато той е достигнат, са се насочили към "запасното" летище. То не работи, но не е ли имало все пак дежурни, на разположение служители, които до минути да се отзоват на повикването за бедствие?
Въпреки несгодите, май пътниците трябва да палят свещ на този ден. Те не осъзнават какви невероятни късметлии са се оказали. Защото от двете злини се е случила по-малката. По-добре да кацнат на несъществуващо летище безаварийно, отколкото да се разбият заради силния вятър на съществуващо.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
